„Пътешественици“ е рубрика за пловдивчаните, които не се страхуват да тръгнат по пътя към неизвестното. За тях авантюрите и приключенията са начин на живот. Всяка седмица ви представяме по един пътешественик, посетил екзотична дестинация. Говорим с онези, които се престрашават да изследват далечни, по-малко популярни кътчета от земното кълбо и съпреживяваме с тях приключенията, през които са преминали. Следете ни, за да направите виртуална разходка до най-интересните места по света. Първият гост на новата ни рубрика е пловдивският прокурор Ясенка Шигарминова, известна със страстта си към пътешествията. 

 

 

Прокурор Шигарминова е родена в София, израства в Асеновград, а живее и работи в Пловдив. Първото й пътуване зад граница е едва на около 15-годишна възраст, когато с кораба „Радецки“ отива на пионерски лагер в Съветския съюз. Дълги години след това не си помисля за чужбина, а страстта към пътуването открива само преди години, когато започва интензивно да обикаля света. Посещава редица по-близки до нас държави като Турция, Испания, Йордания, след което се записва на екскурзия, организирана от туристическа фирма за екзотични пътешествия. По този начин в последните няколко години обикаля Аржентина, Уругвай, Куба, Индия, Виетнам, Камбоджа, Сингапур, Малайзия, Тайланд и др. 

Как определя тази своя страст? „За мен ескурзията е да отидеш да видиш нещо ново, различно. Не да сравняваш, а просто да се обогатиш. Да видиш как живеят хората там. Не разбирам хората, които се връщат от екскурзия разочаровани. Където и да отида не тръгвам с големи очаквания, а гледам да се потопя в културата на съответното място. Така че използвам всеки отпуск именно за това. В крайна сметка „твои" пари са парите, които си похарчил за себе си." 

Впечатленията на една пловдивчанка в Китай

Китай е една от страните, които най-силно я е развълнувала. Връщала се е там многократно в последните десет години и ние полюбопитствахме за преживяванията ѝ. „За пръв път посетих Китай през 2007г., когато гостувах на моя приятелка в Пекин. Синът й живееше там със семейството си и отседнах у тях цял месец. Тя познаваше града отлично, така че много точно знаеше къде да ме заведе. Тя самата пък беше консул в Шанхай, така че отидохме и на официална визита на апелативния прокурор в Шанхай, за да се запозная с колегите си там." 

Ясенка успява да съчетае приятното с полезното и въпреки деловите начинания има предостатъчно време да опознае живота в страната. А той, по нейни думи, е по-интересен от забележителноситите: „Отиваш в Китай, за да видиш китайците. Това са хора с малко претенции. Начинът им на живот е съвсем уреден. Живеят в обособени жилищни комплекси с ограничен достъп. Това е традиция, която се спазва от хилядолетия - още Забраненият град е бил разделен на зони. Всеки комплекс има портиер и управител, които уреждат всички битови проблеми. А мръсотията е преувеличена - големите градове, естествено имат зони, които са по-мръсни, но това е положението във всяка държава.

Китайците се научиха да бъдат по-внимателни. Когато отидох за пръв път през 2007, ми направи впечатление, че са мърляви - пушат и хвърлят фасовете на земята, хвърлят и опаковки. Удивих се какво се случва в рестораните за масово хранене. Подовете са покрити с плочи. На обяд всички ядат, пият, пушат и всичко се изхвърля на пода. Следобед се измива с маркуч и изсъхва - излъскано е, няма и следа. На вечеря процедурата се повтаря. Друг ежедневен факт, за който не бях прочела никъде, е че гащичките на децата до 3 години се шият без дъно, за да могат спокойно да си вършат работата на улицата или в метрото. Беше ми дори неудобно да ги снимам. Но след това започна интензивна телевизионна кампания - на всеки половин час се излъчваха реклами как боклуците трябва да се изхвърлят в кошовете, например. Когато се върнах през 2013 вече се бяха научили да пазят. Централните и туристическите части на градовете са напълно чисти."

