Къщи, палати за чудо и приказ си съседстват с камари от смет, кал и мръсотия. Така изглежда антагонистичната картината в един от най-бързоразрастващите се пловдивски квартали - Остромила. 

На фона на впечатляващи архитектурни силуети на затворени комплекси, цели имения с басейни и куп бутикови еднофамилни къщи, стои втория план - този на лишената от цивилизационни привички човешка дейност, която обругава природната даденост, подиграва се с околната среда и в крайна сметка завършва в целия си "блясък" на нечистотия и упадък. 

Палати никнат в пловдивския квартал, който ще е отправна точка за разширяването на града ВИДЕОНад 20 инвестиционни намерения са входирани в Общината за строителство в Остромила

Строителни отпадъци, битова смет, гуми, тонове пластмаса и бутилки, дрехи, чували, кашони и прочие никому ненужни вещи се търкалят безрадостно и безхаберно на метри от чисто новите огромни здания. Вероятно хората, които вече са се заселили в района, успяват да отвърнат поглед или взорът им е вперен нагоре - към високите покриви на съседните имоти.

Клоаката обаче освен че не бива да бъде създавана, не следва да бъде и окуражавана. Проблемът с мръсотията и неконтролираното изхвърляне на отпадъци е повсеместен в новите квартали на Пловдив. Вместо зелената шир, поради която обичайно те стават примамлива зона за търсещите имот или терен, видими сега са следите от човешка дейност. 

Голяма част от отпадъка е наследство от строителните фирми, които въпреки законовите разпоредби, остават след себе си тонове отломки, чували, кофи и друг майсторски антураж. Почти липсва сграда, която получавайки Акт 16, да се раздели с няколкото насипа пясък, които никога не влизат в употреба. Не, те остават като паметник на строителното творчество.

Друга част от отпадъците са дело на новодомците, които имат смесена отговорност - в част от районите липсват кофи за смет или количеството им е крайно недостатъчно. На други все още не е изградена необходимата инфраструктура. Градоустройството е сложен процес, но предвид инвестициите, които се правят за строеж, нов дом и т.н. би следвало да се отдели минимален ресурс или дори човек да си причини физическото неудобство да изхвърли боклука си на отредените за това места. 

И все от някъде трябва да се почне, а не да се прехвърля топката с боклук от граждани и фирми на институции и обратно. Иначе спретнатите ни къщурки остават анклави сред морето от тиня. 

Вижте ситуацията отблизо във фотогалерията на Румен Куртев, както и ситуацията отдалеч във видеорепортажа на Авел Бялков.

Различни са, нали?