1-ва част: Сформиране на парашутната дружина-първото парашутно поделение в БА

В изпълнение решение на националното ръководство (НР) на съюза на българските парашутисти (СБП) във връзка с честването на „18-октомври-ден на парашутиста от БА” и 79-та годишнина от първия боен ден на парашутната дружина-първото парашутно поделение в БА предоставяме на вашето внимание поредица от материали за българските парашутисти.

През есента на 1940г, Министерството на войната и Щабът на войската, вземат решение за сформиране на парашутна рота към въздушните на Негово Величество войски. Решението заляга в плана на БА за 1941г., но по различни, неизяснени до момента причини (най-вероятно финансови), такава рота не е сформирана. През същата година се сформира учебна рота за подготовка на парашутни техници за нуждите на авиацията ни, които изучават парашутно дело, и след това, служейки по орляците да отговарят за подготовката на летците.

 Поради това, че през 1941г. планираното сформиране на парашутна рота, то нейното сформиране се препланира за  1942г.   

 Изпълнението на взетото решение (за сформиране на парашутна рота), започва през пролетта на 1942г., kогато по указания на Щаба на войската, започва подбирането на подходящи за парашутисти офицери, подофицери и войници (указанията са, да се подбират млади войници от набор 1920 и 1921г., които желаят да служат като парашутисти) от всички поделения на БА. На изпита се явяват 5000 кандидати. След обстойни медицински и психотехнически прегледи в Здравно-изпитателния институт на л-ще Враждебна, в края месец май се провеждат заключителните изпити от специално назначена комисия (в чийто състав са привлечени за съветници и немски офицери). Преминалите успешно през тях се допускат до изпити по физическа годност и барокамера. Физическите качества на кандидатите се оценяват по няколко показателя –крос на 5 км, 100 м гладко бягане, дълъг скок, скок на височина и уредна гимнастика. Изискванията на комисията са безкопромисни и от всички кандидат са одобрени едва около 500 души. Одобрените кандидати за парашутисти се завръщат по частите си да чакат заповед за новото си назначение.  

 С протокол N-156 от 9-то постановление на Министерски съвет, от 25 ноември 1942г. е взето решение, парашутистите да се считат за държавни въздухоплаватели, с всички произтичащи от това права и задължения.

 В началото на декември 1942г. подбраните кандидат –парашутисти отново са призовани да се явят на л-ще Враждебна.

 Поради това че в България по онова време няма необходимите условия за подготовка на парашутисти, Военното министерство взема решение, подбраните кандидат-парашутисти да бъдат изпратени на обучение по парашутна подготовка в Германия. През декември 1942г., на две групи български военни парашутисти заминавaт с влак за парашутното училище в Германския град Брауншвайг. Първата, в състав 144д., заминава на 15.12.1942г. под ръководството на к-н Любомир Ноев, а втората, в състав 146д., под ръководството на к-н Георги Алайков, заминава няколко дни по-късно.

 

 И двете групи се подготвят в продължение на два месеца (макар за подобно обучение да се е предвиждало около 5-6 месеца) под ръководството на немски инструктори. Започва се с обучение по теорията на парашутния скок и обхващат действията на парашутиста във въздуха, изучаване устройството на парашута и наземна подготовка, включваща тренировки на вестибуларния апарат, скокове от макети на самолети „Юнкерс-52” и „Хайнкел-111”, при които се тренира напускане на самолета и начините за приземяване. Преминава се към практическо запознаване с немския десантен парашут РС -20 и начини за неговото скатаване. Ежедневно се е провеждало и наземна подготовка по немска методика за овладяване на елементите на парашутния скок. За около два месеца (януари и февруари 1943г.) кандидат-парашутистите ни са подготвени и изпълняват по шест парашутни скока.

