Сериозно увеличение на случаите на скаралтина и варицела е регистрирано у нас.

От началото на годината, в страната са регистрирани 652 случая, а през изминалата година за същия период са били едва 155. Случаите на варицела у нас тази година са над 23 хиляди – при малко над 5400 през 2021 г.

Репортер на TrafficNews се свърза с д-р Христиана Бацелова, която е епидемиолог и преподавател в Медицинския университет в Пловдив.

Тя разказа пред медията ни за двете заболявания, как протичат те и какви могат да бъдат тежките последици от тях.

Варицела е едно от най-заразните заболявания – заразяват се около 90% от контактните на болен с варицела, които нямат изграден специфичен имунитет към причинителя. Хората от всички възрасти и от двата пола са засегнати с еднаква честота. Заразният период започва 1-2 дни преди появата на обрива и завършва когато всички кожни лезии се покриват с корички. Характерният обрив започва внезапно и се съпровожда с рязко повишаване на температурата. Тя няма определен тип и не надвишава 38-39°C. Обривите се появяват най-често  по корема, но бързо обхващат мишниците и бедрата и се съпровождат от упорит сърбеж. В тези случаи се наблюдават мехурчета по лигавиците на устата, езика, мекото небце.

„И двете заболявания са характерни за есенно-зимния сезон, по-конкретно зимния, с опашка пролетта. Те се предават по въздушно-капков механизъм и са много характерни за периода, когато вече е студено, децата са върнати в организираните колективи и са в затворени помещения. Специално тази година има увеличавания на заболяемостта, която настъпи дори по-рано от обичайното. От една страна, това е така, защото от 2020 г. бяхме в противоепидемична обстановка, имаше епидемични мерки, затваряне на организираните детски колективи, учениците преминаваха онлайн. Това до голяма степен ограничаваше разпространението на заболявания като варицела и скарлатина”, разказва д-р Бацелова.

Та обясни, че разликата между двете е,че вирусът на варицела-зостер е много по-заразен от този на скарлатина, което я прави много по-лесна за разпространяване. В България не се прилага масово ваксината срещу това заболяване, въпреки че е налична в страната и се очаква голям брой деца да се разболеят. Това са деца, които досега не са се срещали с вируса на варицела, благодарение на епидемичните мерки, или защото не са били родени, например ако са родени през 2021 г. и сега посещават ясли има риск за тях.

Обикновено в България около 95% от възрастните са преболедували варицела, тъй като е много заразен вирус.

Скарлатината е остро заразно заболяване, което протича с температура, обща интоксикация, ангина, и дребно петнист обрив по кожата. Инкубационният период е от 1-10 дни.  Източник на заразата са болните и заразоносителите. Болният е източник на зараза от момента на възникване на първите болестни симптоми, през цялото време на боледуването и по време на възстановителния период. Леката форма на протичане на заболяването е слабо изразена интоксикация, леко повишена и бързо преходна телесна температура, ангина, обрив с различна интензивност и трайност от 1 до 5 дни.

Здраво носителство се среща средно в 4-8%. Възприемчивостта е около 35-40%. При скарлатината се наблюдава латентна имунизация (придобиване на имунитет при контакт с болни или носители). 

„Малките пациенти боледуват  с изява на скарлатина, по-големите деца или възрастни могат да направят ангина, причинителят е един и същ – бета-хемолитичните стрептококи. Тук има и един проблем – здравото носителство. Винаги, когато има случай на скарлатина е добре да се търси сред контактните някой, който е здрав носител, добре е и за тях да се предприемат мерки, за да спрат да бъдат такъв източник на инфекция. И двете заболявания биха могли да доведат до тежки последствия, като най-тежкото е смърт. Нелекувана скарлатина може да доведе до автоимунно заболяване, до необходимост от сърдечна операция на тези деца или възрастни, може да доведе до гломерулонефрит, в последствие и до бъбречна недостатъчност, необходимост от бъбречна трансплантация. Варицелата, от своя страна, може да доведе до енцефалит, вирусна пневмония, вторична бактериална инфекция, която да доведе до сепсис. Най-тежките последствия са в ранна детска възраст”, обясни още д-р Бацелова.

В заключение, тя добави, че това са две заболявания, които категорично не трябва да се подценяват.