Учени, които работят да разберат енигматичния произход на мощните космически лъчи, са открили изключително рядка частица с ултрависока енергия, която според тях е пътувала до Земята отвъд галактиката Млечен път.

Енергията на тази субатомна частица, невидима с невъоръжено око, е еквивалентна на пускане на тухла върху пръстите на краката от височината на кръста. Това твърдят авторите на ново изследване, публикувано в списание Science. Енергията ссъперничи само на космическото лъчение на частицата „Oh-My-God“ (О, Боже мой), наблюдавана през 1991 г.

Космическите лъчи са заредени частици, които се движат през космоса и падат върху Земята. Нискоенергийните космически лъчи могат да се излъчват от слънцето, но високоенергийните са по-специфични. Смята се, че те пътуват до Земята от други галактики и извънгалактични източници.

Въпреки годините на изследвания, точният произход на тези високоенергийни частици все още е неясен. Смята се, че те са свързани с най-енергийните явления във Вселената, като тези, включващи черни дупки, изригване на гама лъчи и активни галактически ядра, но най-големите открити досега изглежда произхождат от празнини или празно пространство – където няма случили се явления.

Наскоро откритата частица, наречена Аматерасу на името на богинята на слънцето в японската митология, е забелязана от обсерватория за космически лъчи в западната пустиня на Юта, известна като Telescope Array.

Telescope Array, който започна да работи през 2008 г., се състои от 507 повърхностни детектора с размер на маса за пинг-понг, покриващи 700 квадратни километра.

Обсерваторията е наблюдавала повече от 30 свръхвисокоенергийни космически лъча, но нито един по-голям от частицата Аматерасу, която удари атмосферата над Юта на 27 май 2021 г., изсипвайки вторични частици на земята, където бяха уловени от детекторите.

Събитието задейства 23 от повърхностните детектори с изчислена енергия от около 244 екзаелектронволта. „Oh-My-God“, открита преди повече от 30 години, е 320 екзаелектронволта.

За справка, 1 екзаелектронволт се равнява на 1 милиард гигаелектронволта, а 1 гигаелектронволт е 1 милиард електронволта. Това би направило частицата Аматерасу 244 000 000 000 000 000 000 електронволта. За сравнение, според НАСА, типичната енергия на един електрон в полярното сияние е 40 000 електронволта.

Свръхвисокоенергиен космически лъч носи десетки милиони пъти повече енергия от всеки създаден от човека ускорител на частици като Големия адронен колайдер, най-мощният ускорител, създаван някога, обясни Гленис Фарар, професор по физика в Нюйоркския университет.