 

Културните особености на китайския народ

Попитахме Ясенка кои характерни за китайците черти правят впечатление на нашенци. „Ами те не могат да се смеят!“ Повдигнахме недоверчиво вежди. „Да, години наред смехът е бил забранен. Разбира се, хората са напълно любезни, поглеждат те, усмихват ти се, но ако на масата някой каже някаква шега, ще разберете какво имам предвид. Смехът им е сякаш на сила - приличат на онези дървени кукли, чиято долна челюст пада, за да имитира говор.“ Е, с нашите познания по китайски едва ли ще накараме някой местен да се разсмее. „За да говориш езика им трябва да можеш да пееш. Той е изключително мелодичен и интонацията играе ключова роля в предаването на смисъла.“ Това не ни изненада особено, защото и преди сме чували примери, че една и съща дума прочетена с четири различни интонации означава четири различни неща. „За цял месец научих само няколко поздрава и как да искам упътвания и да си поръчам такси“. Та от какво повече се нуждае един турист? 

 

Препоръки за пътшественици

И така, какво ни препоръчва да посетим човек с богат опит в тази страна? Задължителните дестинации в Пекин са Забраненият град, Летният дворец, Музея на сандаловото дърво и, разбира се, Китайската стена - има 6 места, откъдето можете да се качите. Интересни са и таоистките храмове. Дворовете им са разделени на ниши. Във всяка ниша е нарисувано наказанието за всеки грях - в едната е наказанието, което получват лицемерите, в другата - измамниците, в третата - крадците и т.н. За да разгледаш на спокойствие всичко това трябва време, така че планирайте минимум седмица само в Пекин. 

 

 

Толкова е достатъчно и за Шанхай, където градините по покривите са реалност, а луксът, редът и чистотата са видими както в туристическите части на града, така и в новата част. Забележителностите, които не трябва да пропускате там са Стария град, градината Юй Юан и копринения пазар - мястото, където можете да видите крайностите между лукса и мизерията. На една и съща улица в пешеходната част минавате покрай топ магазини за скъпи копринени изделия, а в края й виждате постройки с изпадала мазилка и окачено пране по прозорците, а хората готвят на тротоара отпред. Изненада ни фактът, че в Шанхай има два православни храма, построени от руснаците, но за съжаление, сградите са изоставени. 

 

 

Хонг Конг е единственият град, в който наистина се усеща пренаселеност. Освен това, влажността там мори българските туристи. „Ти пиеш въздуха, не го дишаш“, обяснява Ясенка, докато описва влажните стени на сградите в най-важния пристанищен град в Китай. „Качихме се и на връх Виктория - за децата беше невероятно изживяване“. Нищо чудно, при положение че половин-километровия лифт е най-стръмната въжена линия в света. А зашеметяващата гледка отгоре при хубаво време разкрива островите в Южнокитайско море.

 

Това, което също си струва да се види, по думите на Ясенка, е Теракотената армия в град Сиан. Тя самата не е успяла да отиде дотам, тъй като градът се намира във вътрешността на страната, на 1000 км югозападно от Пекин. 

Би се върнала в Китай, за да обиколи също и курортите по крайбрежието на Жълто море в северната част на страната. „В едно от пътуванията си успях да посетя и курорта Циндао - по време на Олимпиадата в Китай там се провеждаха състезанията по водни спортове. Мисля, че по крайбрежието в онази част има още стотици интересни места.“ Е, можем само да й пожелаем да продължи да изследва прелестите на тази необятна земя! 

Хилядолетните традиции, разнообразната природа, коренно различната култура и необятността на страната правят Китай една екзотична за европейския турист дестинация. Все повече агенции организират интензивни пътешествия дотам, но ако сте решили да се предприемете подобно нестандартно пътуване, имайте предвид мащаба и времето, което ще ви е необходимо. На добър час!