Журналистиката в България днес е между човекоядците и черното дъно, смята Иван Гарелов. „Колегите отстъпиха голяма част от позицийте, които бяха извоювани в началото на прехода. И това е така, защото не един журналист и едно предаване са поставени в зависимост от цели империи.” Такава картина нарисува топ журналистът от близкото минало пред пловдивската си публика по време на представянето на новата му книга „Тук и сега” в четвъртък вечерта под тепетата. В подкрепа на думите си той цитира официална статистика, според която през последните години България заема 67-68 място по свобода на словото.  

Как се е родила съвременната българска журналистика, откъде е тръгнала и докъде е стигнала, за връзките й с власта и олигарсите, разказва мемоарната книга на популярния телевизонен водещ.

„Наложи ни се ние да правим нещата без да знаем как. Аз дори не бях гледал западна телевизия до този момент. Бяхме чували за основни принципи на демокрацията. С месеци работехме под обсада след сблъсъците при Парламнета. Оказа се много трудно да пречупиш манталитета на журналиста, който до мемента е работел по задачи спуснати от ЦК на БКП. Директорите избягаха...

Павел Писарев се заключи в кабинета си и плака, не знаеше какво трябва да се прави. Много умен, много добър мениджър, но неговата партия му казваше какво да прави и той не можеше да отказва”, разказа за началото на пътя утвърденият публицист.

Гарелов допълни, че не е спестил кривините на нито един директор на бившата държавна телевизия, включително и на пловдивчанина. ”С Онян Сапарев (бел. авт.: директор на БНТ 1991 г.) се разбирахме много добре, но той беше много припрян. Грешките му идваха от прекалена експедитивност”, разказа водещият. Докато той зъвршваше изречението от последния ред в публиката изненадващо се надигна професорът без обичайните си очила, пристъпи до сергията и си купи книгата. После седна и се зачете.

Запазената фраза на Гарелов „часът и мястото на срещата са извесни”, оказа се е важала в пълна сила за отношенията му с покойния Президент Желю Желев. Това стана ясно от отговора му на въпроса „допитвалили ли са се политици до него”. Той разказа как често Желев му се обаждал към 17 часа и го канел в кабинета си в Президенството. „Сядахме на едно диванче, той вадеше бутилка уиски и докато не свърши бутилката не млъквахме... Всъщност повече аз говорех, а той ме питаше „какво мислиш за това, за онова”. Умееше да слуша, събираше мнения.”

По думите на Гарелов, Желю Желев е най-добрият президент на страната до момента. „Ошмулен бил! Хайде моля ви се, тя цялата държава беше ошмулена тогава!”

Мистър Панорама разказа, че много политици са ходили на уроци при него за поведение пред камера и изрази съжаление, че новите управляващи все по-малко се допитват до експерти.  Гарелов смята, че това е така, защото политиците имат цели медийни империи, в които на езика на омразата си „говорят” помежду си олигарси. Той заяви, че няма медии, на които да вярва, а чете и си формира мнение.

По думите му, истинският журналист трябва да има 2-3 качества. Да се бори за истината, да я доказва и да умее показва различни гледни точки. 

Още новини ТУК

TNS.bg