Жена борец VS Мъж пожарникар - историята на едно нетипично семейство

Неведнъж сме ви разказвали историите на български семейства, които пазят своите ценности, подкрепят се, уважават не им е чуждо и са добър пример за всички млади българи, които тепърва ще поемат по стъпките на живота. 

В днешния материал ще ви разкажем историята на Любослав и Даяна Пашеви, които са именно едно такова семейство образец.

Те се запознават като студенти в университет в град Пловдив, а любовта, колкото и клиширано да звучи, пламва от пръв поглед.

Спортът е нещото, което със сигурност е една от причините двамата да намерят общ език, а след това списъка започва да се множи. Към днешна дата двамата имат щастлив брак, а плодът от него е прекрасният им син, който през месец април ще навърши 4 годинки. Любимото им мястов родната България, което могат да посещават отново и отново е морето..., а причината за това е малкият Люби, който както повечето деца обича да си играе с пясъка и да влиза във водата. 

Питате се какво толкова е интересното или различното от другите семейства? Даяна е шампион по борба, а Любослав всекидневно се изправя срещу огнени стихии 

Любослав Пашев в родом от град Ловеч и следващия месец ще навърши 30 години. Той живее със семейството си в Стара Загора и работи като пожарникар към РСПБЗН-Казанлък. От ранна детска възраст се занимава със спорт като е преминал през народни танци, футбол, баскетбол, лека атлетика, хандбал и сега тренира не толкова известния на повечето хора, но пък атрактивен пожаро-приложен спорт, който има четири дисциплини „ Изкачване със щурмова стълба до 4тия етаж на учебна кула“, „100 – метрова пътека с препятствия“, „Пожарна щафета 4х100 метра с препятствия“ и „ Бойно разгръщане от мото помпа“.

Най-значителни успехи има в сферата на леката атлетика, хандбала, но и цели два пъти става републикански шампион по пожаро-приложен спорт с представителния отбор на РДПБЗН – Стара Загора. Завършил е ПУ „ Паисий Хилендарски“ със специалност „Педагогика на обучението по физическо възпитание“.

Съпругата му Даяна Пашева е на 27 години от град Стара Загора. Дълги години е била професионален спортист по борба, като общо  18 пъти е ставала републиканска шампионка в различни възрасти от момичета до жени. Тя е дъщеря на известният в близкото минало борец Стойчо Иванов и както се казва кръвта вода не става! Борбата е като спортна зараза и се предава от баща на син или дъщеря.

В началото на 2021 години Даяна става отново републиканска шампионка. С националния отбор е участвала на пет европейски първенства на различни възрасти като на две от тях се класира на пето място, една отборна европейска купа в Москва, на която завоюват бронзови медали, на две световни първенства в Тайланд и САЩ - Лас Вегас, както и много медали от международни турнири.

Даяна завършва спортното училище „Тодор Каблешков“ в Стара Загора, а висшето си образование в ПУ „Паисий Хилендарски“ със специалност „Педагогика на обучението по физическо възпитание“, където се запознава със своя любим.

В момента е треньор в клуб по борба и в спорното училище, което е завършила. И на последно място, но може би най-важното - Даяна Пашева е МАЙКА!

Но какво всъщност е да си мъж на жена борец и съпруга на мъж, който всекидневно се бори с огнените стихии? Ето какво разказаха в интерю за Trafficnews Любослав и Даяна Пашеви:

- Как взе решението да станеш огнеборец?

Любослав:  Винаги съм искал динамична работа, на която всеки ден да се случва нещо различно. Като се преместих да живея в Стара Загора бях решил да кандидатствам за пожарникар изчаках да обявят свободни места, кандидатствах и преминах през всички изпити успешно.

- Беше ли това една от детските ти мечти?

- Не мога да кажа, че ми беше детска мечта... по-скоро баща ми беше полицай и винаги съм му се възхищавал и един ден исках и аз да съм полицай, но по стечение на обстоятелствата станах пожарникар, за което не съжалявам нито за миг. Тази професия ми доставя удоволствие!

- Кой от изпитите, които трябваше да издържиш ти беше най-труден?

- Може би изследването на психологическата пригодност, защото бяха доста въпроси и те изцеждат ментално, но пък нали затова е такъв, не всеки го издържа.

- Кога се почувства истински готов да се бориш с огъня?

- Аз съм на мнение, че не може да си истински готов за пожарникарската професия. Мисля, че на човек първо трябва да му идва от вътре, след което учиш и се усъвършенстваш, защото в тази професия всяко произшествие е различно от другото.

- Кое е най-голямото бедствие, пред което си се изправял до момента?

