Завръщането на тленните останки на цар Самуил в България е повод за национална гордост. Но е и повод да си припомним хората, които години наред отстояваха тази кауза, без да разполагат с власт, институционални позиции или възможност да превръщат усилията си в политически дивиденти.

Един от тях е пловдивчанинът Лука Станчев (1936–2019 г.) – общественик, родолюбец и човек с огромен принос за съхраняването на българската историческа памет, пропомня политологът Огнян Минчев. 

В публикация по повод историческото събитие преподавателят от ПУ "Паисий Хилендарски"  припомни делото на Станчев и ролята му в продължителните усилия за връщането на костите на българския владетел. Припомнянето е особено важно днес, когато представители на властта, представят постигнатото като собствен успех.

Истината е, че зад тази кауза стоят десетилетия последователна работа. Лука Станчев превърна въпроса за тленните останки на цар Самуил в обществена кауза, работейки заедно с големия гръцки археолог и византолог проф. Николаос Муцопулос, открил костите на владетеля през 1969 г. на остров Свети Ахил в Малкото Преспанско езеро.

Според припомнената от Минчев хронология важна стъпка към решаването на въпроса е направена през 2022 г., по време на правителството на Кирил Петков, когато София и Атина постигат принципна договореност. Последвалите действия на институциите са част от процеса, но не заличават усилията на хората, които са го започнали и са го поддържали жив през годините.

Лука Станчев не беше човек, който се ограничаваше до една кауза. Той стоеше в основата на инициативите за възстановяване на българските военни гробища и паметници на територията на днешна Северна Македония – от мемориала край Ново село и гробището в Цапари до паметниците на полковник Каварналиев в Дойран и на полковник Борис Дрангов в Скопие.

Благодарение на усилията на Станчев и други родолюбиви българи темата за паметта на загиналите български войници отново получи своето място в обществения разговор. В продължение на десетилетия тези места и героите, погребани в тях, бяха оставени в забрава.

Той имаше съществен принос и за гражданската инициатива по реставрацията на българската Желязна църква „Свети Стефан“ в Истанбул. За Лука Станчев историческото наследство не беше просто въпрос на национална гордост, а отговорност към поколенията и към паметта на хората, оставили следа в историята.

Затова днес, когато отново говорим за цар Самуил, е редно да си спомним и за човека, който посвети толкова години на каузата неговите тленни останки да се върнат в България.

Историята не започва с решението на едно правителство и не принадлежи на политиците, които днес заемат министерските кресла. Тя се гради с постоянство, лична отдаденост и работа, чийто резултат понякога идва десетилетия по-късно.

Лука Станчев беше от хората, които не чакаха държавата да направи първата крачка. Той се опитваше да я накара да си спомни за собствената си история.

И когато говорим за завръщането на цар Самуил, трябва да помним и него.