"Скритите послания с  Красимир Куртев“ - Скъпи читатели на Trafficnews, добре дошли в рубриката! В поредното издание ще ви представя, скритите послания - Въздействието на Кехлибарът.

Кехлибар - На английски името amber вероятно идва от арабската дума амбар. На гърците е бил известен и като сукцинум /дървесен сок/ и електрон /електрически/. Културите от Ориента са го наричали карабе /привличащ сламки/, римляните - амулетум, евреите- хаш мал. Древният писател Калистрат нарича златистия кехлибар хризелектрум. По света има многобройни прекрасни и вълшебни легенди за произхода на кехлибара.

 Кехлибар - перфектният биостимолатор - Любопитен е факта, че по нареждане на Адолф Хитлер се налага употребата на кехлибар в редиците на Вермахта, малко след началото на втората световна война. Дотогава войниците от нацистка Германия са вземали кофеин, анаболи и други стимулатори за издръжливост, но след употребата им войниците са се чувствали преуморени. Това довело да се постави началото за прием на кехлибарен прах, масло и фини частици, за да има войската необходимата енергия.

 Легендите за кехлибара - Норвежците разказват, че се е образувал от сълзите на богинята Фрея, капещи в морето. Според древните гърци, ккехлибарните зрънца са вкаменени сълзи на Хелиадите, които оплаквали смъртта на брат си Фаетон. Софокъл смятал, че това са сълзите на индийските птици, оплакващи смъртта на Мелеагър.

Римският писател Плиний от I век сл.н.е. твърди, че това е вкаменена урина от животното рис. По тъмните вкаменелости са от мъжки пол, а по светлите от женски пол. Двама древни автори, обаче, поясняват, че в Етрурия „рис” е дърво, а не животно. Друг древен писател го нарича „сок” от лъчите на залязващото слънце. Гърците са наричали еликсира на боговете, който ги е правел безсмъртни, с думата амбротос /амброзия/- тя също е свързана с английската дума „амбър”.

 Този еликсир се пазел от богинята Хера, която притежавала магически ябълки. Легендата доста напомня историята за богинята Сиф от норвежката митология и нейните златни ябълки на безсмъртието. Кехлибарът се е смятал за защитен камък, затова по мрежите в древните амфитеатри се окачвали малки късчета, за да се защити арената от дивите животни. Гладиаторите го слагали по оръжията и броните си.

 Плиний пише, че гравираният кехлибар струвал повече от здрав роб. Кехлибарът се използва от векове за лекарство. Арабските лекари го слагали стрит на прах в много от своите лекове. Плиний пише, че е добро средство за възпалени сливици и други инфекции на гърлото.

Стрит на прах кехлибар разтворен във вино, се пиел при истерия, треска, астма и сенна хрема. Фино смлян и смесен с мед и розово масло, бил капван в ушите при болки и инфекции. Римските лекари предписвали микстура от фино смлян кехлибар и мед от Атика - вземали го вътрешно при влошено зрение.

Подобен лек се използвал при проблеми с пикочната система, раждане, разклатени зъби и нередовна менструация. Кехлибарът се използвал за медицински цели чак до XVIII век- предписвали го при световъртеж, астма, артрит, дизентерия, припадъци, жълтеница, скрофулоза, нервни пристъпи, простуда на главата, сърдечни болести и като предпазно средство срещу чумата.

Според друго древно вярване, той пази от черна магия и служи като противоотрова. То все още е живо в много източни страни, където се изработват мундщуци на лули и цигарета от кехлибар, за да не се предават инфекции. Азиатските култури използват броеници от кехлибарни мъниста за вглъбяване и дълбока медитация- смята се, че те подпомагат процеса на просветление и развиват ясновидски способности.

В една китайска легенда се казва, че кехлибарът се е образувал от душите на умрели тигри. В аптеките и санитарните магазини в много страни все още продават готови соли от кехлибар, от които могат да се приготвят разтвори, сиропи и мазила. И до днес се употребява люто масло, дестилирано от кехлибар, под името „масло от сункцинит” или „кехлибарено масло”. Това вещество прилича повече на терпентин и се прилага широко за приготвяне на най- различни мехлеми.