 Първите три парашутни скока, българските кандидат - парашутисти изпълнили успешно от самолет „Юнкерс”, при изпълнението на четвъртия парашутен скок, командването на училището решава да проведе с нашите парашутисти, некоректен и изключително опасен експеримент–скок от бомболюка на новия изтребител- бомбардировач „Хайнкел-111”, с парашут РС-20, от 300м. височина , при скорост около 350 км/ч., независимо от това , че тези парашути не са проектирани за такава висока скорост и натоварвания . При този експеримент загива редник Георги Щерев от село Долно Езерово, Бургаско – първият български военен парашутист, загинал при изпълнение на парашутен скок, независимо от това следващите два парашутни скока са изпълнени от същия самолет, при намалена скорост

 Двете групи български парашутисти след приключване на обучението си в Германия се завръщат в България по обратния път с влак. Първата група, водена от к-н Ноев в състав 134 души на 29.02. 1943г., а втората, водена от к-н Алайков, в състав 155 души на 13.03.1943г.

         В ешелона, с който пътуват към България нашите парашутисти се намира и договореното: въоръжение; парашути; снаряжение и екипировка за 500 парашутисти. Доставени са: парашути РС – 20 и РС -16 – немско производство;  7.92 мм пушки „Манлихер”, образец 1895г.; 9 мм картечни пистолети „Збройовка”, модел ЗК – 383 и 9 мм пистолети „Парабелум”; 81–мм минохвъргачки „Райнметал”, образец 1936/1939г.; противоброневи  пушки „Солотурн”, образец 1936г.; тежки картечници „Максим–Шпандау”, образец 1909г.; леки картечници „Мадсен”, образец 1924г. През лятото на 1943г. са доставени по-ново и модерно стрелково оръжие: леки картечници МГ-34; 9  картечни пистолети МП-40 „Шмайсер” и 7,65 мм картечни пистолети „Збройовка”, модел М-27; 9 мм пистолети „Валтер”; 7,62 мм карабини „Маузер”; компаси; бинокли „Динстглас”; гранати, ръчни нападателни; гранати яйцевидни отбранителни; учебни нападателни гранати; автоматични ножове за ръкопашен бой и известно количество взривни материали.

         През месец декември на същата година на въоръжение   в „Парашутната дружина постъпват: 55бр. мини „Т”; 30 бр. мини „S” ; 300бр. дини гранати; 300 бр. димни кутии; взривни вещества; запалки за експлозиви; фикбордов шнур; батерии за огнехвъргачки; 43 бр. съсредоточени заряди; 40 бр. сигнални ракети; окопни инструменти, кирки, лопати и брадви.

         През 1944г. отново са доставени: картечни пистолети-9 мм „Шмайсер” и „Соми”.   

         Съгласно министерски заповеди N-88 и N-92 от март 1943г. към Въздушните на Н.В. войски, където се зачисляват на всякакъв вид доволствие.  Висшето военно ръководство на БА е смятало от обучените в германското парашутно училище военнослужещи да се сформират две парашутни роти, поради което още докато трае обучението в Германия е обявен щата на парашутната рота с МЗ N-10 от 16.01.1943г. Не са известни причините за промяната на това решение, но още след завръщането в България с устно разпореждане на началника Въздушните войски от двете групи се създава едно подление.   

         Докато трае обучението на нашите парашутисти в Германия, на 16.01.1943г. министърът на войната ген. л-т Никола Михов, подписва Заповед N-16, с която на основание чл.6, ал.2 от Закона за въздухоплаването, военните парашутисти се приравняват към държавните въздухоплаватели.

             На 18.03.1943г. с писмо I-У0 N-2019, на началника на Въздушните на Н. В. войски, ген.-майор Димитър Айранов е разпоредено, от завърналите се от обучение в Германия две роти парашутисти, да се сформира Парашутна дружина, с което се поставя началото на парашутните поделения в БА, които по немски образец са в структурата на военновъздушната войска. Дружината е дислоцирана в казармения район на л-ще Враждебна. Същия ден, със Заповед N-1 по дружината, назначеният за временно изпълняващ длъжността командир, к-н Любомир Ноев, обявява нейния временен щат (който е и първият щат на парашутно поделение в нашата армия). С този щат за първи път в историята на българската армия се поставя началото на този род войски.

         Временен (първи) щат на Парашутната дружина:

         Командир; щаб – 11 души; Първа парашутна рота с два парашутни взвода, ЛС -100 души; Втора парашутна рота с два парашутни взвода. ЛС -108 души; Специален взвод. ЛС-68 парашутисти. Общо ЛС на дружината -287 души.

