Темата за разделянето на парламентарните групи  на "Продължаваме промяната" и "Демократична България" предизвика силни реакции и напълно разбираемо – когато става дума за бъдещето на проевропейските сили, всеки подобен ход се възприема през призмата на риска. Бившият съпредседател на ПП Кирил Петков също се включи в дебатите, като се опита да успокои страстите в демократичната общност- 

Той поставя на преден план един важен баланс – между риска от разделение и възможността за разширяване на подкрепата. "От една страна, опасенията са напълно разбираеми: историята показва, че подобни процеси често водят до отслабване. От друга обаче, самото разделение не трябва да се разглежда само като заплаха, а и като потенциален инструмент за развитие, ако бъде използвано правилно" казва Петков. 

Същинският въпрос не е в номиналните ползи като повече време за изказвания или по-голяма видимост, а в това дали може да се достигне до по-широк кръг от хора. Настоящото ядро от избиратели е важно, но недостатъчно, за да се постигне реална промяна. Затова ключът е в привличането на онези свободни българи, които споделят европейския път и вярват във върховенството на правото, но все още не припознават тази коалиция като своя, смята бившият премиер. 

Това предполага предлагане на реален избор – между различни политики и визии, от по-консервативни до по-либерални, от по-десни до по-центристки. Свободата не е само ценност, а и възможност за политическо представителство, което може да се превърне в мнозинство. Именно тук се откроява и ограничението на досегашния модел, който трудно надхвърля нивата от около 12–14% и остава в ролята на опозиция или малък партньор.

Изходът, който се очертава, не е в конфронтация, а в координация – запазване на добрия тон между формациите, липса на взаимни атаки и едновременно с това разширяване на влиянието чрез нови лица, идеи и послания. Урокът от миналото е ясен: разделенията са проблем, когато са водени от вътрешна конкуренция за влияние, но могат да бъдат полезни, когато целят привличане на нови избиратели.

В крайна сметка, целта остава непроменена – изграждане на стабилно проевропейско мнозинство, което да превърне България в истинска европейска държава, основана на върховенството на правото, заявява Петков. 

Ето и целият му коментар без редакция. 

 Честно казано, разбирам емоциите, които се разгоряха около разделянето на двете парламентарни групи. Идеята за разделение винаги носи риск от отслабване и това е нещо, което не може да бъде пренебрегнато. Затова всички споделени страхове са напълно разбираеми, особено като се има предвид, че историческите факти често показват подобни процеси.

Нека обаче за момент оставим страховете и историческите разочарования и да помислим заедно дали въпреки рисковете може да има и ползи. Да, ясно е, че има някои номинални предимства в парламента – повече време за изказвания, повече участие в комисии, потенциално повече медийно присъствие. Но тези ползи сами по себе си не могат да оправдаят подобно решение. Тогава къде е смисълът?

Нека първо дефинираме задачата, а след това да се опитаме да я решим. Кои сме ние и кои са хората, които се стремим да привлечем? Според мен определения като „градска интелигенция“, „градска десница“ или „хората от жълтите павета“ са твърде ограничаващи (последното дори звучи обидно в жаргонния си вариант и се използва основно от нашите политически опоненти). Факт е, че тази група представлява много важни наши избиратели и е ядрото на нашата подкрепа, но тя не обхваща всички свободни българи, които искат промяна. България ще тръгне напред тогава, когато мнозинството от свободни хора – тези, които припознават европейския път на страната и уважават върховенството на правото бъдат мотивирани да гласуват и имат реален шанс да съставят управление.

Това означава да достигнем до всички, които днес не гласуват за нашата коалиция, но вярват в европейския път на България и върховенството на правото. Има ли такива хора? Убеден съм, че има и на последните избори част от тях бяха привлечени от Радев. Тук е важно да се запитаме защо. Дългосрочната ни задача е да достигнем до тези хора и да им дадем реална политическа алтернатива.

При такава широка дефиниция свободните българи трябва да имат избор – между по-консервативни и по-либерални идеи, между по-десни и по-центристки политики, между социален фокус и фискален консерватизъм, както и между различните политики за подкрепа за младите семейства, образование, здравеопазване и бизнес средата.

Свободата означава избор. Но също така означава и вяра, че този избор може да се превърне в реалност, когато представителството на тези хора стане мнозинство.

Тук е същинският въпрос: какъв е моделът, при който проевропейските сили на свободните хора не са малцинство, а мнозинство? В този контекст съществуващата коалиция показа своите ограничения на последните избори – около 12–14%. При подобен резултат тя и при бъдещи избори ще остане или в опозиция, или като малък партньор в по-голяма коалиция. Не мисля, че който и да е от тези сценарии удовлетворява избирателите ѝ.

Това означава, че търсенето на различен модел не е непременно грешка. Ако се запази добра координация между „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, без взаимни нападки към техните представители, и ако едновременно с това се даде по-голям избор на свободните българи, има реален шанс за разширяване на подкрепата. Ако нови харизматични лица се присъединят към всяка от формациите и започнат да привличат по-широки групи от хора, тогава можем да се приближим към целта – проевропейско мнозинство, което вярва във върховенството на правото.

Да, това е риск. Да, исторически често е било грешка. Но причината е, че разделенията обикновено са били водени от въпроса „кой ще вземе по-голям дял от градската десница“, а не „как заедно да привлечем повече свободни българи“.

, като се опита да. Това няма да стане с вътрешни конфликти или просто с разделение. Ще стане с ясно формулирани политики, разнообразие от идеи, търсене на нови привърженици, привличане на харизматични личности и едновременно с това координация по ключови теми, като например издигането на общ кандидат за президент.

Нека не забравяме, че най-силното ни представяне през последното десетилетие беше, когато „Продължаваме промяната“ получи над 670 000 гласа, а „Демократична България“ – над 160 000. Заедно това доведе до правителство, подкрепено от над 830 000 избиратели.

Нека опитаме да мислим по-позитивно. Да оставим страховете за момент настрана и да си позволим да си представим една България, която е истински европейска държава, в която многообразието е сила, а върховенството на правото и европейският път са неотклонни принципи.