Ограничението, според което в страните извън ЕС се образуват максимум до 20 избирателни секции, без тези в дипломатическите мисии, днес беше премахнато от Изборния кодекс от парламентарната правна комисия.

Таванът беше поставен през февруари т.г. по предложение на "Възраждане", подкрепено от ГЕРБ, ИТН и част от депутатите на БСП. Замисълът на националистите беше да се възпрепятства гласуването в Турция. Засегнати от промяната обаче бяха и сънародниците ни в САЩ и Великобритания. Сега управляващите от ПБ, с подкрепата на ПП, ДБ и ДПС, отстраниха ограничението.

Без МВР в проверката на машините

Отпадна странната идея на ПБ да включи МВР в процедурата, с която се удостоверява дали машините за гласуване съответстват на законовите изисквания, в крайна сметка изглежда няма да се осъществи.

Сега тази проверка се осъществява от Министерството на иновациите и дигиталната трансформация (доскоро Министерство на електронното управление – бел.а.), съвместно с институтите за стандартизация и метрология към БАН. Ненадейно от парламентарното мнозинство решиха да включат и силовото министерство. Даже предложиха МВР да участва и в проверката на модулите от софтуера, свързани с преброяването на гласовете.

От ГЕРБ обвиниха управляващите, че въвеждат практики, каквито има само в Русия. От ДБ пък допуснаха, че това може да има нещо общо с опита на МВР в борбата с киберпрестъпления, но настояха идеята да се преосмисли. Днес шефът на правната комисия Янка Тянкова обясни, че управляващите нямали намерение да се създава усещане, че МВР ще контролира машините, а само да се привлекат специалисти от ведомството, с каквито министърът Иван Демерджиев казал, че разполага, за да се създаде по-голяма сигурност, че няма манипулации с устройствата. За да няма съмнение, че имат лоши намерения, сега оттеглят предложението.

Повече правомощия за шефа на ЦИК

По искане на ПБ се засилва позицията на председателя на ЦИК. В кодекса се записва, че той ще подписва решенията и протоколите на комисията, ще упражнява нейния бюджет в съответствие с решенията на ЦИК, ще утвърждава щатното разписание на администрацията ѝ, ще сключва и прекратява трудовите договори на служителите на администрацията и т.н.

От ПП поискаха да се изменят промените – например, председателят да подписва решенията заедно със секретаря на ЦИК, но управляващите не се съгласиха.

Затягане на режима на подвижните секции

Петър Петров от "Възраждане" предлагаше да се засили контролът върху избирателите, на които се дава право да гласуват в подвижна секция. Многократно в миналото различни политически сили повдигаха въпроса заради сигналите, че с тази възможност се злоупотребява.

След предложения за редакция от страна на Надежда Йорданова от ДБ, в правната комисия решиха, че избирател, заявил желанието да гласува в подвижна секция, трябва да представи документ от ТЕЛК или НЕЛК, който да удостоверява, че му е невъзможно да гласува в обикновена секция.

Обучението на членовете на избирателни комисии

Одобрено беше предложението на ПБ да се създаде обучително звено в ЦИК. То ще организира и провежда постоянно обучение на членове на избирателните комисии, както и ще води публичен електронен регистър на хората, които успешно са преминали такова обучение.

Отхвърлена беше идеята на "Възраждане" да се въведе минимален образователен ценз за членовете на комисии – да имат завършено поне основно образование. Идеята спечели подкрепа сред ПБ. След дълъг дебат, в който се обсъждаше по какъв начин ще се доказва образователната степен, депутатите накрая не посмяха да приемат предложението и го оставиха за обещаната от ПБ ревизия на Изборния кодекс в бъдеще.

В помощ на хората със зрителни увреждания

Одобрени бяха текстове, предложени от депутата от ПБ Иван Янев, с които да се помогне на незрящите избиратели да гласуват самостоятелно с машини. Подкрепата обаче беше дадена с уговорката, че текстовете ще влязат в сила след 12 месеца. Причината, както обясни Янка Тянкова, е, че предложенията на Янев ще изискват да се проведе обществена поръчка, свързана с необходимите нови функционалности на машините, а за следващите избори това няма да бъде възможно.

Ограничения за социалните мрежи

Досега Изборният кодекс не признава за медии социалните мрежи от типа на Фейсбук, като под контрола на разпоредбите за непозволена агитация попадат само профилите на професионалните медии – вестници, новинарски сайтове, телевизии и др. Управляващите бяха внесли предложение, според което социалните мрежи се приравняват на медийни услуги – иначе казано, преобръщат сегашното положение.

За второто четене те са довели нещата една крачка по-далеч. От ПБ искат да се запише в кодекса, че правилата му, засягащи предизборната агитация и оповестяването на социологически резултати, ще се прилагат и "за съдържание, разпространено чрез социалните мрежи, включително много големите платформи и лични блогове, като контролът по спазването им се осъществява от Централната избирателна комисия".

Не се посочва какво означава "много големи платформи и лични блогове", което създава неяснота по какъв начин ще се прилага тази разпоредба и кой подлежи на санкциониране при нарушаването ѝ.