Омръзна ли ви от клишираните ресторанти, местности и места, които многократно сте посетили? Имате ли нужда да видите нещо вдъхновяващо и то да повдигне адреналина ви? Или просто да поразсъждавате как е възможно природата да създаде подобни чудеса?

Е, ние ще ви предложим да посетите малко по-нестандартни места, и то без да е необходим кой знае какъв ресурс. Тази седмица фокусът ни е върху пещерите, които са най-близо да Пловдив. Голяма част от тях се намират в полите на Родопите и са на час път от града. Някои от тях са само за любителите на екстремните изживявания, защото не са благоустроени и влизането е невъзможно без гид.

Ягодинска пещера на 20 км южно от Девин и на 3 км югозападно от село Ягодина. Разположена е на десния бряг на река Буйновска (началото на река Въча), която е оформила и най-дългото и живописно ждрело в България - Буйновско, с дължина 7 км.

Със своите 10 500 метра Ягодинска пещера е третата по дължина в България и най-дългата в Родопите. Образувана в протерозойски мрамори, тя е на три основни нива и две междинни. Третият етаж е благоустроен през 1971-1982, като туристическото трасе е 1100 метра. Великолепни и красиви образувания могат да се видят по целия туристически маршрут - сталактити, сталагмити, сталактони, хелектити, синтрови езера, леопардова кожа, дендрити, драперии и едни от най-уникалните образувания - пещерните перли. Общо 22 вида образувания от световно известни 28 вида.

В пещерата има ритуална зала, в която се сключват граждански бракосъчетания.

Температурата на благоустроения участък е 6ºС - постоянна, целогодишна, влажност - 85-91%. Надморска височина на входа - 930 метра, изход - 937 метра, денивелация +7 метра (равна и хоризонтална).

От животинския свят се срещат различни видове прилепи, пещерни скакалци, паячета, троглобионти с представител комподей и други, а от флората - лишеи, мъхове, плесени и гъби.

Снежанка е пещера, разположена в Баташката планина в Родопите и се намира на 5 км от град Пещера. Открита е през 1961 година случайно от алпинисти, които за първи път влезли в нея в 9 часа сутринта и излезли късно вечерта, запленени от красотата й.

Пещерата е достъпна - около 45 минути нагоре по стръмна еко пътека, дълга 830 метра. След отклонението от главния път от гр. Пещера към Батак, има около 2 км асфалтиран път, който е тесен. Трудно се разминават два автомобила. По асфалтирания път се стига до паркинг, където може да оставите автомобила си.

 Независимо от това че е сравнително малка, в пещерата можете да се видите едни от най-красивите ледникови форми в България. Дължината и е само 145 м, с постоянна годишна температура 6°.

Богата е на сталагмити, сталактити, сталактони, драперии, синтрови езерца. Най-големият сталактит е дълъг 1.27м. "Снежанка" се състои от няколко красиви зали: Залата на виметата, Голямата зала, Музикалната зала, свързани със Срутището, над което минава мост. Във Вълшебната зала,изградена от снежнобял кристален синтър, природата е създала фигурка, оприличавана на приказната героиня, дала името на пещерата.

В средата на пещерата има кръгли огнища, до които са намерени предмети от ранножелязната епоха и кости на животни. Траките са я ползвали като убежище от врагове.

Пещерата Лепеница е разположена в Западните Родопи. Hа около 10 км югоизточно от Ракитово в подножието на връх Сюткя.

Тя е уникална за България, една от най–красивите и запазени пещери. Но не е благоустроена и влизането в нея става само със специална екипировка и водач.

Подходяща е за екстремен туризъм. Дълга е 1525 м, от които са проучени и картирани само1356 м. Входът и е висок само един метър и е изкуствено създаден, защото естественият е потопен във вода.

Пещерата е на 3 етажа и почти няма разклонения. Река Лепеница тече като подземна река по най-долния етаж на пещерата. Във средния етаж се намира голямо разнообразие от пещерни образувания и няколко малки езера. В дъждовно време езерата стават повече. Срещат се накипни кори и синтрови навлеци. Третият етаж е сух.

Наблюдават се множество сталктити и сталагмити в невероятно цветово разнообразие, както и много други причудливи подземни форми. В нея са намерени седем пещерни бисери - едни от най- редките природни образования, които са в Природонаучния музей в София.

Забелязват се следи от стари земетресения.  Обитавана е от 20 вида пещерни животни, сред тях — осем вида прилепи. Според биолога Петър Берон в пещерата Лепеница има четири вида животинки, които не се срещат никъде другаде по света.

Голубовица представлява система от 4 пещери, генетично и морфоложки свързани помежду си. Те се намират на десния склон на Гарга Дере (р. Еленска), на 30 м. от съвременното речно легло.

