Проектобюджетът за 2026 г. успя да противопостави едновременно синдикати и работодатели на правителството, макар и по различни причини. Синдикатите днес излязоха на протест заради опасения от намаляване на доходите и съкращения в администрацията. Председателят на КРИБ Кирил Домусчиев заяви, че ще подкрепят бюджета само срещу сериозни структурни реформи и постави 6 "незаобиколими" условия. Между тези две противоположни позиции стои кабинетът, който дойде с обещание " знаем, можем, ще го направим" , а сега  предлага дефицит от 5,7% и обяснява всичко с "тежкото наследство".

Работодателите: Правителството отлага сериозните реформи, макар че има пълно мнозинство

В публикация на страницата си във Фейсбук председателят на КРИБ Кирил Домусчиев обяви, че организацията е обсъждала сериозно дали изобщо да подкрепи Бюджет 2026 по време на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество.

Оттам критикуват правителството, че е отложило почти всички по-сериозни реформи за ограничаване на разходите са отложени за 2027 г., въпреки че "Прогресивна България" управлява сама и разполага с парламентарно мнозинство.

Домусчиев определя като стъпка в правилната посока премахването на част от автоматичните механизми за увеличение на възнагражденията и въвеждането на лични осигурителни вноски за държавните служители. Според него обаче това не е достатъчно.

В замяна на подкрепата си за бюджета КРИБ поставя шест конкретни условия:

1. Да не бъдат увеличавани заплатите на държавните служители, които получават възнаграждения над максималния осигурителен доход, а допълнително увеличение да получат единствено най-нископлатените;

2. Всяко министерство ежегодно да премахва поне три разрешителни режима чрез въвеждане на принципа на мълчаливото съгласие, като при неизпълнение да бъдат орязвани административните разходи;

3. През следващата година да започне концесиониране или приватизация на поне два големи държавни обекта;

4. Всички автоматични механизми за увеличение на разходите да бъдат премахнати със законови промени още през 2026 г.;

5. Правителството да представи управленската си програма и предварително да обсъжда с работодатели и синдикати всички мерки извън предизборните си обещания;

6. Да бъде изготвен план за намаляване на администрацията до достигане на две трети от средното равнище за страните от ОИСР до 2028 г.

Синдикатите: Увелиение на заплатите, ако държавните служители сами плащат осигуровки

Според синдикатите предвидените мерки ще доведат до намаляване на доходите на държавните служители, масови съкращения и отслабване на администрацията.

Основните им искания са:

- да отпадне предвиденото замразяване на средствата за възнаграждения;

- да не се извършават 10-процентни съкращения във всички администрации без предварителен анализ на нуждите на всяка институция;

- най-натоварените администрации да получат допълнителен персонал;

- ако държавните служители започнат сами да плащат част от осигуровките си, това да бъде компенсирано чрез увеличение на заплатите;

- ако служителите бъдат приравнени с останалите работещи по отношение на осигурителните вноски, да отпаднат ограниченията по Закона за държавния служител, включително забраната за втори трудов договор и липсата на "клас прослужено време" и колективно трудово договаряне.

Главният икономист на КНСБ Любослав Костов коментира темата в неделя по БНР, като заяви, че синдикатите не възразяват срещу реформи в администрацията, но настояват те да се основават на анализ, а не на механично намаляване на щатовете с 10% във всички институции.

Безспорно през последните години държавните разходи нараснаха значително, реформите бяха отлагани, а дефицитите се превърнаха в почти постоянна величина. Но "лошото наследство" не може безкрайно да служи като универсално обяснение за всяко трудно решение.

Още повече когато това идва от финансов министър, който сам беше част от управлението на държавата като служебен министър-председател. Ако тогава публичните финанси са били толкова тежко състояние, защо обществото не чу същите предупреждения още тогава? Не може едновременно да носиш участие в управлението и впоследствие да се представяш единствено като негов критик.

Темата за заплатите в сектор "Сигурност", които през последните години бяха увеличени драстично, удобно се заобикаля. МВР и МО се оказват изключени от всякакви промени със заявки в бъдеще да бъдат и те приобщени към затягането на коланите. За тях личните осигуровки ще се въведат евентуално с бюджет 2027, защото технически било необходимо повече време за въвеждането на тази промяна – осигурителната тежест в сектора е много по-висока от тази за останалите. 

Още по-неприятният сигнал идва отвън. Европейската комисия стартира процедура за свръхдефицит срещу България – механизъм, който се задейства, когато бюджетният дефицит надхвърли допустимите европейски правила. Това не е просто технически спор между София и Брюксел. Това е предупреждение, че публичните финанси навлизат в зона, в която доверието започва да се губи.

На този фон социалните партньори защитават напълно различни визии за изход.

Работодателите настояват за приватизация, намаляване на администрацията, премахване на автоматичните увеличения на разходите и ограничаване на възнагражденията в публичния сектор. Според тях без сериозни реформи дефицитите ще останат трайни, а инфлацията трудно ще бъде овладяна.

Синдикатите предупреждават, че механичните съкращения и прехвърлянето на осигурителната тежест върху държавните служители ще доведат до реално намаляване на доходите и ще отслабят ключови администрации. Те не отричат необходимостта от реформи, но настояват те да бъдат основани на анализ, а не на еднакви проценти за всички.

Парадоксът е, че и двете страни са прави по своему.

Държавната администрация действително има нужда от оптимизация. Но тя не може да стане чрез механично орязване на щатовете с 10%, защото има институции с хроничен недостиг на кадри и такива с очевидно раздут персонал. Това изисква политическа смелост, експертен анализ и ясни критерии, а не счетоводен подход.

Същото важи и за публичните разходи. България трудно може да продължи години наред с високи дефицити, особено когато европейските правила отново започват да се прилагат строго. Но ограничаването на разходите не може да бъде самоцел, ако не е съпроводено с реформи, които правят държавата по-ефективна.

Истинският въпрос не е дали този бюджет ще бъде приет. Най-вероятно ще бъде, защото управляващите разполагат с мнозинство.

По-важният въпрос е дали бюджетът е начало на финансова дисциплина или просто поредният опит тежките решения да бъдат отложени за следващата година.

Защото почти всички по-сериозни реформи вече са изместени към бюджета за 2027 г. Това звучи удобно политически, но крие риск от повторение на познатия сценарий – всяко правителство обещава, че истинските промени предстоят догодина.

А междувременно сметката расте.

И в крайна сметка тя винаги се плаща от данъкоплатците. Не от предишното управление. Не от следващото. А от хората и бизнеса, които очакват не оправдания, а предвидими публични финанси и ясна стратегия за развитието на страната.