Учените смятат, че разбирането ни за произхода на Вселената може би вече се нуждае от актуализиране. В нова статия, публикувана в The Astrophysical Journal Letters, те пишат, че нашата Вселена може да е се е зародила не с Големия взрив, а с Големия отскок. Тоест, Вселената не се е родила в резултат на експоненциалното разширяване на модела пространство-време от малка точка след експлозията, а се е появила след края на предишната фаза от нейното съществуване, тоест тя се е свила и после е имало отскок и след него се е появил познатият ни нов Космос, пише Futurism.

„Теоретично, космическата инфлация имаше за цел да обясни различни проблеми в модела на горещата Вселена по време на Големия взрив. Това предполага, че е имало много бързо разширяване на Космоса. Това също обяснява произхода на структурата в нашата Вселена като резултат на квантовите флуктуации", казва Съни Вагнози от университета в Кеймбридж.
(В космологията космическата инфлация е теория на експоненциалното разширение на пространството в ранния етап на Вселената. - бел. ред.)

Грешна ли е теорията за Големия взрив?
Според Вагнози все още има шанс да се докаже погрешността на теорията за Големия взрив и за целта е необходимо още по-дълбоко изследване на космическото микровълново фоново лъчение, останало след раждането на Вселената. Това електромагнитно излъчване е доказателство за най-ранните етапи от съществуването на Космоса.

Космическият кораб Планк на Европейската космическа агенция започна да измерва радиационния фон преди повече от 10 години, но резултатите от изследването веднага се сториха малко подозрителни на учените. „Резултатите бяха представени като потвърждение на космическата инфлация. Някои от нас обаче твърдяха, че те могат да покажат точно обратното", казва Ави Льоб от Харвардския университет.

Имало ли е друга Вселена преди Големия взрив?
Според Льоб действителният ръб на наблюдаваната Вселена е на разстояние, където всеки сигнал може да се пренесе със скоростта на светлината за 13,8 милиарда години, тоест от раждането на Вселената. Но в резултат на разширяването на пространството този ръб в момента е на разстояние от 46,5 милиарда светлинни години.
„Това е като археологически разкопки, но само в Космоса. Колкото повече данни получаваме, толкова по-ранен слой от космическата история откриваме, чак до Големия взрив, който е последният хоризонт за разкопки. Какво се крие отвъд този хоризонт е неизвестно" - обяснява Льоб.
Затова учените смятат, че трябва да погледнем много по-навътре в историята на Космоса, за да научим за природата на Вселената малко след Големия взрив. „Но е много трудно да се изгради хипотеза какво е имало преди това събитие. За да дадем преценка, се нуждаем от прогнозна теория за квантовата гравитация, а такава нямаме", казва Льоб.

Реликтовата радиация е трудна за откриване
Но това не спира учените и те предлагат да се търси реликтовото излъчване на гравитоните. Това е хипотетична елементарна частица без маса, която може да обясни гравитационните взаимодействия. Съответно това излъчване ще се състои от свободно движещи се гравитони. Учените смятат, че реликтовото им лъчение е можело да съществува веднага след появата на Вселената, но теорията за Големия взрив казва, че това лъчение се е разпръснало и не може да бъде открито.

Според авторите на статията, ако тази радиация може да бъде открита, тогава Големият взрив може напълно да бъде изключен като теория за раждането на Вселената. Това лъчение е невъзможно за улавяне поради недостатъчното развитие на технологиите, но - кой знае - в бъдеще, това може и да е възможно, казват учените.