Популярните навремето в Шотландия „ламерски” /кехлибарни/ мъниста се смятали за много ефикасно магическо средство срещу всякакво зло, за предпазване от заклинания и лош късмет и като лекарство срещу всякакви болести. Много хора в Шотландия и Европа и до днес носят такива гердани. Покойният персийски шах носел голям къс кехлибар около врата си, за да го пази от убийци.

В Източна Азия се носят амулети от кехлибар, издялани във формата на зайци, кучета, риби, жаби и лъвове, за да направят мъжете потентни, а жените плодовити.

Кехлибарена киселина (Янтарна кислота) - Тук е мястото да се направи разграничение между прием за хората и стимулатор за растения, плодове и зеленчуци. Ще заостря вниманието ви върху нашумялата напоследък модна тенденция да се използва кехлибарена киселина за човешкото здраве, което не неправилно, разбира се.

 Кехлибарената киселина от руски  (Янтарната киселина) е стимулатор на растежа за вашите цветя. Това е едната от съставките на чесновата вода която прави чудеса с вашите орхидеи и ги кара да цъфнат за 14 дни. Една таблетка се разтваря в 1л. топла вода, след като водата изстине се добавя 5 скилидки настърган чесън, след 24 часа може да поливате. В градината този "чудотворен прах" е еднакво популярен.

Често се използва янтарната киселина за стимулиране разсад, например домати и зеле. Също така се обработват краставици, моркови, репички, ряпа, маруля, цвекло и прочие. Лек разтвор на кехлибарена киселина (1 g на 1 литър) се третира със семена преди сеитбата, което значително ще повиши тяхната продуктивност в бъдеще.

Относно картофите, преди засаждането е необходимо грудките да се третират с разтвор , след това ги покрийте с филм за около 2 часа и след това започнете да сеете. Това ще ускори процеса на цъфтене, ще увеличи добива.

Преработката на зеленчукови култури може и в по-късен период от тяхното нарастване, но в този случай е необходимо концентрацията на разтвора да се увеличи от 6 до10 пъти. Кехлибарената киселина се използва не като тор, а като активатор на растежа, който спомага за постоянно увеличаване на добивите на култури без прекомерна излишна минерална тор.

 За да се ускори узряването на плодовете в градината, да се увеличи добива, да се подобри вкуса, да се помогне се прави пръскане по време на цъфтежа. На 125 квадратни метра, това отнема около 5 литра разтвор.

Много добър ефект има кехлибараната киселина върху следните градински растения:

Ягоди. Разтворът за обработка се приготвя в количество от 0,4 g на 5 литра топла вода.

Череша, кайсия.0,2 g на 5 литра вода.

Грозде. 0,4 g на 5 литра вода. Редовното прилагане на янтарна киселина може да повиши нивото на витамин С в плодовете.

Както показва практиката, янтарната киселина (кехлибарената) може да увеличи добива с 20-30%, защото увеличава съдържанието на биологично ценни вещества в растенията и плодовете.

Днес лечебните свойства на кехлибара имат и своите привърженици. Те смятат, че веществото, отговорно за полезните му ефекти, е янтарна киселина, чието съдържание в сукцинит варира от 3 до 8% и е най-високото сред всички останали сортове. Най-много киселина съдържа кора или външно изветряне, поради което се препоръчва използването на сурови, естествени бучки или груби продукти за терапевтични, профилактични и бактерицидни цели.

Действието на янтарна киселина се сравнява с биостимулатор, който стимулира нервната система, регулира бъбреците и червата, е противовъзпалително и антитоксично средство. Лекарства, мехлеми, гелове и пластири, произведени на негова основа, се препоръчват при астматични, мигрени, ревматични, заболявания на щитовидната жлеза и гърлото.

 Горещо се надявам да съм ви бил малко от полза!