Облепят фасадата на една от най-красивите сгради в сърцето на Пловдив – католишки храм „Св. Лудвик”, с изолация. Плътната мембрана вече обхожда част от църквата и то без за това да има съгласуван проект с Националния институт за недвижимо културно наследство и без да е внасяна каквато и да е документация в район „Централен”, каквото е изискването на закона.

„По времето, в което изпълнявах длъжността главен архитект в района, не сме разглеждали такива документи.  Направих справка и в НИНКН, където също не е разглеждан проект за ремонт и реставрация на фасадата”, каза директорът на Института арх. Петър Петров.

Кметът на район „Централен” Георги Стаменов също потвърди, че не е спазена процедурата: „Посетихме храма и констатирахме намесите. Изготвили сме протокол,  ще издадем заповед, с която спираме строително-монтажните дейности и ще поискаме проектни документи, в  случай, че имат такива”.

Представителят на Инспектората за опазване на културно историческо наследство арх. Слави Славов също е посетил църквата и е потърсил контакт с монсеньор Йовчев или подчинените му. Такъв не е осъществен.

„След като получим документите от район „Централен”, ще предприемем действия”, поясни арх. Славов.

При тази ситуация всички дейности по фасадата ще бъдат спрени, защото става дума за незаконно строителство и то за промени по фасадата на сграда паметник на културата. Ремонтът може да продължи едва след съгласуване с НИНКН и подпис от министъра на културата.

Очаквайте позиция на църковното ръководство!

ХРАМЪТ "СВ. ЛУДВИК":

„Св. Лудвик” е един от основните и най–големи католически храмове в България. Катедралата е построена по проект на римския архитект Алфонсо, който е един от най-добрите познавачи на готическия стил и архитектура. Основите й се поставят през 1858 г. от тогавашния епископ Андрей Канова, а е осветена на 25 март 1861 г., когато е и окончателно завършена. Камбанарията на католическата катедрала ”Св. Лудвик” е построена със средства от папа Лъв ХIII в 1902 г.

Съществува предание, че три века по-рано на това място е имало малка къща, където са се събирали богомолци павликяни, приели католическата вяра. Това свидетелство идва от архиепископ Амбросий, който посещава мястото през 1565 г. От други източници - документи на латински език, разбираме за съществуването на „римска църква“ там през 1623 г.

Постройката представлява нещо изключително – отличаваща се с красив главен олтар, образец на резбарското изкуство, а също и с резбовани тавани. Пред олтара и около него е имало 30 статуи, също така там се е намирал и голям орган с 2000 сребърни тръбички. Но всичко това е унищожено при избухването на голям пожар през 1932 г. Въпреки доста успешното възстановяване на храма, много от ценностите му са безвъзвратно изгубени.

Новият му облик е доста стилен, но променен. В средата на църквата са поставени надгробни плочи на председателстващия по старшинство първото заседание на източнорумелийското Областно събрание – епископ Франциск-Доменик Рейналди и епископ Андрей Канова. Също ценна вещ, която се съхранява тук, е саркофаг, направен от известния италиански скулптор проф. Джентиле. Саркофагът e на княгиня Мария-Луиза, съпругата на българския княз Фердинанд, майка на цар Борис III и баба на Симеон II Сакскобургготски. Мария-Луиза е била дълбоко свързана с Пловдив и често е посещавала града с благотворителни мисии. Тя е била изключително вярваща и неин кръстник е самият папа Пий IX.

Днес църквата е реставрирана и архитектурата й е забележителна, което я превръща в една от най-привлекателните постройки на града. На горната й част е поставен часовник с ярки цветове, симетрично от двете му страни са разположени причудливи статуи, колони и декоративни елементи.

В двора на църквата се издига статуя на Исус, изваяна от пловдивския скулптор Кирил Найденов. Тя е доста впечатляваща и най-вероятно ще остане в съзнанието ви като част от същността и характера на Пловдив.