Капитанът на Локомотив (Пловдив) Димитър Илиев даде интервю за TV1 няколко дни след градския сблъсък с Ботев, завършил 1:1.

- Димитре, какви са емоциите ти няколко дни след пловдивското дерби?

– Със смесени чувства съм, защото можеше ние да поведем, имахме една-две ситуации. Но не успяхме да ги реализираме. Мисля, че преди почивката играта беше под нашата диктовка. Бяхме по-добрият отбор. След това нещата се изравниха и се стигна до една тяхна контраатака, която можеше да ни коства и загубата. За щастие отборът реагира много бързо и с оглед на това, че допуснахме гол 10 минути преди края, можем да сме доволни от равенството. Но пък с оглед на всички 90 минути, можеше и да спечелим. Все пак през първия полусезон ги победихме, сега не загубихме като гости, така че отчитаме като положителни за нас двете дербита през този сезон.

- Не се ли насъбраха много равенства за Локо в последните мачове?

– Да, изгубихме доста точки, които накрая може да натежат. Срещу отбори, които са под нас в класирането и със сигурност превъзхождаме, и то вкъщи. Но първенството е много изравнено виждаме, че и Славия, който беше до нас в класирането, понатрупа загуби. Левски също нямаше успех много време. Надявам се да изненадаме някъде, където не се очаква да победим, за да наваксаме точките, които загубихме.

- Имате ли поставена цел за класиране в Европа?

– Генерално всички в клуба сме много амбициозни и мисля, че тази цел е достатъчно реална и постижима, за да я гоним. Дали ще е през четвъртото място, или през седмото, няма значение. Не мисля, че отборите около нас в класирането са нещо повече и борбата ще е до последно. Но дори и да не се получи, не мисля че някой ще направи кой знае какви трагедии. Миналата година бяхме в сходна ситуация, на крачка от бараж, но през седмото място, докато сега сме по-близо до четвъртото, което разбира се зависи и от това кой ще спечели купата. Но моето мнение е, че по всяка вероятност трофея ще вдигне някой от отборите, които са пред нас в класирането. Затова сме длъжни да преследваме четвъртото място.

- Поуспокои ли се обстановката в клуба след завръщането на Христо Крушарски?

– Тя не е била кой знае колко напрегната. Имаше някои неразбирателства, много се изписа, че неприятната загуба в Кърджали е била плод именно на това. Но не мисля, че те бяха основната причина. Този резултат ни се отрази отрезвяващо и след него тръгнахме нагоре. Имахме положителни мачове, мога да визирам този с ЦСКА. Отборът показва повече характер и борба, което се изисква от нас. А кой ще управлява, за футболистите не е от толкова голямо значение, стига нещата да са точни. От организационна гледна точка има положителни знаци и за момента няма проблеми.

- Съжаляваш ли, че не си повикан в националния отбор?

– Аз не получавам повиквателни от доста време. Стратегията на новия треньор е доста ясна и точна и виждаме, че резултатите на Кръстаич са много позитивни. Отборът се е събудил. Аз вече съм на години, така че не съм и очаквал подобно нещо. Единствено ми прави впечатление, не само на мен, отсъствието на Ивайло Чочев. Но това е решение на наставника и докато резултатите го бранят, никой не може да го критикува за него. Въпреки че не сме изиграли много сериозни мачове, нивото на националния отбор бе толкова ниско, че всяка малка крачка се приема с голям ентусиазъм. Всички сме длъжни да подкрепяме момчетата. И все пак каквото и виждане да имаш, мисля, че е задължително да повикаш играч на неговата позиция със 17 гола. И аз съм бил в подобна ситуация и също съм чакал и съм се надявал да бъда повикан, но до известно време така и не получавах покана. Така че разбирам какво му е на него.