Всяка събота спортната зала PowerFit става арена на предизвикателства  за духа и тялото. В отборните тренировки се включват както постоянни  клиенти на клуба, така и техни приятели.  Набирания, коремни преси, вдигане на различни тежести, лицеви опори, ходене на ръце, катерене по въже и пр. Всяка събота инструкторите подготвят различна програма за тези, които искат да изпитат  възможностите на телата си. „Целта е не само всеки от спортуващите да усети в реална обстановка до каква степен са се развили уменията му и издържливостта му, но и заедно със състезателното начало да развие у себе си усещане за работа в един отбор. Затова винаги в  тренировките участват отбори, съставени от различно подготвени хора. По- мотивиращо е, а и така човек разбира колко е важен. Така е и в спорта, и в живота- когато сме заедно можем да побеждаваме” разказа Спас Делчевски,  идеолог и собственик на клуба. Идеята е всеки да може да вземе участие, независимо от физическата си форма и възможностите му.

Всъщност това е и концепцията  която преди две години събира  Делчевски с екип от професионални треньори и те поставят основите на клуба, в която днес членуват над 150 души. Бизнесът е семеен по две причини – първата е, че освен самият Спас Делчевски, инструктори  в залата са съпругата му Фани и по-големият му син Рангел. По-малкият - 8-годишният Дани пък им помага да създадат детски кът, в който малчуганите на членовете на клуба се забавляват, играят и спортуват. Втората причина е, че хората, които спортуват в залата, са успели да създадат близки връзки по между си и освен да се потят заедно, те се забавляват, излизат, празнуват заедно, ходят на концерти,  кино или театър, покоряват върхове.  

Преди две години Спас Делчевски превръща бившата столова на завод „Чайка” в една от най- модерните зали за функционални тренировки под тепетата. „Направих го с помощта на много приятели. Изградихме PowerFit не само като зала , но и като клуб , в който да тренираме, да научаваме нови неща и да се забавляваме.  „Искам по някакъв начин да върнем човешките отношения, които някакси се загубиха в ерата на компютрите и телефоните. Искам хората, които идват тук да си говорят по между си, а не да си гледат в телефоните. Опитваме да възпитаваме добър пример и на децата” казва инструкторът.  За него най- важно е желанието  и постоянството. „Не работим с много хора. За нас е важно да имаме по-малко, но постоянни членове, които остават, защото им е интересно. И ние заедно избираме това, което е приятно, полезно и интересно за нас и почти всички остават, тъй като усещат че са част от една общност, обединена от обща кауза” казва Делчевски.  Признава, че най- голямото удоволствие за него е прогресът, който вижда у всеки у трениращите. „При всеки има огромна разлика. А това, че някои хора идват почти всеки ден , означава че тренировките и всичко, което правим им помага да се чувстват по-добре, по-енергични, в по- добро настроение, по –работоспособни” казва треньорът.    

Неговият най- верен „съучастник” в начинанието  е съпругата му Фани, която също е в екипа треньори в залата. Тя се занимава със спорт от дълги години, като започва с художествена гимнастика, а след това тренира джудо.  След това става фитнес треньор. 

Омъжва се за „момчето от съседния блок” и от тогава със Спас са заедно непрекъснато. Твърди, че  няма проблеми да прекарва 24 часа със съпруга си, защото са на една вълна.  Тя е първият човек, който го подкрепя в решението му да направи собствен клуб. „Свързах се с брокери и започнах да търся помещение. Обиколих  всичко възможно в града, тъй като помещението трябваше да отговаря на определени стандарти и да има  място за големи санитарни помещения” спомня си Фани.  След това прави дизайна на залата, избира цветовете и материалите. Единственото, което излиза  от стандартите на зала за кросфит е големият тепих, който трениращите използват за разтягане , а децата за забавления.  При нея тренират доста дами и деца. „Важен е подходът, защото има деца, които никога не са спортували и не обичат спорта. Затова е важно в началото тренировките да започнат като игра, за да не го приемат като задължение.  Мисля, че успяваме да създадем много полезни навици в тези деца и те ще продължат да спортуват.  Тя смята, че във времето отношението на родителите към спорта се променя и ако те самите не желаят да тренират,  са категорични че децата им трябва да го правят.

