Много са пространствата за култура под тепетата на открито и закрито, които позволяват на местни и гостуващи артисти да показват изкуството си. Част от тях са в отлично състояние, но има и такива, които са пример за безпризорност.

Места на открито като Античен театър, Римски стадион,Летен театър, лятна сцена „Орфей” дворовете на къщите „Христо Г. Данов”, „Клианти”, "Верен Стамболян", "Стоян Чомаков", "Недкович", "Балабанова", "Хиндлиян" Ядрото, аптека "Хипократ", Етнорафски музей и Градска художествена галерия – двор, са арена на множество събития. Открити сцени има и в дворовете на Драматичния и Кукления театри.

Закритите сцени също не са малко – в Драматичния театър, Дома на културата, Военния клуб, Кукления театър, Епископската и Малката базилики, Западните трибуни на Римския стадион, АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев”, пространствата на къщите и музеите в Стария град, зала „Съединение”.

Независимо от това градът ни се затруднява да поеме всички събития и организаторите често се оплакват от липсата на свободни дати, особено когато става въпрос за големи събития.

Това ни накара да погледнем към пространствата, които имат потенциал, но държава, община или държавни фирми са ги занемарили, да не кажем и по-силна дума. Кои са тези обекти и защо не функционират? 

ДЪРЖАВНИ И НА ДЪРЖАВНИ ПРЕДПРИЯТИЯ:

Концертна зала

Историята с ремонта и реконструкцията на Концертна зала също е стряскаща и типичен пример за лошо функциониране на институциите. Началото ѝ е през 2016 г., когато бе затворена от контролните органи, защото е опасна както за артистите, така и за публиката. Единствената специализирана музикална сцена под тепетата има съдба като за сапунка.

През 2016 г. арх. Савов изготви техническото задание за залата. През 2019 г. бе избран изпълнителят, който да направи техническия проект - архитектурното студио на бившия зам.-министър на културата арх. Бойко Кадинов. Проектът му бе съгласуван през 2020 г. След двегодишно мълчание през 2022 г. бе обявено, че в плановете на Министерство на културата е заложено провеждането на обществена поръчка.

С последващо писмо от 13 юли директорката на Държавна опера-Пловдив доц. Нина Найденова бе уведомена, че са одобрени средства за капиталови разходи в размер от 11 008 014,22 лв. с ДДС и процедурата трябва да бъде стартирана от културния институт. Желанието на ръководството на ДО-Пловдив бе процедурите да бъдат възложени от Министерство на културата, поради липса на юридически екип в състава на държавния културен институт. Това допълнително забави обявяването на поръчката.

В крайна сметка министърът на културата възложи обществената поръчка в качеството си на разпоредител с бюджет от по-висока степен. Тя бе обявена на 23 септември 2022 г. и в последствие заради констатираните грешки бе спряна на 26 октомври 2022 г. После бе обявена отново на 11 януари 2023 г.

На 15 март бе поместен протоколът от комисията, която разгледа приложената от двете фирми кандидати документация и лъсна фактът, че не покриват изискванията за обществената поръчка. Затова и двете фирми са отстранени и поръчката е прекратена.

Така се стигна до събитията от началото на юли тази година, когато за пореден път поръчката бе спряна.

Кино „Гео Милев”

Мнозина пловдивчани, които редовно са ходилина кино в "Гео Милев" , близо до Централна гара, днес вероятно се чудят защо прекрасната класическа сграда, построена в стил модернизъм през 1957 г., днес пустее. Тя е замислена като Културен дом на железничаря. Когато БДЖ се разделя на две - „Пътнически” и „Товарни превози”, тук се прехвърля администрацията на местния сектор към „БДЖ Пътнически превози”. Бившият дом на културата на железничарите разполага с голяма зрителна зала с 588 места и 32 места в 2 ложи, театрална сцена от 226 кв.м. с дълбочина 8.7 м и ширина 15 м, както и 15 м авансцена.

Зрителната зала е строена с цел на нея да се представят театрални спектакли, концерти, кинопрожекции и разполага с използваема оркестрина и помещения за репетиции.
Преди време БДЖ се опита да върне към живот култовата сграда на киното като център за култура и изкуства. Конкурсът бе спечелен от пловдивската фирма „МаскАрт” - организатор на концерти и фестивали. В последствие обаче се оказа, че в договора има доста подводни камъни и фирмата се отказа. 

Залата не отговаря на съвременните противопожарни изисквания и това се превърна в непреодолима пречка за добрите намерения на „МаскАрт” да създадат алтернативно пространство на зрителната зала в Дома на културата  „Борис Христов”. Там голяма част от датите извън летния сезон са за Държавна опера-Пловдив, а за останалите се редят на опашка всички независими организатори на събития.

