Това може да е вашият дядо. Може да е баща ви. Брат ви. Може и да не го познавате, но ще го отминете. Защото ще бъде поредният.

Поредният, който ще ви поиска стотинки, за да си купи хляб. Поредният, който ще продаде цветята си от двора, защото парите не му стигат да си купи кисело мляко.

Той ще бъде поредният възрастен човек в България, който е принуден да живее с мизерна пенсия, макар да се е трудил цял живот за "тая държава".

Ще бъде поредният, оставен от децата и внуците си, защото те или не могат да се грижат за него, или нямат време. Може би нямат възможност. А може би нямат желание.

Колко пъти сте отминали бабата, продаваща лалета до храма? Колко пъти сте отминали опърпаните и скромни улични книжари, които продават отдавна забравена антикварна литература? Колко пъти сте отместили поглед от мъжът, продаващ кокичета при пукването на пролетта? Много.

Ще кажете: "Нямам в момента" или пък "Бързам", ако сте достатъчно смели да излъжете тези хора в очите. Ако не сте, ще ги подминете, сякаш не сте ги видели. Но всяка стотинка за българският пенсионер е от значение, а повече от тях се срамуват да просят. Затова продават - каквото имат, каквото могат, каквото намерят. За да печелят парите си с чест, както са го правили цял живот.

С малката разлика, че никой не им е дал заслуженото за дългите години трудов стаж, напукали ръцете им, пропили се между бръчките им, нарисували видимите сенки под очите им, появили се от стреса, натрупан през годините заради ежедневните предизвикателства на работното място.

И тогава на хоризонта се появява един дядо в Пловдив. Дядо, който продава част от собствените си чинии в името на това да напълни другите с храна. Защото иначе ще стоят празни.

Дядо Йордан продава последните си посуда, защото вече е сам и му е нужна само една чиния и лъжица. Той е възрастен мъж с чест и няма да приеме парите, ако не си купите нещо от малкия му и импровизиран пазар на подлеза на културен център "Тракарт".

"Защо ми са парите, ако нищо не вземеш, жал ми е да хвърля всичко това, много години с тях съм живял. Избери си две чинии за тези пари".

Историята му е споделена във Facebook от хора, които не могат да останат безучастни. Не е ясно защо старецът е сам. Не се знае дали има кой да му помогне, дали има близки, които да се грижат за него. И всъщност не е от значение, защото това е действителността, в която са принудени да живеят хиляди пенсионери в България.

Хиляди възрастни, които стоят на студено през зимата, защото трябва да избират коя от първичните си нужди да задоволят най-напред. Животът не е идеален и с малката пенсия трябва да преценят - мляко, хляб и лекарства или отопление. И така правят компромиси - днес ще хапна само това и ще пусна печката за един час. Утре… утре не се знае.

За българските пенсионери "утре" е далечно.

Затова днес дядо Йордан продава чиниите си - стар социалистически порцелан, стъклени чинийки и прибори за хранене. Защото няма нужда от много. Има нужда само от вашата доброта.