         Два месеца по-късно с МЗ162/15.05.1943г. към дружината са зачислени преминалите обучение в Германия (военно училища Брауншвайг) 10 санитарни подофицери с което ЛС на дружината нараства на 297д.

         През месец юни с Писмо N-1 905002 от 14.06.1943г. на щаба на въздушните на Негово Величество войски на съкратен курс в Школата за запасни офицери към Въздушните войски, дислоцирана в гр. Казанлък, са изпратени на обучение 10 войници, с цел да се подготвят офицери за военно време. Така се поставя началото на обучението на запасни офицери за нуждите на парашутните ни поделения.

         През месеците април и май, освен устройване на войсковия живот в новото поделение, дружината води и редовен учебен процес като практически се отработват практически въпроси по десантиране, тактика на действие на десанта, извършване на диверсии, както се изпълняват и парашутни скокове.

         Под личното ръководство на началника на Въздушните на Н.В. войски ген. майор Димитър Айрянов в началото на месец май се провежда демонстрация на стоварване на въздушен десант, който да овладее мост над река, кат по този начин се покаже ефективността на десантните войски и начинът и на използване за сриване на противниковите комуникации.  Дасантът се изпълнява на л-ще Враждебна, като обект за диверсия е маста над река Искър. Парашутният скок е изпълнен от 80 м. височина (така българските парашутисти поставят един своеобразен рекорд по скок от малка височина.  След учението на 09 юни със заповед на ген. м-р Айранов 57 войници са произведени в чин „ефрейтор”.

         През месец юни с Писмо N- 1905002 от 14.06.1943г. на щаба на въздушните на Н.В. войски на съкратен курс в Школата за запасни офицери към Въздушните войски, намираща се в гр. Казанлък, са изпратени 10 военни парашутисти. Техният подбор е направен от командира на дружината, а целта е да се подготвят взводни командири за военно време.

         На 25 юни 1843г. е утвърден нов временен щат на парашутната дружина: щаб-44 души; първа лекопарашутна рота с ЛС – 129 души; втора тежкопарашутна рота с ЛС-65 души; пионерно-щурмова парашутна рота с ЛС -55 души; транспортно ято с ЛС – 5 души.

         С МЗ N-249/30.11.1943г. е утвърден постоянен щат на Парашутната дружина, влизащ в сила със задна дата -01 юли. Но в действителност влиза в сила на 09.09 1944г. когато е обявен със Заповед  N-27 по парашутната дружина:

         1.Щаб с ЛС от 123 души състоящ се от: отделение за командване-19 души; свързочен взвод -45 души; колоездачно – мотоциклетен взвод -23 души; домакински взвод – 35 души.

         2.Лекопарашутни роти – три, всяка с по 173 души и следната организация: отделение за командване -38 души; по три лекопарашутни взвода – по 45 души всеки.

         3.Тежкопарашутна рота -189 души и следната организация: отделение за командване (КР и две бронеизтребителни, две гранатохвъргачни и едно снабдително отделение) -41 души; два тежкокартечни парашутни взвода (отделение за командване и две картечни групи, всяка с по две картечни отделения) – по 41 души всеки; 20 – мм бронеизтребителен взвод  (отделение за командване и две бронеизтребителни групи всяка с по две бронеизтребителни отделения и по едно ликокартечно парашутно ядро)  – 43 души; минохвъргачен парашутен взвод (отделение за командване и две минохвъргачни парашутни групи, състоящи се от по две отделения и по едно ликокартечно парашутно ядро) -43 души.

         4.Пионерно – щурмова рота -183 души и следната организация: отделение за командване (КР, по две бронеизтребителни и гранатохвъргачни отделения и едно снабдително отделение) -48 души; три пионерно-шурмови взвода ( с отделение за командване и по три пионеро-щурмови отделения) – по 45 души всеки.

         5.Санитарен парашутен взвод -29 души.

         6.Транспортно ято -208 души и следната организация: отделение за командване – 8 души; три транспортни крила – по 34 души всяко; летищно крило -71 души; техническо крило -27 души.