А сградата продължава да пустее. В същото време в града липсват сцени за по-малки концерти или алтернативен театър. 

ОБЩИНСКИ:                                           

Баня „Старинна”

Сградата бе предоставена за стопанисване на Градската художествена галерия през 2017 г. Преди това събития там организираше сдружение „Изкуството днес” начело с Емил Миразчиев. От 2020 г. зданието стои заключено заради забавяне на процедурата по съгласуване на проекта за реставрация и адаптация. Идейният проект е изготвен от арх. Стана Бозаджиева през 2020 г. Той е съгласуван и приет от Националния институт за недвижимо културно наследство с издадено становище на 13 декември 2021 г. От НИНКН са дадени препоръки относно инвестиционния проект. След нанесените корекции той е одобрен на 21 март 2022 г.

Няколко месеца по-късно – през август, ВиК-Пловдив излиза със становище, че проектираното пристрояване към съществуващата сграда не може да се реализира поради съществуващ магистрален водопровод.  Става дума за изграждането на помощни помещения – офис, тоалетна за посетители и склад.  Проектантът реагира веднага и намалява обемите, за да не бъде засегнат магистралният водопровод.

Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” също отказва съгласуване на инвестиционния проект в началото на септември 2022 г. Там ситуацията е много по-сложна, защото изискванията на ПБЗН са входната врата да се отваря навън, както и да бъдат отстранени част от стъпалата във вътрешната част на сградата. Това изискване е неизпълнимо, защото сградата е недвижима културна ценност от местно значение.

Междувременно преработеният проект е внесен за съгласуване в НИНКН на 30 юни 2023 г. и още чака становище.  

Екипът на Градската галерия е потърсил контакт и с ПБЗН-МВР с мотивирано писмо, в което отбелязва, че е невъзможно да промени архитектурен паметник на културата, за да отговори на противопожарните изисквания. От Пожарната са поискали допълнителни сведения, които са им предоставени на 4 юли и се чака становище.

Внесено е предложение към Кадастъра за поправка на кадастралната карта на сградата като се поставят с нов идентификатор пристройките от новото време (котелно и склад за гориво) с оглед премахването им,за да се проучи теренът под тях за новото строителство, както е предписанието на НИНКН– Министерство на културата.

„Всичко това забави изпълнението на проекта. В момента се очакват становището на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, становището на НИНКН по преработения проект и промяната в Кадастъра, за да може да се съборят пристройките от новото време, които не са паметник на културата и да се пристъпи към проучване (археологическо и конструктивно), което да послужи за коректен технически проект. Всички тези становища са получени с дълъг период на изчакване”, разказва директорът на Градската художествена галерия. Той допълва, че се надява и на положителна реакция от Главната дирекция ПБЗН в София, които имат опит със сгради недвижими културни ценности.

Сградата е невъзможно да се използва в момента, поради отдавна появилата се опасност и случилите се инциденти с падане на мазилка от таваните, което би могло да нарани публика.

Кино „Космос”

Кино „Космос” е още едно пространство, което е предвидено за култура, но се руши със скоростта на светлината. След последните прожекции в залата през 1999 г. сградата представа да съществува като кино, но пък се превръща в дискотека и игрална зала. През 2011 г. с изменение на ПУП, одобрено от Община Пловдив,  съществуването на киното е изправено пред риск. Частни инвеститори предвиждат да съборят сградата и да я превърнат в четириетажен паркинг. Спасението дойде след намесата на група будни пловдивчани, които обединиха усилията си в инициативен комитет „Да спасим кино „Космос”. В крайна сметка общината се отказа от намеренията си и сградата бе спасена. В следващите години там имаше поредица от събития и киното бе един от центровете на инициативата Европейска столица на културата през 2019 г.

През 2019 г. Община Пловдив обяви конкурс за идеен проект, който бе спечелен от архитектурно бюро „Тектоника”. После те изработиха и техническия проект.  Той предвижда осъвременяване и съживяване на занемарения сграден фонд и оформяне на модерно, наситено с активности градско площадно пространство, в синхрон със съществуващата градска среда.

Новият проект включва една голяма зала зала с 599 зрителни места (разделени на партер със 141 места, основна трибуна с 446 места, както и 12 места за хора с намалена подвижност на първи ред), която се предвижда да бъд подходяща както за кино, така и за театър, концерти, конференции и пр. Отделно ще има фоайе с две по-малки, гъвкави презентационни пространства (които позволяват лесно да бъдат преконфигурирани за различни цели), изложбени площи, кафене с достъп до външните площи.

