Еврото не е просто парична единица, това е стратегически избор, който затвърждава мястото на България в сърцето на обединена и силна Европа.

Това заяви премиерът Росен Желязков в изказване по време на конференцията на високо равнище "България на прага на еврозоната". Събитието е организирано от Министерството на финансите (МФ) и Българската народна банка (БНБ) и се провежда в резиденция "Бояна". Форумът е част от комуникационната кампания за въвеждане на еврото в България от 1 януари 2026 г.

Нашата цел не е присъединяването, нашата цел е да сме част от еврозоната, заяви министър-председателят. По думите му това означава пълноправно участие в европейската икономическа архитектура.

Днес България стои на прага на важен в своето историческо развитие момент. От 1 януари България ще стане част от семейството на държави, приели еврото като своя валута, не като чужда, която обединява над 340 милиона граждани в повече от 20 европейски държави, заяви още Желязков.

Кристалина Георгиева заяви, че отпразнува трудно заслуженето постижение на България. "Има лека носталгия, българите биха излъгали, ако кажат, че няма да им е мъчно за лева. По-притеснително е, че тази носталгия се политизира. Реалните доходи се увеличават, безработиците е на рекордно ниски нива. Много е важна дисциплината", обясни тя.

"Като погледна към бъдещото на България, еврото ще даде повече стабилност на страната. Искам да бъдем здраво стъпили на земята, добрата парична политика е предусловие за успешна конвергенция за еврото. Животът в България се е подобрил от присъединяване към еврозоната", категорична бе Георгиева.

Макар приемането на еврото да е важна стъпка, само по себе си то не гарантира по-висок жизнен стандарт, каза още управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева. 

Кристалина Георгиева посочи, че сега задачата е да се възприеме еврото, да се съчетае с разумни политики и да се катапултира процесът на икономическа конвергенция на следващо ниво. Като минимум, нека България се стреми към устойчиво по-високи темпове на растеж, така че в рамките на следващото десетилетие доходът на глава от населението да достигне средното ниво за Европейския съюз.

По думите ѝ България е изправена пред сериозни средносрочни и дългосрочни предизвикателства: застаряващо население, изтичане на човешки капитал, както и значителни нужди в сферата на инфраструктурата и отбраната — всичко това засилва натиска върху фискалните разходи. Макар растежът да надвишава средния за ЕС, той все още не е достатъчен, за да осигури достатъчно висококачествени работни места и фискални приходи, смята Георгиева.