Обикновено свързваме лятото със слънце, зеленина, синьо небе и топли, дълги дни, но за хората през 1816 г. това време така и не идва. Затова и 1816 г. е известна в историята като годината без лято?

През 1816 г. в глобален мащаб температурите спадат драстично, в резултат на това моделите на времето по света са нарушени. В САЩ, вместо лятната топлина да замени зимата, остава ужасно студено време. Макар месец май от време на време да е малко хладен при нормални обстоятелства, през 1816 г. студът продължава в много от източните щати. Юни дори вали сняг. Реките в Пенсилвания все още са замръзнали през юли.

От другата страна на Атлантическия океан Европа е подложена на проливни дъждове - в Ирландия не спира да вали в продължение на осем последователни седмици. Президентът на САЩ Джон Куинси Адамс, който по това време е посланик във Великобритания и живее в Лондон, се оплаква в дневника си за смразяващите дъждове и гръмотевиците, които го принуждава да напуска къщата си дни наред в началото на юли.

Ефектите от спадането на глобалната температура се простират дори в Азия, където обичайният сезон на мусоните е нарушен, което води до сериозна суша. Какви са последствията?

В резултат на неподходящото време реколтата в няколко региона е тотално унищожена. В САЩ това се дължи основно на продължаващите студове през пролетта, което води и до смъртта на селскостопански животни, докато в Ирландия наводненията в резултат на проливните дъждове убиват цялата реколта от картофи за годината.

Липсата на дъжд пък е проблемът за посевите в Азия, като сушите са причинени от забавения сезон на мусоните. В много от засегнатите райони в Северното полукълбо неуспешната реколта води до голям глад. 

Какво води до тази година, в която на практика няма лято

Коренът на това необичайно време ни налага да пътуваме година назад до Сумбава, остров в Индонезия. Там на 5 април 1815 г. стратовулканът Тамбора започва да изригва бурно. Вулканичните изригвания могат да повлияят на климата на планетата с месеци. Това обикновено се случва, когато малки, леки частици пепел останат в стратосферата и в крайна сметка блокират слънчевата светлина, което води до охлаждане.

Температурните спадове могат също да бъдат резултат от изригвания, изхвърлящи серен диоксид. Това се комбинира с водата в стратосферата, за да се получи сярна киселина, отразяваща входящата слънчева радиация, която иначе би затоплила планетата.

Като се има предвид мащабът на изригването на планината Тамбора - това беше най-мощното изригване в записаната история, има подозрения, че условията, наблюдавани през 1816 г., може да са резултат от него, въпреки че степента, до която то е изиграло роля, не е напълно ясна. През 2019 г. геоученът д-р Андрю Шурер и колегите му използват климатични модели, за да разберат какво би било времето без въздействието от изригването на вулкана.

Въпреки че резултатът предполага, че 1816 г. все още може да е била необичайно влажна в Европа, моделът показва, че изригването е това, което е направило температурите толкова ниски.

"Включването на вулканичното форсиране в климатичните модели може да обясни охлаждането и според нас то увеличава вероятността от изключително ниски температури до 100 пъти", казва Шурер в изявление. "Без вулканично форсиране е по-малко вероятно да е било толкова мокро и е малко вероятно да е било толкова студено", заключват още учените.

Като цяло 1816 г. не е била забавна година за планетата и хората, живеещи по това време на нея. Вероятно затова някои я наричат "хиляда осемстотин и замръзнали до смърт", пише IFL Science.

 

 

 

 

Източник: lifestyle.bg

Снимки: iStock