Три милиарда евро, „фабрика за изкуствен интелект“, хиляди мегавати инфраструктура и Пловдив като нов център на изчислителната мощ, привличане на големи немски инвеститори, включване на държавата с инфраструктура и издаване на сертификат за инвеститор „Клас А“. Показват се изображения на огромни фабрики, а информациите звучат като инвестиция, способна да промени икономическата карта на само на целия регион, а и на България.

Това описват редица български медии във връзка с новия проект „Титан“, който се прави в колаборация с „Тракия икономическа зона“ в новия индустриален парк „Стряма“.
Огромният въпрос е дали този път тази мащабна инвестиция ще се осъществи, или отново ще станем свидетели на предизвестен крах?

Какво стои зад „Титан“ и какво реши правителството?

Официализирането на проект реално започна в началото на тази година от предходното правителство. Тогава Министерския съвет одобрява проект на „Меморандум за намерения и разбирателство“ с Brinell Compute и е създадена междуведомствена група, която да подпомага инвеститора и да подготви процедурата към евентуално сертифициране като приоритетна инвестиция.  

Проектът се очакваше да стартира още в първата половина на годината, но новите информации в различни медии говорят вече за есента.  Бе проведена и нова среща между двигателите на проекта, държавните институции, общините и министъра на иновациите и растежа Александър Пулев.

В момента вървят и редица съгласувателни процедури, като една от тях е в РИОСВ на „Индустриална зона Стряма“ ООД, чийто собственик е „Тракия икономическа зона – Юг“ за „Проект Титан“.

Документация описва терен от 244 831 кв. м, сграда с размери приблизително 285 на 142 метра, до 48 MW мощност на сървърното оборудване и начална подстанция от 72 MW. Предвидени са около 32 дизелови генератора, до 960 тона гориво и контейнери с литиеви батерии.

Също така редица инфраструктурни инвестиции в пътища и мощности в зоната.

Възложител по екологичната преписка е „Индустриална зона Стряма“ ООД, а не Brinell Compute. Към момента липсва каквато и да е документална следа за връзка между двете дружества.

Въпреки това постоянно излизат в медиите информации, че германската компания „изгражда“ фабрика за 3 млрд. евро и първата копка ще стартира до края на годината.

Кои са немските инвеститори?

Brinell Compute GmbH е регистрирана в Мюнхен на 18 септември 2025 г. с капитал 25 000 евро. Към решението на правителството дружеството е съществувало едва от около четири месеца. То се представя като част от Brinell Group, но и самата група е вписана през септември 2025 г. – дори пет дни след дъщерната компания.

Това не изключва голяма инвестиция – много проекти се реализират чрез специални дружества. Но кой стои зад тях с капитал, кредитни линии и гаранции? Публично не се виждат банки, фондове, водещ кредитор или клиенти, които да обяснят откъде ще дойдат 3 млрд. евро.

Адресът на Brinell е Karlstraße 47 в Мюнхен. Проверка  в Google Maps показва, че седалището на фирмата е в малка офис сграда, където се помещават и голяма компания за облачни услуги и софтуер, ресторанти и кафета, като е седалище и на редица фирма.

Най-много въпросителни се пораждат от сайта на компанията

На началната страница се твърди опит с 2678 MW инфраструктура и 500 млн. евро финансиране. В секцията „About“ числата вече са над 4 GW и 2,5 млрд. евро. Кои са верните? Не са посочени имена на реализирани центрове за данни, държави, клиенти, инвеститори, банки или партньори. Липсват конкретен екип, телефон и портфолио, а в представянето на услугите дори е останал шаблонният текст „Lorem ipsum“ - използва се в печатарската и уеб индустрия, като стандартен заместител преди да се добави истинското съдържание.

Когато чужда фабрика се превръща в лице на проекта

Проверката на използваните изображения добавя още един любопитен щрих. Основната снимка на огромна индустриална сграда съвпада със свободно изображение от Unsplash, публикувано на 21 ноември 2022 г. от канадското студио Point3D Commercial Imaging. Описанието му е просто „голяма сграда с паркинг“, а сред таговете са склад, логистика и електронна търговия. Снимката няма връзка с площадката край Стряма и не е архитектурна визуализация на „Проект Титан“, въпреки това към прессъобщенията за въпросната фабрика постоянно се споделя въпросната снимка. 

Самата снимка, която е за свободно ползване, стои и в сайта на компанията. 

Използването на лицензирана стокова снимка не е нарушение. Но защо тя не е обозначена като илюстративна? Не остава ли впечатлението, че виждаме бъдещата фабрика? Втората снимка – стъклена офис сграда – също се среща в несвързани сайтове.

Зад корпоративната структура публичните регистри очертават сравнително тесен управленски кръг. Управител на Brinell Compute е Тило Марсел Браун, а Brinell Group се представлява чрез Brinell Verwaltungs GmbH, управлявана от Адриан Капсалис и Филип Матиас Мерк. Съдружници в групата са Atlas Capital GmbH, свързана с Мерк, и Gordias Capital GmbH, управлявана от Капсалис. Тримата имат успешен проект с продаване на друг стартъп за 90 млн. евро преди създаването на новата компания.

Сайтът на Brinell обаче не представя тези лица, техните биографии, конкретния им опит или ролите им във фирмата и никъде не е споменат проект „Титан“ или България. Кой от тях осигурява капитала, кой носи отговорност за инженерната реализация и кой преговаря с бъдещите клиенти и кредитори? При инвестиционно намерение за 3 млрд. евро не е ли необичайно хората зад проекта да остават почти невидими за обществеността?

Дежавю от Ловеч?

Паралелът с неосъществения завод за електромобили на Next.e.GO Mobile е неизбежен. През 2021 г. бяха обещани над 280 млн. лева, повече от 30 000 автомобила годишно и до 1000 работни места. Имаше сертификат за приоритетна инвестиция, церемонии и политически оптимизъм. Заводът не беше построен, а през март 2024 г. германската компания поиска производство по несъстоятелност заради проблеми с пазара и невъзможност да осигури ново финансиране.

Сегашният случай не е идентичен. e.GO беше по-стара компания, имаше автомобил и производствена база в Германия. Brinell е значително по-нова структура и засега не показва нито един собствен реализиран център за данни, а заявката за 3 млрд. евро изглежда към момента утопична.

И това е само един от примерите. През последните години се пускаха редица „бомби“ в медийното пространство за мощни инвеститори, които ще разкриват фабрики и нови работни места.

В действителност бъдещето е в AI, във високите технологии и придадената стойност. Зад всяка подобна крачка и инвестиция обаче държавата трябва да бъде по-предпазлива и да прави добре своите проучвания, а не директно да се хвърля в обещания за милиарди, хиляди работни места и превръщането на страната в технологичен хъб.