Горите са зелените оазиси на нашата планета и именно на тях разчитаме за регулиране на климата, спиране на глобалното затопляне и прочистване на въздуха. Но все по-често те стават жертва на човешката ръка, на обезлесяване и масови пожари, които оставят Земята без нейните бели дробове.

Гори винаги е имало и археолози неведнъж са откривали доказателства за това. През девона, четвъртия геоложки период от системата на палеозоя, който е бил преди около 416 милиона години, областта около днешния Ню Йорк е била гореща и тропическа.

Птици и безгръбначни не е имало, но учени от University of Cambridge и University of Cardiff наскоро обявиха, че там е съществувала гора и тя е била най-старата в света. Именно в близост до малкото селце Кайро в област Ню Йорк са открити 11 коренови системи на древни дървета. Учените попадат и на редки фосилни гори - групи от запазени пънове, съдържащи останки от вековни дървета. За тях се твърди, че са на 385 милиона години. 

Това е с около пет милиона повече от досегашния първенец, който също се намира в района - в близост до град Гилбоа в същия щат. В района непрекъснато се откриват нови и нови археологични находки, но тази се смята за най-ценната, защото датира и от най-назад в миналото. Учените са на мнение, че могат да открият и по-стари находки, но това е труден и сложен процес заради почвата и изникналите нови гори с огромни дървета върху тях.

Изследователите твърдят, че древните останки от дървета могат да им помогнат да разберат повече за ролята на горите през вековете, както и за еволюциите на древните екосистеми и климатичните промени преди намесата на човешката дейност в климата на планетата, пише BBC.

Доказано е, че с появата на горите нивата на въглероден диоксид в атмосферата спадат, което води и до намаляване на температурите в глобален мащаб. Създаването на по-приемливи условия за живот помага и на много животински видове да се спасят от изчезване. Но двете открити най-стари гори не бива да се поставят под общ знаменател, защото при тях се наблюдават съществени разлики.

Докато тази в Гилбоа се развива в условията на непрекъснати наводнения и много пясък, около Кайро се редуват сухи и влажни периоди и климатът е по-спокоен. Смята се, че и двете все пак са изчезнали заради големи наводнения. Векове по-късно, отново заради наводнение, учените успяват да открият вкаменелостите около Гилбоа.

А гората в Гилбоа е първата, в която се установява, че дърветата вече са достигнали размерите, които виждаме и днес, и имат листа по клоните си. Един е основният вид дърво, който доминира там - Eospermatopteris. Той се характеризира с дебело в основата си стъбло, което нагоре продължава дълго и тънко. В горната си част наподобява палма.

Вкаменелости от древните гори все още могат да се открият в района на централен Ню Йорк, а това лято музеят в Гиблоа дори ще организира първите по рода си разходки в търсенето им с всички ентусиасти. И въпреки че тропическият климат днес не е на лице, учените смятат, че след години или векове мястото може да изглежда отново така, както преди хилядолетия.

 

Източник: Lifestyle.bg