Бразилецът Фелипе Бризола вече е рекордьор в Ботев. От чужденците, които в момента играят за канарчетата, той е с най-голям стаж в клуба. Сърцатият халф пристигна в началото на предния сезон, постепенно се превърна в един от най-стабилните играчи и спечели сърцата на феновете със своята отдаденост към играта и отбора. Бризола вече навъртя 50 мача за Ботев във всички турнири и е със съществен принос за стремителния възход на тима под ръководството на старши треньора Николай Киров. Всъщност България е първата му дестинация като футболист. В родината си е играл за 7-8 клуба в първа и втора лига. В специално интервю за TrafficNews.bg бразилският халф говори за кариерата си, впечатленията си от футбола у нас и за това как се чувства в Пловдив:

- Фелипе, кои бяха най-големите трудности, с които трябваше да се сблъскаш при пристигането ти в Пловдив?

За всички бразилци най-голямото препятствие в България е студът, защото в Бразилия е 30 градуа през цялата година. За мен обаче не бе така. Аз обичам студеното време. Що се отнася до футбола - тук той e по-динамичен. В Бразилия се залага на техниката, паса, дрибъла, но тактиката тук е различна. Всеки трябва да напада и да се защитава. В Бразилия нападателят напада, защитникът се защитава. Тук трябва да се прави всичко това едновременно. Нивото на първа дивизия в Бразилия е по-високо, отколкото в България, най-вече заради качествата на футболистите в родината ми. Имаме много играчи, които са се подвизавали в Европа. Но тук нивото е добро - може би като във втора дивизия Бразилия. На моя стил подхожда този футбол, който се играе в България, защото аз обичам динамиката, обичам да тичам, да подавам, да шутирам към вратата. Адаптацията ми тук премина много добре. Плюс това стилът на Ботев е като бразилския - с владеене на топката.

- Как успя да преодолееш езиковата бариера?

Когато дойдох, не знаех грам английски или български. Сега говоря малко английски и малко български, но честно казано българският ми е трагедия. В Ботев дойдохме с Рафаел и Жоао Паоло. Вторият не знаеше английски, но Рафаел ми помагаше. За съжаление се контузи и се прибра в Бразилия. Тогава започнах да уча английски. Ходих на частни уроци по български - при приятел, който знае португалски. Английския го учех отвсякъде - филми книги и т. н. На терена вече се разбираме на български - мога да казвам: Дай ми топката! /смее се/. В магазина също се оправям и мога да си купувам месо и други продукти.
Опитвам се да уча цифрите, за да ми е по-лесно да пазарувам. Все пак вашия език е доста труден и ще ми трябват години, за да го науча.

- Всичко това бяха трудностите, а какви са нещата, които ти харесаха тук още от самото начало?

Градът е страхотен, харесва ми цялата атмосфера, феновете. В Бразилия ако направиш два слаби мача, започват да те освиркват, но тук не е така. Подкрепата е много по-голяма. Когато губим, но оставим сърцата си на терена, това се оценява от публиката. Така имаме по-голям стимул и смелост да се борим за победата. Животът ми тук е много лесен. Климатът е прекрасен. В Бразилия нивото на престъпност е много високо. Когато отивах на мач и оставях съпругата си сама вкъщи, винаги се притеснявах. Тук знам, че когато се прибера - тя ще е добре. Това е фантастично - да мисля само и единствено за футбол.

- Помагаш ли на твоите сънародници, които дойдоха след теб, като Виана, Густаво Алфонсо, Алваро Юлиано?

Разбира се, постоянно им говоря какви за изискванията на треньора, на феновете и какво означава Ботев. Всеки от тях обаче си има свой собствен стил. Но в един отбор е добре да има различни стилове - трябват добри защитници, халфове, нападатели, които да шутират добре.

- Какви бяха емоциите ти от спечелванео на Купата на България през май?

Това бе нещо невероятно. Изпратих видематериали на моите приятели и роднии в Бразилия. Никога няма да забравя този момент. В първото ми интервю тук казах, че искам да спечеля трофей. Благодаря на Господ, че го направихме заради феновете. Надявам се да има и още такива успехи.

- Кажи нещо за съпругата ти? Как реагира тя на новината, че ще играеш в България?

Женени сме от година и половина, но сме заедно вече 7 години. Когато моят мениджър ми каза за България, в първия момент не повярвах. След още няколко обаждания и официалната оферта от Ботев, влязох в Гугъл и потърсих повече информация. Разбрах, че е много далеч от родината ми, но в онзи момент мислех само за футбол. Иначе всички в Бразилия познаваме Стоичков и Бербатов. С втория дори съм играл видеоигри. И на съпругата ми много и харесва Пловдив. Редовно идва на мачовете на стадиона. Когато се разхождаме в центъра, понякога ме спират фенове и говорят с мен. На нея и харесва това отношение, което демонстрират хората към мен. Чувства се щастлива тук. Обичаме да ходим в центъра, имаме си любим ресторант близо до дома ни. Все пак в Пловдив най-много харесвам хората. Те са фантастични.

- Какви са плановете ти за бъдещето?

Имам договор за година и половина. Искам само да играя и да побеждавам. И да се наслаждавам на времето си в Ботев, което е най-доброто в кариерата ми до момента.

- Какво искаш да кажеш на феновете на Ботев?

Благодаря им за подкрепата и за емоциите, които ни доставят. Ние играем за тях.