На всеки свети Валентин интернет се залива от снимки на известни двойки, а след това изчезват до следващия. Но истинската любов не трае само един ден в годината. В рубриката на Traffic News „Великите любовни истории на ХХ век”, всяка седмица ще ви разказваме за една гореща двойка, останала завинаги в историята с пламенната си обич и понякога с главозамайващата си скандалност - алкохол, изневери, опити за самоубийство, мафиотски връзки, разорение, падение, секс, кавги, още секс, предателство и прошка.   

Историята за страстната любов на писателя Антоан дьо Сен-Екзюпери и екзотичната Консуело е ярък пример за това как съдбата понякога среща противоположностите, за да ги обедини в едно цяло.

Консуело Сънсин се ражда в Ел Салвадор в семейството на заможни земевладелци. Точно като в приказка, тя е една от общо трите дъщери.

На 19-годишна възраст получава субсидия за изучаване на английски и заминава за Сан Франциско. Тук тя се срещна с първия си съпруг, мексиканец, обикновен чиновник от магазин за боядисване. Бракът е неуспешен, двойката скоро започва да живее отделно, а после Консуело овдовява - съпругът починал по време на произшествие на железопътната линия.

22-годишната Консуело напуска Сан Франциско. Тя се премества в Мексико Сити, записва право, но поради интереса си към журналистиката, скоро напуска правния факултет. След това заминава за Франция, където сключва втори брак с гватемалския дипломат и известен тогава  латиноамерикански писател и журналист Енрике Гомес-Карильо. Бракът започва щастливо, но по-малко от година след сватбата, Енрике умира от удар, а Консуело става вдовица за втори път.

Тя приема аржентинско гражданството и получава добра пенсия заради починалия си съпруг. В допълнение тя наследява имение в Буенос Айрес, където започнала да чете лекции за неговото творчество и живот. Именно на една такава лекция тя се запознава с Екзюпери

В спомените си Консуело записва, че в началото Екзюпери не я пуска да си тръгне, след като я притиска на един стол, откъдето не й дава да стане и измъква от нея съгласието да лети с него и двама други познати. Вече в самолета той принуждава летеца да прави резки завои, които да го наклонят към нея и да изтръгнат целувка. На всичко това Консуело многократно отказва.

Тогава Екзюпери променя тактиката и започна да плаче и започва да обвинява Консуело, че не иска да го целуне, защото е грозен. Тогава, вероятно не само от съжаление, тя го целува и така започва една връзка, която освен болезнена, жестока и провокативна, поставя началото и нервните сривове на тази жена, които тя, въпреки загубите на двама съпрузи, не е познавала до този момент.

Страстта между двамата избухнала почти мигновено. И е толкова силна, че само 7 дни след тази среща, Екзюпери предлага брак на Консуело. Много от приятелите на Антоан дьо Сент-Екзюпери се чудели на прибързаното му решение и не харесвали бъдещата булка.

Още от пръв поглед Антоан и Консуело били наясно, че в кабината на самолета се случва чудо - между двамата прескача искрата на страстта. Първоначално тя му се представила като потомка на знатен испански род. Разказът й бил толкова убедителен, че Екзюпери дори й повярвал.

Едва по-късно той ще разбере, че нейната фантазия ражда с лекота чудновати истории, които тя умее да разказва така, че всички да им вярват. Но това очевидно му се харесвало. Вероятно любовта и писателят в него преборил чувството му за реалност.

"Харесвам нейните истории", признал пред приятел Екзюпери.

Консуело живеела в свой измислен свят, напълно откъснат от реалността, но вероятно именно нейните художествени измислици са привличали писателя  Екзюпери?

Двамата си допадали и в друго - Консуело, също като него, постоянно изпитвала нужда от нови впечатления и приключения. Палела се от всяка авантюристична идея. Екзюпери дори я кръстил "моят малък салвадорски вулкан".

Наричал я моята "бодлива роза", което несъмнено навежда на мисълта, че прототип на едноименната героиня в "Малкият принц" е именно Консуело.

Буйният темперамент на Консуело, обаче, често го заливал с огнена "лава" от гняв и негодувание, защото красавицата била раздразнителна по характер и обичала да отстоява дори прищевките си.

"Не мога да бъда с теб и да бъда без теб!", й пише влюбеният Антоан в едно от писмата си, с което открито признава слабоволието си спрямо нея.

Дълго време, казано на съвременен език, връзката им била "отворена" - и двамата били импулсивни и си изневерявали.

В същото време взаимно и безумно се ревнували. В крайна сметка си дали дума, да сложат край на експериментите с волностите в брака си.

За жалост, скоро след това, в един ден през 1944-та писателят-летец не се завърнал при своята Консуело...

В края на юли 1944 г. майор Антоан дьо Сент-Екзюпери излита от авиобаза в Корсика. Той трябва да направи снимки в навечерието на десантна операция в южната част на Франция. Мисията била тайна, малцина знаели за датата на операцията. Полетът над Средиземно море отнел няколко часа, а двумоторният самолет бил невъоръжен.

Тя не искала да повярва, че той е загинал. Продължила да му пише писма, надявайки се...Уверявала приятелките си, че нощем чува стъпките му и усеща дъха му върху лицето си...

Загрижени за психичното й здраве, близките им я съветвали да продължи живота си, като се опита да превъзмогне мъката си. Едва тогава за всички станало ясно, че Консуело - тази безумна фантазьорка, която изглеждала толкова вятърничава ексцентричка, е предано влюбена до гроб в своя "принц".

Двамата с Екзюпери наистина били станали едно цяло. Единство на противоположностите, които се привличат. Според биографите на писателя, Консуело изиграва огромна роля в разгръщането на неговия талант.

В едно писмо до приятел, Екзюпери оставя трогателно изречение, посветено на любимата му Консуело:

"Когато видя от пилотската кабина светлини в далечината, аз зная, че това е знак - чака ме моята Консуело!..."