Научно-фантастичен екшън приключенски хорър „Stranger Things” възобнови интереса към едноименното парче на траш/хеви метъл банда Metallica – “Master of Puppets”. Любимият на феновете герой Еди Мънсън, героично разтърсва с техния сингъл от 1986г. във финалния епизод на 4 сезон на сериала.

След премиерата на 1 юли на последните два епизода от сезон 4, „Master of Puppets“ скочи в услугите за стрийминг, като ежедневните аудио потоци по заявка в САЩ нараснаха с близо 400% през първите няколко дни на месеца в сравнение с общия брой стрийминг през юни, според Luminate.

Музикалният директор на „Stranger Things“ Нора Фелдър  твърди, че са очаквали култовото парче да направи завръщане, но Що се отнася до продължаващата експлозия на „Running Up That Hill“, остава „напълно шокирана, че е достигнал тези безпрецедентни висоти“.

Американската банда написа в Instagram  своето одобрение:

„Начинът, по който Duffer Brothers са включили музика в "Stranger Things", винаги е бил от следващо ниво, така че бяхме извънредно въодушевени от тях не само да включат „Master of Puppets“ в шоуто, но и да изградят такава ключова сцена около него,“ написа групата в Instagram. „Всички бяхме въодушевени да видим крайния резултат и когато го видяхме, бяхме тотално поразени.“

Те продължиха: „Толкова е изключително добре направено, толкова много, че някои хора успяха да отгатнат песента само като видяха няколко секунди от ръцете на Джоузеф Куин в трейлъра!! Колко лудо готино е това? Невероятна чест е да си толкова голяма част от пътуването на Еди и отново да правя компания с всички останали невероятни артисти, включени в шоуто."

Когато през 1986г. излиза албума “Master of Puppets”, той предизвика тотален фурор в световните чартове.  Включва осем мрачни и агресивни композиции. Той е отново концептуален и основна тема са манипулациите от всякакво естество – психически, социални, религиозни. Албумът започва и завършва със скоростни траш парчета, а върхът на инструменталната техника е парчето „Orion“, съставено от три части, с многобройни майсторски сола и затрогващи хармонии и написано изцяло от Бъртън.

Но той бележи и най-голямата трагедия свързана с групата, защото е последният албум, в които свири Клиф Бъртън преди смъртта си. Същата година, басистът загива след като автобусът, превозващ групата на турне в Швеция катастрофира.

Въпрки всичко, албумът просто е описан да остане завинаги да грее на световния музикален небосклон.