Снимка на Пловдив от 1940 г. показва, как е изглеждал градът преди по-малко от 80 години. Тя е качена в архива на групата "Фото Пловдив", а нейният създадел Пламен Кочев прави детайлно описание на обектите на аерофотографията. 



И така, нека започнем с острова, който е най-важния акцент на тази аерофотография.
Остров Адата (което се оказа тавтология, защото ада на турски е остров, тоест "ада-та" означава именно "остов-а") е почти без залесяване, освен малко скупчване на дървета в средата и по бреговете. Затова пък е добре обработен в няколко ниви. По средата, по дължината на острова, забелязвам нещо като прокопан изкуствен прав канал, вероятно за напояване на нивите. На десния бряг на реката (тоест вляво на снимката) долу забелязваме сградата на Пловдивската кланица, по-късно месокомбинат "Родопа".
До нея е стигала ж.п. линия, която е идвала разклонена от асеновградската линия, пресичала е парк Лаута, минавала е зад днешните магазини за техника до Метро и се е включвала при Цариградско шосе по павираната "Чирпан" (днес бул. "6 септември") и покрай "Мосю Бриколаж" е влизала в кланицата. Тази линия не се вижда на снимката, тя е извън кадъра вляво.
До сградата на кланицата виждаме мюсюлманските гробища на Хаджи Хасан махала. Тогава от бул. "Изток" е нямало и следа. Той е бил още в проект. Надясно от кланицата са множество ниви покрай реката, които завършват в горичката до училище "Любен Каравелов".
Едно време в тази красива и шумна горичка имаше много популярен ресторант "Адата", който се радваше на висока посещаемост. Както всяко заведение в Пловдив, което предлага тлъста сянка и прохлада с достатъчна отдалеченост от чужди погледи.
По-нататък, по брега на реката, виждаме Родопския пансион с обширния му двор и големите здания на Френския мъжки колеж "Св. Августин" и на Първа мъжка гимназия "Александър I", та чак до стария мост. Втория, новия мост, е същесвтувал, но е извън кадъра вдясно.
В средата на снимката виждаме излизаното триъгълно празно пространство на площада на Житния пазар, който носеше името на Степан Шахбазян. Вляво от него е друго празно пространство - дворът на училището до Хаджи Хасан махала (не си спомням за името му преди).
В далечината вляво виждаме Цар Симеоновата градина и улица "Иван Вазов", пълна с разлистените корони на чинарите. Още по-нататък, вляво от Джендема, виждаме да се издига дим. Това е пушекът от старата леярна до ж.п. линиите на Депото. Вляво от нея се виждат къщичките на бедния работнически квартал Кючюк Париж.
Вдясно в далечината виждаме големия горски масив около Царския остров.