Малко са спортистите, които след тежка контузия се завръщат на същото ниво, което са били преди. Малко са и състезателите, които вярват, че се завърнат в спорта след две тежки контузии. Пловдивчанката Александра Начева обаче показа, че няма невъзможни неща. 

Начева стартира кариерата си като една от най-големите надежди на българската лека атлетика. През 2017-та година печели сребърен медал в тройния скок на Световното първенство до 18 години в Найроби, Кения. Следващата година е сребърна медалистка и на европейското до 20 години в Гьор, Унгария. 2018-та е и пикът в кариерата и, когато става световна шампионка до 20 години в тройния скок на шампионата в Тампере, Финландия. 

Тогава идва и най-тежкото, а именно да отидеш от девойки към жени. Доста често през годините не малко състезателки са успявали да достигат до своя пик при девойките, но не да влязат в голямата атлетика. 

През 2019-та година тя за първи път дебютира на големи форуми при мъжете и жените. На Европейското първенство в зала завършва 17-та. На Световното първенство на открито за мъже и жени Начева остава на 26-то място. Това обаче се оказва и последното и Световно на този етап, след като не успява да участва на другите шампионите заради двете тежки контузии. 

След дългата пауза заради пандемията от коронавирус Александра Начева дебютира на Европейското първенство по лека атлетика на открито за жени през 2022-ра година. Тогава влиза и в първия си финал на такъв шампионат и завършва на 11-то място. 

Следващата година обаче идва и първият голям кошмар за пловдивчанката. През юли 2023-та година тя претърпява първата си тежка контузия и извън състезания цяла година. 

През 2024-та година Начева се завърна на голямата сцена и имаше всички предпоставки да спечели първия си голям медал от Европейско първенство. В Рим на митичния "Олимпико" тя беше изключително близо до медала, даде резултат 14.35 м. и до петите опити беше трета. Тогава обаче в последния опит французойката Илионис Гийом успя да скочи 14.43 м., а Алекс даде резултат 12.66 м. в последния си опит и така тя остана четвърта. Въпреки сериозното разочарование и малкото, което не и стигна за медал от Европейското пловдивчанката тръгна уверена, че ще участва първата си Олимпиада. Игрите в Париж през 2024-та година само два месеца след Европейското. 

Но явно 2024-та година е била най-ужасната годината за пловдивчанката. Само 41 дни преди игрите на турнир в Габрово на 22 юни тя получава изключително тежка контузия - счупен десен глезен и скъсани връзки. Това слага край на мечтата и да участва на Олимпиада. Въпреки ужасяващата контузия, която е втора за Начева тя не само не се предава, но и с усмивка казва, че няма какво да я спрее да бъде на Олимпийските игри през 2028-ма година.

Следва ново тежко възстановяване, много болка и много усилия, да се завърне отново на арената. Тя го прави и започва отново да дава много добри резултати. Начева се завърна през март 2026-та година, а само пет месеца по-късно стигна до първия си медал от голям форум при жените. 

Тя се завърна на голям форум в края на март, когато на Световното първенство в зала завърши 8-ма.

В летния сезон в Турция Начева направи лично от 14.35 м. и изравни постижението си от Европейското в Рим през 2024-та година. Нещо, което много малко спортисти могат да направят особено след две тежки контузии. 

Пловдивчанката влезе много уверена на Европейското, но както каза и тя - бях сигурна, че ще спечеля медал, но не бях сигурна, че ще се случи, защото винаги става нещо. Този медал обаче беше повече от заслужен, защото, за да се завърнеш след такива тежки контузии и да даваш най-добрия си резултат в кариерата до момента е нещо, което е равносилно на огромно постижение и борба и със самия теб, болката и всичко, което си изживял. 

Сега за Начева предстоят само хубави моменти, а голямата и цел си остава Олимпиадата през 2028-ма година в Лос Анджелис, където тя ще скача за медал. 

"След всичко, което изживях мисля, че заслужавах този медал", каза Начева след триумфа и тя е напълно права, защото най-важното е да не се отказваш, колкото и да е трудно и да не спираш да вярваш.