Жеко Вътев в първият старозагорски алпинист, който е изкачил осемхилядник. През 2007 година той достига връхната точка на шестия по височина връх на света - Чо Ою (8 201 метра). Участвал е в експедиции в Хималаите, Каракорум, Тяншан, Памир, Алпите и Кавказ. Достигнал е и до най-високата точка на Новозеландските Алпи - връх Кук.

На 9 декември в 18 часа се проведе среща с него в Народна библиотека “Иван Вазов”, на която алпинистът разказа за изкачването на върховете Матерхорн, Алпамайо, Ама Даблам и Хан Тенгри, които са считани на четирите най-красиви на Земята.

Той прави четири опита да изкачи връх Матерхорн (4 478м.), като през 2006 г. е първият му и единствен успешен. От четирите върха, този се намира най-близо до България. Той е и най-трудният и недостъпен за изкачване. Във въпросната експедиция взимат участие осем души. Тя се е провела в края на юли, началото на август месец. Групата е случила на добро време на отиване, а на връщане е имало виелици, буря и снеговалежи.

Той вметна, че в този период е покорил и първият си “красавец” - Монблан от италианска страна, която, по негови думи, не е толкова впечатляваща, колкото френската.

През 2009 г. шестима членове на ТД „Сърнена гора“, сред които са Жеко Вътев и синът му Стефан, са осъществили успешна експедиция до най-високата планинска верига в света – Хималаите, в далечен Непал. Групата е успяла да изкачи Ама Даблам (6 812 м.). Българската група е стъпила на най-високата точка на върха в 13 часа местно време. Те са успели да го покорят без шерпи. Той сподели, че са срещнали най-големи трудности в последния ден на изкачването, когато тръгват към върха с височина от 6 812 метра от щурмовия лагер в подножието му. Експедицията е продължила в рамките на месец и е  била финансирана изцяло с лични средства на старозагорските алпинисти.

През 2016 година Жеко Вътев покорява Чо Ою (8 201 м.), който се счита за един от най-лесните за изкачване осемхилядници.

Алпинистът разказа и за изкачването на връх Алпамайо, който е считан за най-красивия в Южна Америка. Северната му страна е изцяло ледена и труднодостъпна. Поради това, че се намира много близо до Тихия океан времето е невероятно динамично и много трудно се събират няколко поредни хубави дни. Ветровете от океана се блъскат в северната му стена, която на практика е южна, защото върхът се намира под Екватора. Вътев разказа, че спускането се прави с помощта на пробиване на леда, през което се прекарва въже, по което се пуска основното въже за осигуровки. Преминава се с осигуровка през ледниците, защото има цепнатини , по които има снежни мостове и рискът от пропадане е много голям, а едно пропадане в цепнатините може да коства много на преминаващия. 

Това е единственият връх на Южна Америка с такъв релеф. Алпинистът сподели, че на групата са били нужни 15 часа, за да стигнат до Алпамайо и да се върнат. С него са били Илия Кинов и Мария Асенова.

Върхът е висок почти 6000 метра. Това е така, защото се намира близо до Екватора, но реалната му височина е с няколкото стотин метра по-висока - към 7000 м. 

Последният връх, за който Вътев разказа е Хан Тенгри (7 010 м.). Той е най-северният между изброените. На групата е отнело известно време да се климатизира, защото изкачването е било на температура от -15 градуса. Хан Тенгри е известен като “кървавия връх”, защото отражението на залеза го обагря в червено. Алпинистът разказа, че базовият лагер се е намирал под леда. 

Жеко Вътев се занимава с алпинизъм повече от 40 години. Експедиционното време, което е прекарал във високите планини е над две календарни години.Мечта за алпиниста остава изкачването на връх К2 в Каракурум,Пакистан.