TrafficNews представя и останалите членове в семейството на PowerFit:

Бокс, гребане, спортна гимнастика, паркур, 5 години в националния отбор по тайкуондо. 4 европейски титли и два бронзови медала на световно.  Така изглежда кратката спортна биография на 26-годишният Велчо Соколов, който е част от треньорския тим на PowerFit.  

Занимава се с кросфит първо като кондиционни тренировки, а след това и професионално като покрива изискванията за сертификат за треньор Level 2. „Искам да предам най- голяма част от знанията и опита си на максимален брой хора. Истината е, че много хора се грижат повече за външния си вид, но най- важното е какво има под обвивката. Важното е преди всичко да съхраним здравето си и добрата си физическа форма максимално дълго време. Един от най- големите бичове на съвремието ни е диабет тип 2. 60% от хроничните заболявания в България са диабет тип 2, а 80 % от парите, които събира Здравната каса отиват за лечение на хронични заболявания. А с правилно хранене и спорт много от тези заболявания могат да бъдат предотвратени или излекувани. Представете си колко пари ще се спестят, ако има целенасочена държавна политика и стратегия в тази посока” казва Велчо Соколов.

Според него човек може да започне да спортува по всяко време без значение на каква възраст е , но е добре да го направи колкото е възможно по-рано, за да си изгради правилни навици  и да има време за промяна.  „Красотата на кросфита е, че не дели спортисти и любители, целите са еднакви, подходът е различен” казва инструкторът. Надява се повече родители да осъзнаят значението на спорта и  мотивират децата си да се занимават със спорт.

Тренировките не пречат на Велчо да заляга над учебниците и той завърша геодезия във ВИАС. Част от свободното си  време прекарва на комплекс 360, където упражнява точния си мерник.

 

Гергана Шуманска  е момичето  от екипа на PowerFit, което ще ви изпоти с усмивка. Миловидната й физиономия не бива да ви заблуждава – тренировките й са изключително интензивни. Но тя знае колко и как да ви натовари, така че след няколко месеца редовно посещение в залата, да осъзнаете, че правите неща, за които дори не сте и мечтали. Като например да се катерите на въже… Или пък да ходите на ръце.

Гери започва да тренира активно преди 6 години и две години е инструктор по фитнес. Вманиачаването по външния вид обаче я подтиска. „Тогава открих кросфита . Хората, които практикуват този спорт тренират, за да бъдат здрави, да се чувстват добре в кожата си и да се забавляват.  А всичко останало е екстра към редовните тренировки” казва русата дама, която е инструктор Level 1 по кросфит и завършва английска филология.  Провежда индивидуални и групови тренировки.  Твърди, че не гледа на тренировките като на задължение.

„Прекарвам в залата почти 12 часа. Почти като дом ми е. Клиентите, които идват тук са приятели. За тях това не е просто място, където да се изпотят, а място за срещи с хора от тяхната порода. Ходим заедно по партита, рожденни дни, сватби. И това е най- хубавото- усещането, че си сред близки хора”.

Преди да се присъедини към екипа на PowerFit  Божидар Мечев тренира джудо. Той е републикански и международен шампион в кагероията, в която се състезава. Открива кросфита благодарение на треньора си, който му прави специални програми по време на подготовката за състезания.  Тези, които познават Божидар, трудно биха си го представили като пълничко момче, но проблемите с теглото в детството му , са причина сега той да иска да помага на други хора да бъдат здрави и да изглеждат добре. „Кросфитът е най- добрият начин да развиеш сила, издържливост, бързина и концентрация. Той е много различен и съчетава елементи от почти всички спортове” казва  треньорът.  Божидар прекарва почти целия ден в залата, тъй като работи с много пловдивчанки като личен треньор. „При мен тренират повече жени. Истината е, че те са по-дисциплинирани и повече се грижат за себе си. Освен това се доверяват на инструктора и за разлика от мъжете не смятат, че знаят всичко. Но тренирам и професионални спортисти” казва Мечев.

