Европейска столица на културата – Пловдив 2019 е на финала си. Остават броени дни до официалния край и предаването на щафетата на следващите домакини през 2020 г. Какво успя да постигне градът ни през 365-те дни, когато носеше короната, с какво не сполучи и оттук-накъде попитахме творци, общественици, журналисти, които бяха активна част от случващото се през годината.

Ина Иванова, писател

- Отговори ли на очакванията ви инициативата Европейска столица на културата?

- Предпочитам да приема, че даде доста възможности да се говори повече за изкуство, дори да се генерира интерес у публика, която по принцип не следи културните афиши. На много от събитията виждах млади хора и за мен това е повече от обнадеждаващо.

- С кое събитие ще свързвате отминалата година?

- Лично моите високи преживявания са няколкодневната наситена програма на Plovdiv Jazz fest, спектакълът „Одисей” на Драматичен театър-Пловдив, Националните есенни изложби, фестивалите Opera Open и One Dance Week, както и Международните фотографски срещи.  Повечето от тях са плод на ежегодните усилия и кураж на екипите, които работят по тях. През 2019-а, в която Пловдив беше Европейска столица на културата обаче, се надявам, че успяха да стигнат до още по-широк кръг от хора. Защото смисълът на изкуството е да променя нагласи. 

-  Къде се провалихме?

- В начина, по който изглеждаше градът през по-голямата част от годината.  Незавършеният площад  Централен ,например, и липсата на обществен транспорт, който да бъде приятелски ориентиран към туристи, дошли за културните събития.

- Ще има ли ефект от събитието и през следващите години?

- Вярвам, че да. Плътната програма на Европейска столица на културата създаде не само очаквания, но и контакти и – надявам се  - адекватни практики. Зависи от всички нас.