Проектът бе представен пред обществеността и професионалната гилдия и получи множество адмирации. Стана ясно, че за реализацията му са необходими около 7 млн. лв.

За съжаление на всички, свързани с опазването на сградата, надеждата, че част от средствата от пропадналия проект за пробива до Водната палата, пропаднаха. Първоначалната идея бе те да отидат за  „Космос” и облагородяването на форумите „Изток” и „Юг”.  По думите на зам.-кмета по строителство Пламен Райчев от Фонда за устойчиви градове са одобрили двата проекта. Невъзможно обаче било спазването на сроковете – средствата да бъдат усвоени до края на 2023 г. 

Антична сграда с мозайки „Ейрене”

Преди дни стана ясно, че културен център „Тракарт” в подлез „Археологически” затваря врати. Мястото бе активна сцена за поредица камерни концерти, премиери на книги, конференции, лекции, театър, фестивали и презентации. В центъра се съхраняват останките от античната жилищна сграда „Ейрене” , които са част от кандидатурата на Пловдив за обяваването на „Епископската базилика и късноантичните мозайки на Филипопол, римска провинция Тракия“ за световен паметник от списъка на ЮНЕСКО.

Припомняме, че концесионният договор беше сключен на 5 август 2003 г. за срок от 15 години. На 27 януари 2020 г. бе сключено допълнително споразумение, с което бе удължен срокът на действие до 31 юли 2023 г. или до обявяването на античната жилищна сграда "Ейрене" за паметник от световното културно наследство на ЮНЕСКО като част от груповия обект с мозайките на Пловдив.
В крайна сметка Община Пловдив явно има намерение да стопанисва добре разработеното пространство. Въпросът е, че преди това трябва да се случат няколко процедури.

На първо време предстои да изпълни задачите си предавателна комисия, която да опише актуалното състояние на обекта. Такава е проведена веднъж, но не е успяла да изпълни задачата си, защото е нямала необходимата експертиза. Втората комисия предстои до дни.

След това предстои актуването на мозайките и прехвърлянето им за управление от държавата на общината. Това не е станало преди провеждането на процедурата за отдаване на концесия.

Всички археологически паметници според Закона за културното наследство, който е приет през 2009 г., са собственост на държавата и преотстъпването за управление на общините става след решение на Министерски съвет. Такова за  античната сграда „Ейрене” не е взимано. Затова тепърва администрацията под тепетата трябва да се задвижи, да изготви документацията, която да бъде изпратена до Министерство на културата и то да подготви предложението за преотстъпване. След като то бъде гласувано на МС, Общината ще сключи договор за стопанисването на мозайките с Археологическия музей. Ако бъде повторена процедурата с Античния театър,  Римския стадион и Епископската базилика, този договор ще бъде  двустранен. РАМ ще опазва археологията, а Общински институт „Старинен Пловдив” ще управлява културния център.

Дотогава пространството ще бъде затворено.

Конюшните на царя

Конюшните на царя са типичен пример за провалена политика по отношение на стопанисването на общинска собственост. От 1998 до 2015 г. мястото се превърна от бунище в приказен център за културни събития на открито. „Сдружени пловдивски творци” и писателят Александър Секулов бяха двигател на впечатляваща промяна  и в Конюшните закипя от събития - музикални концерти, театрални представления, изложби, детски празници, литературни четения в рамките на фестивала "Лятно време"

Благодарение на това пространството в Стария град се утвърди като място на камерните музикални и театрални форми, където публиката се наслаждаваше на най-знаковите имена в българското изкуство, но и на гастролите на много чужди артисти.

Концесията бе за 15 години, време в което в Конюшните бяха разкрити 2 сцени и инвестирани 268 000 лв. Общината получаваше всяка година и 3146 лв. такса. И така до 2015 г., когато срокът на концесията приключи, а добрите идеи и работата на Секулов и екипа му останаха в миналото.
Тогава настоящият драматург на Пловдивския театър предложи една добра идея – Общината да развива мястото като център за култура, както го направи в Капана.

Вместо това след забавяне се пристъпи към търг. Спечели го дружеството „Виамед груп” за срок от 5 години. Наемът от 1000 лв. без ДДС обаче спъна инициативата и победителят обяви, че продава бизнеса си.

В последвалите години упражнението се повтори, но така и не се намери инвеститор, който да разработи мястото.

Към днешна дата Конюшните са черно петно в културната инфраструктура на Пловдив. Няма и следа от артистичната сцена, която вдъхваше живот на Стария град.