 

Той смята, че храненето е важна част от пътя, който човек изминава до добрата физическа форма, но въпреки това не налага хранителни режими на клиентите си. „Ако ги огранича, ще им се яде повече.  Давам им основни съвети и мисля, че те сами си слагат ограничения” казва треньорът.  Той е категоричен, че физическото натоварване е право пропорционално на психическото разтоварване. „Треньорът е едновременно приятел, психоаналитик  и съветник.  Най- важното е с каквито и проблеми да дойдеш в залата, да излезеш усмихнат от тук.

Стоян Стоянов започва с уличен фитнес  - като прави кофички и набирания в кварталното училище. След това събира отбор и започва да ходи по състезания. Той е след инициаторите, които прокарват идеята за площадки за фитнес в Пловдив, като участва в създаването на поне 20 от тях. Участва и в „България търси талант”. 

След това усеща, че уличният фитнес не му е достатъчен и търси по-цялостно натоварване. Има период, в който търси себе си и прекъсва всякакви тренировки. Прекарва много време в планината сам със себе си.  Осъзнава потенциала си и  накъде да насочи енергията си. Съдбата го среща със Спас, започва да тренира при него , а след това става инструктор в PoverFit. Завършва и психология в Пловдивския университет.   „Много от хората, с които тренирам, постигнаха целите, с които дойдоха при мен – без значение дали това се отнася за външен вид, издръжливост или  възможности. Но никой от тях не си тръгва, защото общуването помежду ни е не по- малко важно от това как ще изглеждаме. Стоян води групови и индивидуални тренировки.  „Да има хора, на които в началото им е трудно. „Падат” психически , опитват се да се откажат, аз ги „вдигам”, стават изтупват си егото и продължават. След това виждат, че надскачат себе си в пъти.

 

Рангел Делчевски е само на 20 години, но от 8 - годишен е в спортната зала, заедно с родителите си. Като ученик тренира футбол, а след това започва да се занимава с кросфит в на PowerFit .  Завършил е Френската езикова гимназия, а сега продължава образованието си в Пловдивския университет.  Едновременно работи и учи. „Искам да помогна на повече хора да бъдат здрави и да изглеждат по-добре, по- тонизирани.  Изпитвам удоволствие, когато виждам как  някой постига това, което е смятал за невъзможно. Безценно е да видиш успеха на човека, с когото тренираш почти всеки ден” казва младият треньор.

Според него никога не е късно да започнеш да спортуваш, но ако си абсолютно начинаещ е добре да го направиш с професионалисти, които да ти дадат правилните съвети и посока. „Така си спестявате и разочарования , и евентуални травми. Няма смисъл да се лутате в гората, след като преди вас някой е проправил пътека”  казва Рангел Делчевски.

Инструкторът определя кросфита като съвършената комбинация от спортове.  „Тренирате не само физическата, но и психическата си издържливост.  Упражненията подобряват състоянието на организма и развиват  сърдечно-съдова, дихателна и силова издръжливост, сила, гъвкавост,  скорост, координация, ловкост, баланс и точност.  А това е доста по – важно от това каква е обиколката на бицепса ви или колко плочки имате на корема. Всъщност при кросфита добрият външен вид е просто бонус към всички други умения и качества, които придобивате”  категоричен е треньорът.

8-годишният Дани е най- малкият член на клуб PoverFit.  Той е третокласник в „Климент Охридски”. Макар че  е отличник, предпочита да прекарва времето си в залата, където освен родителите му Спас и Фани , защото  в училището му се налага да учи, а в залата  тренира и се среща с приятелите си.   Часовете по физическо в училище не са му достатъчни, първо защото са малко и второ, защото при нарушения на дисциплината наказанието е …диктовка. 

Любимият му предмет е математиката , но всеки ден прекарва поне час с книга в ръка. Вече е започнал задължителният списък с книги за лятото, като го очаква и още един – препоръчаните книги от списъка на баща му.

Като порасне, иска да стане треньор „като мама и тате, но без контузиите”.  Любимите му спортове са плуване и разбира се, кросфит.  Прави наведнъж 100 лицеви опори, 10 набирания,  11 изкачвания на въже.

Обожава животните и се грижи за няколко котета в склада на залата.