Само няколко метра делят десетки пешеходци от потенциален инцидент. По бул. „Христо Ботев“ в Пловдив. Непосредствено от източната страна на Бетонния мост, няколко жилищни блока са в критично състояние. Покривите са пропаднали, фасадите се ронят, а изгнили дървени елементи и части от стрехите висят опасно над тротоара.

Всеки ден под тях преминават стотици пешеходци, автомобили, автобуси и велосипедисти. За живеещите в района гледката е ежедневие, но състоянието на сградите поражда сериозни въпроси докога ще бъде въпрос на късмет да не пострада човек.

Отдалеч се виждат разместените керемиди, оголените дървени конструкции и фасадите, които буквално се разпадат. Особено тревожно е състоянието на покривите. Те са изграждани преди десетилетия с дървени носещи конструкции, които днес са силно компрометирани от времето.

Според експерти именно изгнилите дървени подпори създават реална опасност не само от падане на керемиди, но и от частично или пълно срутване на покривната конструкция.

Сградите са бивши ведомствени жилища на БДЖ, които впоследствие са продадени на частни собственици. Днес всеки апартамент има различен собственик, което прави организирането на общ ремонт изключително трудно.

Единственото изключение е крайната сграда, непосредствено до Бетонния мост, където покривът вече е ремонтиран, а козирките са укрепени. Останалите блокове обаче продължават да се рушат.

„Положението е лошо. Най-крайното блокче, което е до Бетонния мост, вече е с нов покрив и оправени козирки. При останалите сградите са в тежко състояние. Това е видимото откъм булеварда, а вероятно към вътрешните дворове картината не е по-добра“, предупреждават пловдивчани, които често минават от там. 

Районната администрация многократно е предприемала действия.

„Издали сме предписания за всяка една от сградите. През годините сме правили и няколко предложения към собствениците да се включат в програмите за саниране. За съжаление не всички са съгласни“, коментира кметът на район „Централен“ Георги Стаменов.

Именно тук се появява един от най-сериозните проблеми.

Законът предвижда глоба при неизпълнение на предписанията, но тя е едва около 500 евро и се налага на етажната собственост. На практика обаче в тези блокове няма действащи домоуправители или организирани етажни собствености, което прави санкцията трудно приложима.

Така институциите могат да констатират опасността и да издават предписания, но нямат реален механизъм да принудят собствениците да предприемат ремонтни дейности. Получава се своеобразен административен омагьосан кръг, в който сградите продължават да се рушат, а рискът за минувачите нараства.

В момента отново е отворена възможност собствениците да кандидатстват по програмите за енергийно обновяване на жилищните сгради. При тях обследването за енергийна ефективност се заплаща първоначално от собствениците, но при одобрение на проекта средствата се възстановяват.

Въпреки това интересът остава слаб, тъй като кандидатстването изисква съгласието на живеещите в сградата – нещо, което често се оказва най-трудната задача.

Докато институциите и собствениците не намерят решение, компрометираните покриви и рушащите се фасади продължават да висят над един от най-оживените булеварди в Пловдив. А въпросът вече не е дали от тях ще падне поредната керемида, а дали следващия път отдолу няма да има човек.