Задръствания, печки на дърва и въглища, кални петна и строежи, ФПЧ и отровни газове – това в състоянието на атмосферния въздух в Пловдив и тази година.  Токсичният въздух, който дишаме всички, няма особена промяна въпреки редицата приети стратегии, програми и инфраструктурни проекти, които се реализират.

Последните доклади на РИОСВ от декември 2021 и юни 2022 година, които са за изпълнението на Програмата за подобряването на качеството на атмосферния въздух на Община Пловдив в периода 2018 – 2023 година дават „без промяна”  на почти всички 31 показатели.

Кметът Здравко Димитров неведнъж е казвал, че още е първия му ден като кмет на Пловдив е бил глобен от екоинспекцията за това, че Общината не е изпълнявала програмата. Макар той винаги да дава препратки, че освен Пловдив, отговорни са общините „Родопи” и „Марица”, то фактът е, че градските власти не се справят в битката с мръсния въздух.

Европейската норма за превишаване на ФПЧ и отровните газове е 35 дни годишно. Нивата се измерват през две станции под тепетата – в квартал „Каменица” и „Тракия”. При първия пункт нещата изглеждат по-добре – през 2019 година там дните  с превишения са били 69, а през 2021 година – 47.  В „Тракия” обаче превишенията са между 80 и 90 дни през последните три години.

Трите основни замърсители на въздуха в Пловдив са автомобилният трафик, отоплението с твърдо гориво и стотици декари запрашени терени, с модерното име „кални петна”.  Мерките,  които Община Пловдив си е поставила за справянето с тях са намаляване на задръстванията чрез инфраструктурни проекти и по-добър градски транспорт,  зони с ниски емисии, подмяна на отоплителните уреди с екологични, поливни системи и залесяване на калните  петна. Как се изпълняват те?

Инфраструктурните проекти и градския транспорт

Пловдив започнаха редица инфраструктурни проекти, които обаче все още не са завършени. Разтоварването на движението по презумпция става с нови пътни връзки, които да поемат трафика. Реално такива са „Модър-Царевец” и пробива под Централна гара. Третият проект,  който се води в тази графа – пробивът на Водната палата бе прекратен, тъй като ефектът му щеше да е спорен, а и се надигна голямо обществено недоволство. В момента се реализират ремонти на основни пътни артерии, чийто ефект обаче ще се види едва, когато бъдат завършени.

На другия полюс обаче е състоянието на градския транспорт. Към днешна дата  пловдивчани могат единствено да се „радват”, че такъв има.  Публичният транспорт нито става по-добър, нито по-предпочитан. Община Пловдив е в постоянна битка с частните превозвачи, а на всичкото отгоре в момента по улиците се движат с 25% по-малко автобуси, отколкото е основната транспортна схема. Създаването на общинското предприятие за екологичен градски транспорт също е нещо неясно в бъдещето, което може да остане в графата „добри намерения”.

Очаква се догодина да бъде въведена и зона с ниски емисии, която обаче в никакъв случай няма да е панацея. Идеята е да се ограничат старите и цапащи коли в центъра на Пловдив по време на отоплителния сезон от октомври до март. Проблемът обаче е, че тъй като градът няма вътрешен ринг, то близо 50% от колите ще бъдат отрязани да стигат от едната точка до другата, тъй като между много райони единствената връзка е през централна градска част. Немислимо изглежда към днешна дата да се въведе и зона с ниски емисии на отоплителните уреди, с които да се забрани използването на печки с твърдо гориво. Това би било възможно едва когато бъдат подменени всички отоплителни уреди.

Програмата за „безплатните” климатици

След скандалните по обществените поръчки и забавянето с избора на изпълнител за различните доставки, Община Пловдив най-после започна подмяната. До края на 2023 година трябва бъдат подменени 3400 стари уреди, като отпусната сума от Европа е 14 млн. лева.

По последните данни от зам.-кмета Анести Тимчев до момента са подписани 900 договора, при 2500 заявки.  Много от тях обаче са отпаднали по една или друга причина, други са се отказали заради повишаването на цените на енергийните носители. Ако градските власти не съумеят да усвоят цялата сума, то остатъка ще бъде върнат на Управляващия орган.  За следващия програмен период сумата за Пловдив е 28 млн. лева, но тя също може да претърпи корекция, ако първият етап се провали.

Калните петна и зелените площи

Община Пловдив започна война с калните петна, но все още не е изгърмяла и един патрон в нея. През последната година градските власти не са започнали нито  едно голямо озеленяване, като изключим акциите  на „Градини и паркове” за засаждане на дървета или някакво частично затревяване.

Трите основни причини за това са – липсата на поливни системи, паркирани автомобили в зелените площи и строителните  обекти.

„Градини и паркове” въпреки че искаха да изграждат поливни системи, до този момент не са започнали нито една. Парите за тях бяха пренасочени, след  като не бе пусната обществена поръчка за закупуването на такъв тип оборудване.

Липсата на паркинги и все повечето коли в Пловдив пък превръщат някогашните зелени площи именно в такива кални петна.

Локалните мерки от районните кметства

Изграждането на паркинги, паркове и междублокови пространства през годините  стана основна функция на районните кметове. В район „Източен”, където е една от измервателните станции на РИОСВ, се вижда подобряване на качеството на въздуха, въпреки че там е в района е и Столипиново.

„Имаме сериозно намаляване на дните, в които  има превишаване на замърсяване в „Каменица”. При норма от 35 дни в годината, до днес( б.а. 23 декември) е 34. Със сигурност ще са под 47, колкото бяха миналата година”, каза районният кмет Иван Стоянов.

Според него отражение е дало изграждането на поливна система в парк „Каменица”, еднопосочно движение в зоната.

„Не бива да се забравя, че през тази година бяха затворени за движение ул. „Богомил” и „Ген. Радко Димитриев”. Това значи и по-малко трафик в карето. Това е поредното доказателство, че автомобилният трафик, заедно с печките на твърдо гориво са един от основните източници на замърсяване”, каза Стоянов.  Освен с „Градини и паркове” районното кметство работи сериозно и по озеленяването на района, като над 400 дървета са били засадени. От тях са и 180 дървета по проекта на ул. „Лев Толстой”.

Кметът Здравко Димитров заяви, че една от темите, на които не е обърнал достатъчно внимание е екологията, но същото са сторили и неговите предшественици.  Следващите години именно тя трябва да бъде акцент в управлението на града, защото мръсния въздух не е нещо, което може да чака, а здравето на пловдивчани, нещо което може да се върне.