- Екипите на пожарната реагират на различни произшествия като катастрофи, природни бедствия, аварии, пожари. Но най-непредсказуеми и сложни са горските пожари. Всяка година се отзоваваме на такъв тип пожари, като понякога те продължават с дни или седмици.

- Имало ли е случай, в който си спасил човешки живот?

- Има едно разбиране от хората, че пожарникарите гасят огнената стихия и изваждат хора от горящи сгради – това е вярно, но както споменах работата ни не стига до там, всяка година ходим на десетки катастрофи и инциденти с хора, на които се налага да оказваме първа до лекарска помощ и предаване на пострадалото лице на екипа на Спешната помощ.

- Какво ти даде и какво ти отне тази професия?

- Пожарникарската професия ми дава чувство на удовлетвореност от добре свършената работа и емоцията от благодарността в очите на хората и тъй като е изключително рискова се надявам да не ми отнема от здравето.

- Семейството ти как реагира на това, че всеки път рискуваш живота си?

- Мисля, че синът ми още не си дава сметка за опасностите на професията, докато съпругата ми е спокойна, че си харесвам работата, но пък вътрешно я усещам, че е притеснена, когато съм на работа. Звъни ми да ме чува, дали всичко е наред.

- Какво е да си мъж на жена боркиня?

- Често някой като научи, че съпругата ми е боркиня, реакцията му е „ лелее не те ли бие“, в кръга на шегата, разбира се. Но истината е, че е любяща майка и съпруга.

- Кога се запали по спорта?

Даяна: Родена съм в семейство на спортисти, от страна на баща ми са предимно борци. Включително баща ми, брат ми, чичо ми, сестра ми са в сферата на борбата.

- Как жена избира точно този тип спорт и в какво се състои подготовката, за да станеш наистина добър?

- Баща ми беше президент на клуба по борба Берое класически стил и ме взимаше по състезания да гледам, тогава се бори и брат ми, по това време женската борба ставаше популярна покрай Станка Златева с нейните успехи. Подготовката се състои най-вече в дисциплина, труд и постоянство. С всяка тренировка гледаш да надградиш и да си по-добър, тогава идват и успехите.

- Има ли забрани, които трябва да спазвате?

- Забрани е силно казано, но всички спортисти трябва сами да си наложат правила, които да спазват, за да имат успехи според приоритетите си. Когато имаш да сваляш килограми, за да влезеш в категория например, тогава се храниш под режим и почиваш повече, за да си свеж на тренировка.

- Как би се описала с 3 позитивни и 3 негативни думи?

Позитивни:

1. Интуитивна
2. Грижовна
3. Амбициозна

Негативни:

1. Ината
2. Крайна
3. Емоционална

- Как си си представяла винаги живота след борбата, извън спорта?

- Когато си бил професионален спортист е много трудно да не си покрай спорта, дори след като спреш да го практикуваш. Когато се омъжих и излязох в майчинство не мислех, че отново ще се върна в залата по борба, но не само, че се върнах, а и сега съм треньор и дори участвам по шампионати, за да дам пример на децата от клуба.

- В един мъжки спорт, какъвто е борбата, успя през всичките тези години да съхраниш женствеността си?

- Много хора смятат, че борбата е изцяло мъжки спорт, но не е съвсем така, в борбата няма удари по лицето или тялото, няма ключ или душене както в други бойни спортове, борбата е предимно надиграване и хватки. Тези, които следят женската борба виждат колко са борбени и показват женския си инат във всяка схватка. Но все пак всяка жена е поне малко суетна и извън тепиха гледа да показва женствеността си, а и този спорт независимо, че е по-силов, извайва тялото много добре.

- На какво искате да научите сина си?

- На семейните ценности, да уважава възрастните, и че с много труд и постоянство всичко се постига.

- А на какво ви учи той?

- Той ни научи да сме благодарни за това, което имаме като осмисля всеки наш ден. Прави ни по-добри хора, за да сме най-добрият пример за него.

- Строги родители ли сте и смятате ли, че той ще тръгне по стъпките на един от двама ви?

- Строги сме, само когато се налага, опитваме се да бъдем приятели и да играем игри заедно или да го включваме в домакинската работа, за да правим повече общи неща. Обича да се прави на пожарникар, полицай или лекар. С голям интерес научи всички органи в човешкото тяло и се прави, че ни лекува вкъщи. Според нас и спорта ще му върви, защото освен гените има и спортен хъс. Например когато се прибираме вкъщи се състезава с нас по стълбите, за да се качи първи. Обича да си играе с медалите и купите. Ще го развиваме и насърчаваме във всяка област, а той сам ще си избере какъв иска да бъде.

- Задължителен ли е спорта от ранни детски години?

- Не е задължителен, но е препоръчителен. Освен дисциплина, спорта ще развие физическите качества, както и увереност да се справя с различни предизвикателства.