„Чувала съм следния израз "Човек обича кучето си почти колкото собствените си деца". Истина е!”. Това сподели пред TrafficNews Анна Тодорова, която преди няколко седмици е осиновила кученце от общинския приют за безстопанствени кучета „Приятел завинаги“ в Пловдив.

Доста хора изпитват колебание когато стане въпрос за осиновяване на куче от приют. Приютите са пълни с любящи домашни любимци, които просто чакат да срещнат своя човек. Когато осиновите куче, можете да сте сигурни, че не подпомагате индустрията за производство на кученца, чиято цел е изкарването на пари.

Често животните, които биват отглеждани в развъдници, не получават любов и грижи, като обикновено биват използвани само и единствено за разплод. По тази причина осиновяването на куче е едно от най-благородните неща, които можете да направите.

Отваряйки дома си за куче, вие не просто вземате домашен любимец, а спасявате и живота му. Това е направила и Анна Тодорова от Пловдив, която съвсем наскоро се е сдобила с четириног приятел от пловдивския зооветеринарен комплекс.

По този повод се свързахме с нея, за да разкаже повече за целия процес около осиновяването на кученце от общинския приют "Приятел завинаги", както и какво я е накарало да вземе това благородно решение.

-Как взехте решението да осиновите кученце?

-От месеци с дъщеря ми обмисляхме какво би било да имаме кученце у дома. Имахме известни опасения, защото сме стопанки на 10-годишна котка и се притеснявахме как тя би приела нов домашен любимец, дали би понесла подобна конкуренция, така да се каже. Решението дойде спонтанно, в събота, на 12 февруари. Просто решихме да си осиновим кученце от приюта и то веднага. Не разполагаме с автомобил, но помолихме приятелка с кола да ни придружи. Тя веднага и с радост се съгласи и тръгнахме.

-Защо избрахте да осиновите куче от пловдивския приют „Приятели завинаги”?

-Следим в медиите кампаниите, които прави Пловдивският приют - тези в Капана, както и представянето на някои от кученцата преди футболни мачове миналата година. Впечатлението ми е, че екипът на приюта прави всичко възможно да привлече вниманието на обществото към тези животни, които имат нужда от стопани, да бъдат обгрижвани, обичани, да им се радват. Намеренията ми винаги са били, че, ако решим да вземем куче, то задължително ще е от приюта. За мен няма значение, че кученцата там са кръстоски, не са чисти породи. Пък и не желая да подпомагам тази "индустрия" за развъждане на породисти кучета с цел печалба. Ето защо без колебание отидохме в общинския приют и си избрахме едно бебе на два месеца, момченце, което кръстихме Кайо. Беше любов от пръв поглед.

-Какви са впечатленията ви от служителите в приюта?

-Служители в приюта са отдадени на работата си. Познават всяко куче, дали са му име, знаят всичко за него - възраст, характер, какво обича и какво не. Приеха ни изключително любезно. Показаха ни всичките си питомци. Направи ми впечатление, че клетките са чисти. Бих искала чрез вашата медия да им благодаря за отношението и търпението. Специални благодарности и на доктор Бекирски, който внимателно обясни как да се грижим за Кайо, каква храна да му вземем на първо време, кога да му поставим следващите ваксини, как да го учим на хигиенни навици.

-Смятате ли, че обстановката и условията, в които се отглеждат четириногите са добри?

-Както вече казах, служителите се грижат клетките да са чисти. Животните не изглеждат измъчени, имат пространство, въпреки че са затворени. Всички кучета са активни, енергични. В самия приют има много зеленина. Има оградено пространство, където може да се изведе някое от кучетата от хора, дошли просто да му се порадват.

Предполагам, че бюджетът на приюта е ограничен и това е максимумът, който може да се постигне. Ако бяхме държава в Западна Европа, може би нещата щяха да се различни. Екипът в Пловдив обаче прави всичко по силите си, сигурна съм.

-Лесна ли е процедурата за осиновяване на куче от приюта?

-Процедурата е изключително лесна и опростена, никакви излишни формалности. Отиваш, записват те на портала. Веднага идват служители и те питат каква е целта на посещението. Показват кученцата, обясняват. Когато си избереш, те насочват към ветеринарния лекар, който прави паспорт на животното, слага му чип, подписват се декларация и това е всичко. Тръгваш си с новия член на семейството.

-Какво бихте посъветвали хората, които се чудят дали да осиновяват куче от приют?

-Бих ги посъветвала да не се колебаят. Уверявам ги, че ще намерят своята душичка там и тя ще им се отблагодари стократно. Все пак зависи от конкретния човек. Много хора робуват на суетата да имат породисти кучета, както желаят маркови дрехи, скъпи коли. Тези хора няма смисъл да бъдат убеждавани. Но всички останали, които виждат красотата и добротата навсякъде около себе си, ще отворят сърцето си за кученце от приюта. Горещо им препоръчвам да го направят. Ще получат животното обезпаразитено, ваксинирано, с паспорт и дори кастрирано, ако е достигнало подходящата възраст.

-Как се чувства новият член на семейството в новата среда? Лесно ли се приспособи?

-Първият ден нормално беше стресиран. Прекара цялата нощ под едно легло. Бяхме му оставили панички с храна и вода в близост. Макар и стресиран обаче, не пропускаше да си хапва. На втория ден се показа. Направих му легълце и цял ден изкара в него, може би се чувстваше защитен там. На третия ден вече взе да се разхожда вкъщи, да души, да разучава. Вече мина месец и половина почти, откакто е при нас. Порасна доста, много е игрив и сладък, прави и бели. Сложихме и последната ваксина, вече го извеждаме и навън. Всички сме влюбени в него. А той скача от щастие, когато някой от нас се прибира. Искат се грижи, разбира се, отговорността е голяма. Чувала съм следния израз "Човек обича кучето си почти колкото собствените си деца". Истина е!