Пловдив сведе глава пред героите на Илинденско-Преображенското въстание. С тържествена церемония, военен ритуал и поднасяне на венци и цветя градът отбеляза 123 години от саможертвата на хилядите българи от Македония и Одринска Тракия, вдигнали се на борба за свобода.

В церемонията на монумента в район "Южен" участваха военният духов оркестър и представителни формирования на Съвместното командване на специалните операции. На събитието присъстваха заместник-кметове, районни кметове, общински съветници, представители на държавни и местни институции, обществени организации и граждани.

Венци и цветя бяха поднесени от името на кмета на Пловдив, областния управител, военните формирования, районните администрации, общински съветници и организации.

Възпоменанието бе съпроводено от стихове на Пейо Яворов – поетът и революционер, останал в историята като един от най-близките съратници на Гоце Делчев.

„Именно той, синът на Тракия, беше най-верният приятел на апостола на свободата за Македония и Одринско Георги Николов Делчев – Гоце Делчев“, заяви в словото си доц. Милен Михов, председател на Македонския научен институт.

Той определи Илинденско-Преображенското въстание като най-масовото, най-добре подготвеното и най-голямото въстание на българите в опитите им да осъществят заветите на Васил Левски.

„А заветите на Левски гласяха, че българинът трябва да бъде свободен в земята си – там, където живее: България, Тракия и Македония“, каза доц. Михов.

В словото си той подчерта, че въстанието не е възникнало в резултат от формирането на нов народ или нация на Балканите, а е било организирано от Тайната македоно-одринска революционна организация, останала в историята като Вътрешна македоно-одринска революционна организация.

„То не носеше на своите знамена все още неоткритата звезда от Вергина. На тези знамена се развяваше българският трикольор“, посочи историкът.

Решението за въстанието е взето на Солунския конгрес на организацията през януари 1903 година в сградата на Солунската българска мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“. Революционната мрежа обхваща огромна територия – от бреговете на Охридското езеро до Черно море, разделена на шест революционни окръга.

По думите на доц. Михов организацията в Родопите и Тракия е изградена под прякото ръководство на Гоце Делчев.

Целта на въстанието е била да постави пред Европа въпроса за реформите в Османската империя и да принуди Великите сили и султана да приложат предвидените още в Берлинския договор промени. Крайната цел е създаването на автономна област, в която българите от Македония и Одринско да живеят по свои правила.

„Идеята за автономията на Македония и Одринско е всъщност идеята за една нова, втора Източна Румелия. Въстанието няма за цел създаването на нова национална държава в Македония, а извоюването на автономна българска област на юг от границите на свободното княжество“, подчерта доц. Михов.

В подготовката и бойните действия участват десетки български офицери и войници. По думите му 48 български офицери, начело с генерал Иван Цончев, изготвят плановете и ръководят част от военните действия.

Планът предвижда последователно вдигане на революционните окръзи. Началото е поставено на Илинден – 20 юли по стар стил, или 2 август по нов стил, в Битолския революционен окръг. На Преображение трябва да се вдигне Одринският революционен окръг край Черно море, а на Кръстовден – Серският и Струмишкият.

Целта е въстанието да продължи възможно най-дълго, да разсредоточи струпаната на Балканите османска армия и да предизвика намесата на Великите сили.

Въстаниците водят десетки сражения и понасят тежки загуби. Отговорът на османската власт обаче е насочен и срещу мирното население.

„Двеста и едно български села са опожарени. Над 30 000 бежанци потеглят към свободните граници на Княжество България“, припомни доц. Михов.

Последвалите реформи в Османската империя не дават очаквания от българското население резултат. След 1903 година войната постепенно остава единственият възможен път за освобождение и обединение на българите.

Най-силният политически акцент в словото бе свързан с начина, по който днес Илинденско-Преображенското въстание се представя в България и в Северна Македония.

Според доц. Михов в югозападната ни съседка въстанието е придобило различен характер и поколенията се възпитават в дух на вражда към България и българите.

„Днес нашите приятели от Северна Македония ни убеждават, че трябва да имаме две представи за историята – едната в България, а другата в Северна Македония. И че тези две представи могат да съжителстват мирно, в разбирателство и толерантност. Само че си задаваме въпроса – може ли да има две истини?“, заяви той.

„Може ли да има две тълкувания на Божието слово? И ако Божието слово е истината, то другото тълкувание не е ли на лукавия?“, попита още председателят на Македонския научен институт.

Той призова паметта за въстанието и неговите герои да бъде пазена и предавана на следващите поколения.

„Важно е днес, не само тук, в Пловдив, но и в цялата земя българска, да кажем истината за героите и жертвите на Илинденско-Преображенското въстание. Те ни оставиха пример за саможертва и готовност докрай да се борят за свободата и обединението на България“, завърши доц. Милен Михов.