"Голубовица 1" представлява малка пещера свързана с водната пещера "Голубовица 2". Тя представлява карстов извор, от който изтичат водите на пещерата "Голубовица 2".

"Голубовица 2" е водна пещера с дължина 380 м. След преодоляването на входа се преминава воден полусифон (в период на маловодието - eсента), след което пещерата се развива по диаклаза. До 380 м. се движим по течението на подземната река и се достига до воден сифон.

"Голубовица 3" се намира над водната пещера "Голубовица 2". Двете пещери в началото са свързани посредством пропаст.

"Голубовица 3" е хоризонтална пещера. По пода се наблюдават скални блокове, а по тавана - вторични карстови форми - сталактити, завеси. Пещерата е населена от прилепна колония.

"Голубовица 4" е наклонена проходна пещера с дължина около 48 м. В нея липсват образувания.

Пътеката към пещерата започва с начална точка беседката край пътя Смилян - Могилица, обозначена ясно с билборд "Туристически маршрут Гарга Дере". След кратък преход по камениста пътека, преминаване по въжено мостче и прекосявайки прохладна букова горичка, ще се озовете пред входа на пещера "Голубовица 2".

При входа водачите - спелеолози от КСЕТ "Мурсалица" ще ви предоставят необходимото спелеоложко оборудване за проникването в пещерата и преодоляването на водните препятствия, създадени от подземната река - непромокаеми гумени ботуши, спасителни жилетки, осветление, гумени лодки.

Малко след входа ви очаква малко пътуване с лодка, след което навлизате в същинската част на пещерата. Постоянно течащия подземен поток е причина за необикновенните форми. В горните етажи, където водата не е успяла да достигне се виждат естествените образувания - сталагтити и сталагмити. Ще бъдете от малцината видели ревниво пазените от пещерата тайни.

След подземното приключение пак при входа на "Голубовица 2" ви очаква друго изпитание - Via Ferrata или 140 метров метален път в скалата, изграден с железни стъпала и осигурен с въже. Опасният вертикален преход е възможен единствено с катерачно оборудване, което се предоставя на желаещите на място. Финалният участък на това екстремно изкачване ще ви преведе под красиви скални сводове, изваяни в скалата от водата и ветровете.

За тези, които все още не са почувствали достатъчно силно прилива на адреналин, тук се предлага още едно екстремно преживяване: спускане по алпийски тролей, представляващ въжена линия между двата бряга на р. Есенна, на височина 20 м. над водната повърхност. Полетът с алпийския тролей наистина ще ви даде крила и усещане за простор!

Пещерата Ухловица е една от най-красивите в България. Намира се в Родопите, в Смолянския край, на около 2-3 километра североизточно от село Могилица. Съвсем близо на юг е границата с Гърция.
  
Пещерата е открита през 1967 година от Димитър и Георги Райчеви. Името й идва от думата улулица – това е вид нощна граблива птица. Вероятно в пещерата или околностите й са живеели такива птици и това е донесло името и на мястото.
  
Пещерата се намира на 1040 метра надморска височина. От паркинга до входа й се стига след около 30-40 минути изкачване, което за неподготвените може да е предизвикателство, но за истинските планинари и „пещерняци“ това не би било пречка. Дължината на пещерата е 460 метра, но само 330 метра от тях са благоустроени.
  
Ухловица е удивителна заради красивите коралити, с които са надиплени стените й. Красиви са и седемте пещерните езера и каскадите. През цялата година в пещерата температурата е постоянна – около 10-11 градуса. На втория етаж на пещерата се намира Залата на пропастите – от това ниво 4 пропасти се спускат към долното ниво. Метална стълба свързва двата етажа.

Пещерата Утроба се намира недалеч от Тракийското светилище Татул.

Наричана е и Тройната Утроба защото за разлика от по-известната си посестрима Утробата край село Ненково тази има три плитки разклонения приличащи на вулва. Тя се намира на около 200 м. североизточно от Татул и на 100 м. източно от кладенеца за подхода към светилището.

Местността около пещерата "Рупите" е осеяна с множество отвори и процепи. За два от тях се носят легенди, преплетено е в едно мистично и реално.

Тук някога в древността римляните са добивали руда, която изобилства в Златоградския район до ден днешен.

Отворът на голямата пещера прилича на око - всевиждащото око на планината, пазещо нейните жители от зли сили.

То сякаш те подканя: "Влез, Виж, Усети!" И при повече късмет може да се видят как си почиват след нощния труд прилепите.

Според местните хора преди години пещерата е имала изход чак в Гърция. При едно от земетресенията обаче този проход е бил затворен.