         ЛС на дружината – 1251 човека, от които – 55 офицери, 231 подофицери, 960 войници и 5 чиновници (военни служители).

Първият командир на Парашутната дружина капитан Любомир Ноев Ноев, посмъртно е произведен в звание полковник. Роден е на 20.06.1909 г. в град Самоков. През месец март 1943 г. с МЗ №68 е назначен за ВРИД командир на парашутната дружина, а по-късно и за титуляр. В първата фаза на Отечествената война командва дружината от началото до края, като за проявените си отлични качества на 24 октомври 1944 г. е произведен във военно звание майор, а на 26 октомври награден с орден „За храброст“ IV степен, I клас. В края на януари 1945 г. е освободен от длъжността командир на Парашутната дружина и е назначен като офицер за свръзка към щаба на 1-ва българска армия. Там, в далечната Унгария, го застига смъртта.

         От 01.октомври 1943г. до 29.февруари 1944г. под ръководството на група немски инструктори по парашутизъм, водени от к-н Райл, преминалите парашутен курс в Германия български парашутисти провеждат опреснителна подготовка.провеждат се занятия по десантиране на отделни групи и тактика на подразделенията по вре на десанта. За целта от 08 до 15 октомври се провеждат парашутни скокове на л-ще Враждебна от наши транспортни самолети „Юнкерс-52”. Парашутни скокове изпълняват 270 души, като някой изпълняват по два парашутни скока. На 10 октомври при изпълнение на парашутен скок загива р-к Атанас Тодорашев – той е вторият загинал български военен парашутист и първият в родината.

         В изпълнение на МЗ N-425 от 01.11.1943г. в Югославия с командироват 347 млади парашутисти от набор 1923г. в немската парашутна школа в гр. Кралево, водени от командира на ЩР поручик Емил Думанов. За времето от 03.11. до 04.12., под ръководството на немски парашутни инструктори, се преминават всички подготвителни занятия и се извършват по 6 парашутни скока с парашут РС – 20 от самолет „Юнкерс-52” и „Хайнкел -111”. На 26.11. се случва третият трагичен инцидент за 1943г. с български парашутист – при скок с парашут загива фелдфебел–школник Георги Климов.  

         В края на 1943г. БА има подготвени общо 634 парашутисти.

         На 10.02.1944г., съгласно поверителна Заповед на N-114/13.09.1943г. на началника на Въздушните на Н.В. войски е сформирана подофицерска школа към дружината. Целта на школата е да се подготвя младши команден състав за командири на отделения във взводовете с различни специалности. Продължителността на обучението е близо шест месеца.

         През периода от създаването на Парашутната дружина до участието й в първата фаза на Великата отечествена война срещу хитлеристка Германия, личният й състав се обучава основно да действа като въздушен десант, като за водене на боя при настъпление и отбрана се използват уставите на пехотата.Основната разлика между Парашутната дружина и пехотните дружини е била: специалната парашутна подготовка; наличието на специално оборудване и наситеността с автоматично оръжие (в случая чешки, немски и финландски картечни пистолети ЗК -383 (М-27) „Збройовка”, МР – 40 „Шмайсер” и М-31 „Суоми”.

        Във връзка със зачестилите през есента на 1943г. бомбардировки на англо–американската авиация над София Командването на Въздушните на Н.В. войски с цел съхраняване на личния й състав взема решени и с Писмо N 94 от 24 октомври 1943г. на началника на въздушните на Н. В. войски по-голямата част от личния състав на дружината е евакуиран в с. Телиш. Плевенско. Предислокацията се извършва на 28.01.1944г. с ж.п. ешелон. За охрана на казармения район и складовете на л-ще Враждебна, остава една команда от 75 души.

            На 10.09. 1944г. парашутистите получават заповед на началника на Въздушните войски да се завърнат в постоянната си местостоянка на л-ще Важдебна. Пътуването е извършено на 11.09. при пристигането дружината наброява 441 души.

Съюзът на българските парашутисти кани своите членове на празника на 18-ти октомвриЩе има празнична програма в Пловдив и София