„Тесните дрехи на Пловдив” е любима фраза на всички кандидат-кметове по време на предизборните кампании. Когато няма какво повече да се каже за решаването на проблемите на града, то любима тема е за „поглъщането” на двете общини „Родопи” и „Марица”.   Бившите кметове Здравко Димитров и Иван Тотев също неведнъж са захващали темата.

Новият градоначалник  Костадин Димитров има централна роля в дискусията за присъединяването на част от Община „Родопи”. Именно на 17 декември в Белащица ще се проведе референдум дали населеното място да се присъедини към Община Пловдив.

Кметът „за” присъединяването на Белащица към Пловдив, но не иска да воюва с „Родопи”Пловдив и съседните общини трябва да се сближат и да имаме общи цели, заяви Костадин Димитров

Тук разликата е, че Костадин Димитров взе друг подход в изказа си. Повечето изказвания досега бяха в риторика за  „премахването на двете „селски” общини с административен център Пловдив. Те обаче обхващаха само едната гледна точка. Тя е какви ползи ще понесе това на града, без да се гледа какво ще донесе това на населените места край Пловдив.

Кметът този път каза – Пловдив трябва да се развива хоризонтално, без да обаче да се воюва с двете общини, а да преследват общи цели.

Дълъг и многообразен е спорът как двете общини „Родопи” и „Марица” се развиват, и как биха могли да се променят, ако станат част от Пловдив. При всички положения към момента двете административни единици могат да отговарят приблизително по същия начин като Община Пловдив на нуждите на хората.

Неслучайно в Закона за административно-териториално устройство на България, основният механизъм за присъединяване или образуване на нови общини, е провеждането на референдум за отделяне – т.е. моментът на „поглъщане” не е начина, по който трябва Община Пловдив да действа.

Отвъд „Родопи” и „Марица” обаче има територии и населени места, които по всяка вероятност ще бъдат далеч по-добре в пределите на Община Пловдив.

Такъв е случаят с лесопарк „Родопи”, който е разположен на 23 000 дка, с надморска височина от 700 до 1700м. Там са обособени четири туристически зони - хижа „Здравец”, Студенец, Копривките и Бяла Черква.

Почти целият планински парк се намира върху територията на община Куклен, а малка част от него е в община „Родопи”.  Местността е сред любимите места на пловдивчани, като смисълът на лесопарка е да бъде това, което е Витоша за софиянци.   Природният парк „Витоша” е със собствено ръководство, бюджет и структура, които се грижат за него. 

Парк „Родопи” обаче е почти изцяло в грижите на Община Куклен, която няма как да се справи с поддържането му.  Тук не става въпрос дали кметът, който и да е той, е достатъчно амбициозен или добър ръководител, просто възможностите на общината не са достатъчни за това. С годишен  бюджет от около 15 млн. лева, от които 5 млн. лева са капиталовите разходи Куклен трудно може да отговори на нуждите на жителите населените места, камо ли на подобен курорт и лесопоарк.

Резултатът  е парк „Родопи” е занемарен,  с лоша инфраструктура, а вече започва и да се презастроява хаотично.  

За това Община Пловдив преди да посяга на населените места трябва да помисли как може да превърне екопарк „Родопи” в това, което трябва да бъде той за пловдивчани.  

На първо място трябва да се намери  механизъм за прибирането на местността в рамките на  Пловдив, или най-малко общината да влияе върху процесите на развитието й. Според законите за местното самоуправление и за административно-териториалното устройство, има пречки, които са за присъединяването на екопарк „Родопи” директно към Пловдив.

Един от проблемите е, че територията около хижа „Здравец” и другите три курорта нямат статут на отделни населени места. В този смисъл т.нар. „референдум” не може да се проведе. От друга страна, чисто хипотетично директното  присъединяване на тази територия не може да се осъществи, тъй като нямат обща граница с Община Пловдив. Въпреки това има две изключения в България – общините Кричим и Златица са разделени на две части  без да имат обща граница между тях.

Вариантът тук е Община Куклен да се „откаже” от лесопарк „Родопи” или да се задействат механизми на по-високо ниво в държавата, за да се вземе решение за прехвърлянето на територията към Пловдив. Това е изключително трудно на този етап, но не е невъзможно.

Друга опция е да се създаде специална структура по подобие на природен парк „Витоша”, който да поеме управлението на местността – дали през  държавата, или вид сдружение между общините в региона, с водещото участие на Пловдив.

Със сигурност темата за лесопарк „Родопи” не бива повече да се пренебрегва, а кметът на Пловдив трябва да има водеща роля в дискусията за бъдещето му.  Думите му – диалог за преследване на общи цели може да се приложи именно тук.  Иначе скоро цялата местност не само няма да бъде това, което пловдивчани заслужават, а ще бъде поредното загубено природно богатство.