Дяволското гърло се намира в Западните Родопи, на 1,8 км северно от село Триград и на 17 км южно от град Девин. Това е една от малкото пещери, която не блести с изящни образувания. Това, което привлича и омагьосва хората, е възможността да се докоснат до истинска стихия, до частица от тайнствения и страшен подземен свят. Входът на пещерата, наподобяващ дяволска глава, в гърлото на която се излива огромен ревящ водопад, от дълбока древност подхранва човешкото въображение и поражда множество легенди.

Най-популярното предание е, че именно през Дяволското гърло се спуснал Орфей в подземното царство на Хадес, за да търси любимата си Евридика.

Пещерата е пропастна и неразклонена. Водите на Триградската река се изливат в „гърлото” от височина 42 метра, като формират най-високия подземен водопад на Балканския полуостров. Заради оглушителния грохот, който се създава, залата с водопада е наречена Бучащата зала. Тя е огромна - втората по големина пещерна зала в България. На около 400 м от входа водите на реката се губят в сифон. Дължината на сифона е повече от 150 м, а след него по 60-метрова галерия подземната река напуска пещерата и излиза отново на повърхността през друга пещера. 

Интересен факт е, че нищо, пуснато във водите на Дяволското гърло, не излиза от изхода на пещерата. Правени са множество експерименти с дървесни трупи и различни други предмети, които потъват безследно в подземната река и още повече разпалват любопитството и въображението. Опит с оцветители показва, че минава повече от час и половина, преди водата да измине краткото разстояние от единия до другия отвор, което поражда нови загадки за мащабите на системата от подземни реки.

Туристическият маршрут започва от изкуствена галерия, която отвежда до основата на водното течение и Бучащата зала. Следват 301 стъпала покрай спиращия дъха ревящ водопад. Гледката на кипящата вода, оглушителният рев на водопада и огромното пространство на залата са наистина впечатляващи. Целият маршрут е обезопасен с предпазни парапети. Атрактивни са трите релефа, изсечени в скалите на пещерата. Първият от тях представлява дяволска глава, разположена близо до входа за посетители, малко преди слизането в Бучащата зала. Вторият е фигура на мъж в цял ръст, в античен стил, изсечена в камъка в Бучащата зала. На път към изхода може да се види малко изворче с издълбан миниатюрен олтар с фигура на Богодорица.

Подходящ период за посещение е късната пролет и лятото, когато входът на пещерата е обгърнат със свежа зеленина, а Родопа планина е най-гостоприемна. Местният пещерен клуб организира спускания с лодка в пещерата от началото на месец май до края на октомври. Клубът осигурява екипировка – лодки, спасителна жилетка и обезопасителни колани. Спускането става по трима души в лодка с инструктор.

Чудните мостове са скален феномен, известен също с името Скалните мостове. Разположен е в карстовата долина на река Еркюприя в Западните Родопи, на 1450 м надморска височина, в подножието на връх Голям Персенк (2091 м). Скалният феномен се намира на 80 км южно от Пловдив, на 35 км северозападно от Чепеларе и само на 5 км северозападно от село Забърдо. Мостовете са обявени за природна забележителност с постановление на Министерския съвет No.4941 от 18.07.1949.

Покрай Чудните мостове преминава пешеходният път от село Орехово за село Забърдо.

В миналото мостовете са представлявали една пещера, образувала се под рушащото действие на речните води. С течение на времето части от нея се срутили, образувайки величествените мраморни мостове. Големият мост е широк около 15 м в по-широките части и дълъг почти 100 м. Състои се от три арки, като най-голямата е с височина 45 м и ширина 40 м. Малкият мост е на 200 м от големия по течението на реката - непроходим, дълъг 60 м, с обща височина 50 м, а височината на арката е 30 м. След него има и съвсем малък трети мост, който представлява понорна пещера, в която водите на р. Еркюприя изчезват, за да се появят пак на повърхността след 3 км.

Легенда разказва за създаването на Чудните мостове. Преди много години в землището на село Забърдо имало много пастири. Незнайно от къде се появил змей, който започнал да опустошава стадата им. Дълги години пастирите страдали от набезите на змея. Накрая те измислили как да го надхитрят. Натоварили едно магаре с прахан (сухо вещество от дървесна гъба, което служи за запалване на огън от огниво), запалили го и го изпратили срещу змея.

Змеят глътнал магарето заедно с праханта, която бавно, но сигурно се разгаряла. Обезумелият змей отчаяно се опитвал да избяга, накрая намерил малка дупка в земята. Огромното му тяло отворило пролуката. След години, когато костите на змея изгнили, останали огромните сводести мостове. Така според легендата се появявили Чудните мостове.

Двата големи моста са обезопасени и пригодени за туристически цели. Преминаването е позволено и върху, и под тях.

Възможност за нощувка предлагат хижите, намиращи се в непосредствена близост до обектите.

Източник:bulgariatravel.tv

Топ 10: Уникални места за разходка само на час от Пловдив! СНИМКИ

TrafficNews.bg