Радомир Чолаков е роден в Пловдив преди 56 години. Завършва Немската езикова гимназия в Пазарджик и „Право“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализирал е медийно право във II Юридически факултет на Хамбургския университет, Германия (1991-1995 г.) и е магистър по право на Юридическия факултет на Виенския университет (2013 г.). Автор на книги и научни статии в областта на правото и на медиите, публикувани в България, Германия, Австрия и др. Участвал е като експерт в работни групи за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, Закона за авторското право и сродните му права и др.

През годините е заемал позициите главен юрисконсулт, главен секретар и изпълнителен директор на Българската национална телевизия, главен юрисконсулт и административен директор на Вестникарска група България, изпълнителен директор на Съюза на издателите в България и др. Понастоящем е изпълнителен директор на „Каолин“ ЕАД, дъщерно дружество на германската „Кварцверке груп“ ГмбХ.

Член е на Управителния съвет на Българската минно-геоложка камара, на Настоятелството на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ и на Върховния църковен съвет към Светия Синод на БПЦ.

През 2007 г. е номиниран за приза „Достоен гражданин на Пловдив“. Разведен, има една дъщеря.

-Г-н Чолаков, мнозина определиха появяването Ви в листата на ГЕРБ за предстоящия вот за изненада. Винаги изниква един въпрос, когато известен човек в обществото, със стабилна кариера, реши да влезе в политиката, а именно – защо го прави? Какви са Вашите мотиви за това?

-Каквато и кариера да правите, каквито и успехи да имате в личен план, никой не живее на остров. Работата ми ежедневно ме среща с хора, които са изпаднали в нужда, които имат нужда от помощ, които молят за помощ. Аз не мога да им помогна и това ме натоварва. От друга страна се натъквам на дребни неуредици, административни и всякакви, които могат да се решат с едно драсване на химикалката в някой закон или в някоя наредба, но са необходими нечовешки усилия това да се случи. Това също ме натоварва. Но, сам човек, седящ от страни, не може да направи кой знае какво. Никой не е по-голям от държавата, не е по-силен от държавата и не може по-добре от държавата да решава проблеми. И в някакъв момент си казваш: „Добре, де, докога ще седя отстрани, на измисления си остров и само ще наблюдавам или ще критикувам?“  Ако искаш светът около теб да стане по-добър, участвай. По начините, които са предвидени за това в демократичното обществено и политическо устройство.

-Защо избрахте да се включите в листите на ГЕРБ?

-Приятели от ГЕРБ, с които се познаваме от години, преди месеци ме попитаха: „Радо, ти си свестен човек. Не искаш ли да помогнеш?“ На така формулиран въпрос няма как да откажеш. Ще ви кажа, обаче, защо одобрявам ГЕРБ. Аз съм преживял целия преход в съзнателни години. И съм наблюдавал от непосредствена близост как през първите 20 години се разрушаваше. Разрушаваха се цели обществени системи, разрушаваха се построени заводи и обществени сгради, разрушаваше се човешки капитал. Разрушаваше се безмилостно и методично. От десет години насам се гради. Хубаво-лошо, но се гради. Страната се възстановява от необявената гражданската война на Прехода. И това го прави ГЕРБ. Ако не сега, то след години ще се оцени, че построеното, създаденото е било добро. Бих искал, ако и доколкото е възможно да се включа и да подпомогна съзидателния устрем, който се чувства навсякъде в страната. Въпрос на лична нагласа.

-Как си представяте работата в следващото народно събрание? Вие попаднахте през т.нар. гражданска квота. Как един човек който винаги е бил в частния сектор, може да се приобщи и да работи в място, където партийните повели и дисциплина са едни от най-важните фактори? Имате ли опасения, че може да се получи когнитивен дисонанс?

-Всеки ще ви каже, че в частният бизнес има много повече дисциплина, отколкото където и да е другаде. Освен това в частният бизнес разбираш, че работата в екип е обективна необходимост, а не субективно обусловена случайност. И на първо място – в частният бизнес най-важен е резултата, а не кой какво и как презентира. Имам впечатлението, че в политиката на ГЕРБ през изминалите години също на първо място се поставят не приказките, а резултата. Така, че, не, не мисля, че може да се получи когнитивен дисонанс. Има всички предпоставки за екипна, резултатна работа. 

-По време на представянето на листата на ГЕРБ Вие разказахте една лична история за дъщеря Ви и как е избрала да се върне в Пловдив, с което подчертахте, че градът се е развил и променил през последните години. Кои са нещата, които може да отличите, че донесоха промяната в Пловдив и какво според Вас трябва да се надгради?

-Пловдив се промени и се променя пред очите ни. Понякога това не се вижда и не се оценява, но е факт. Спомням си колко притеснения имаше в Пловдив дали ще спечелим титлата „Европейска столица на културата.“ Съществуваше и донякъде още го има комплексът от София. По онова време един приятел чужденец, който беше запознат с нашите тревоги ми каза: „Разбери, няма никакъв шанс Пловдив да не бъде българската европейска столица на културата! Пловдив е толкова уникален, че е невъзможно друг български град да го измести. Няма друг такъв град!“ Пловдив-Европа-култура, това е една основа, излята през 2019 г. от стоманобетон, върху която можем да градим десетки години напред. И икономика, и образование, и качество на живот, и всичко, за което си помечтаем. Просто трябва малко повече да си вярваме.     

-Вие сте експерт по църковно право и поддържате близки връзки с БПЦ. Може ли да очакваме да бъдете връзка между законодателната власт и църковните институции у нас? Има ли проблеми в тези организации, за които е нужна промяна в нормативната уредба?

-Религиозните организации винаги са се ползвали с уважението на българските народни представители. Доказателство за това е фактът, че въпроси, касаещи вероизповеданията, винаги се са решавали в парламента с абсолютен консенсус. Уважението към религиозните институции и религиозната толерантност са ценно качество на нашия народ и достояние, което трябва да пазим като зеницата на очите си.

Иначе, заниманията с църковното право дават една много интересна перспектива върху законодателството въобще. Един от преподавателите ми във Виенския университет веднъж обърна внимание върху парадокса, че последният път, когато са приемани закони в църквата е било през 879 г., тоест църквата не е променяла законодателството си от 1150 години насам. И въпреки това, или точно заради това е удивително устойчива институция! Ето нещо, върху което си струва да се замислим.

-Имате ли лична кауза, за която бихте работили в следващия парламент?

-Днес, в разговор с избирателка, за пореден път чух история за това, как човек, в случая неин близък, с нелечимо психическо заболяване, трябва за пореден път да се явява за освидетелстване пред ТЕЛК. Нейният близък бил изпаднал в паника, че ще му отнемат социалната пенсия от 250 лева и състоянието му се влошавало от ден на ден. Жената, която ми разказа това, плачеше. Много ме заболя, казвам ви. Нали и вие сте чували, че хората с абсолютно ясни, доказано нелечими заболявания, трябва да се явяват периодично на ТЕЛК, за да се установи дали случайно междувременно не са се излекували, примерно от диабет тип 1, или не им е пораснал крак? Тази гавра трябва да спре! Независимо дали аз ще съм или няма да съм в парламента, тази гавра ще спре! Ето, това днес ми се превърна в кауза.

Коалиция ГЕРБ – СДС е с номер 28 в интегралната бюлетина!

Купуването и продаването на гласове е престъпление!