Кои са най-очакваните изложби, които през тази календарна година можем да видим в големите музеи по света? Какви годишнини отбелязват и откъде пристигат картините, за да ги превърнат в събитие, ще ви разкажем в следващия материал:

Салвадор Дали „Магическо изкуство” – Централна изложбена зала „Манеж”, Москва – 28 януари-25 март 2020 г. 

 

Фотография: Salvador Dalí, Gala-Salvador Dalí Foundation, UPRAVIS 

Руснаците са втората по големина група чуждестранни посетители в музеите в Дали в североизточна Испания, според  Монсе Агьор. Сега изкуството на Салвадор Дали се отправя към Русия с най-голямата изложба с творчеството на художника в страната, където е бил забранен през съветската епоха, пише Plovdivtime.bg.

Повече от 180 творби на Дали, от картини до гравюри, ще бъдат показани в Централната изложбена зала „Манеж“ в Москва, включително ранните импресионистични пейзажи от младостта му; картината „Среден езически пейзаж“ (1937) с главата на Зигмунд Фройд; и Soft Self Portrait с Grilled Bacon (1941) от времето си в САЩ през 40-те години. 

„Руснаците като цяло се чувстват привлечени от вселената на Дали и искат да знаят повече за кариерата и творческия му процес“, казва Агьор, който организира изложбата. 

"Те са особено любопитни за жена му  Гала, тъй като тя е от руски произход. Раздел от изложбата ще покаже как Гала е не само муза на Дали, но и сама художник и писател”, казва още Агьор. Дали подписва „някои свои творби с двоен подпис: Гала Салвадор Дали“ и чрез Гала е повлиян от Фьодор Достоевски и Лъв Толстой. Изложбата ще включва и произведения от следвоенния период, които попадат в периода на „ядрения мистицизъм” на Дали. 

Изложбата е организирана от Фондация „Връзка на времената“ и Музей „Фаберже“, с фондация „Гала-Салвадор Дали“ във Фигерес и Национален център „Музей на Арте Рейна“ София. 

Ян Ван Дайк „Оптическа революция” - Музей на изящните изкуства, Гент – 1 февруари-30 април

 

Фотография: БНР 

Около половината от приблизително 20-те известни днес творби на четката на Ван Ейк (около 1390—1441 г.) ще се съберат в Гент за най-голямата изложба на фламандския художник. В експозицията ще влязат и няколко наскоро реставрирани произведения, включително външните порти на олтара в Гент (1432 г.) и „Портрет на Бодуен де Ланоа“ (около 1438-1440 г.), който пристига директно от реставрационния отдел на Берлинската художествена галерия.  Германските реставратори ще свалят стария лак и ще премахнат мръсотията, натрупана върху повърхността на картината, ще възстановят боята с помощта на съвременни техники и ще нанесат нов слой лак.  Съвсем наскоро по време на изчистването на „Портрет на човек със син тюрбан“ (ок. 1428–1430 г.) беше установено, че това също е оригинал на Ван Ейк. 

Посетителите на изложбата ще имат и уникалната възможност да видят заедно две версии на „Мадона на фонтана“ (1439 г.) от Кралския музей на изящните изкуства в Антверпен. Изложбата ще бъде допълнена от много събития в рамките на проекта на Фламандските майстори - поредица от три годишни програми, посветени на различни художници. 

Кристо и Жан-Клод (Център Помпиду, Париж) – 15 март-15 юни 2020 г.

 

 Идеята за опаковането на Триумфалната арка хрумва на прочутия арт-дует по времето, когато живеят в малка квартира недалеч от прочутия парижки монумент. Мечтата им ще се сбъдне 58 години по-късно, през есента на 2020-а, когато паметникът ще бъде обвит в сребристосин плат и обвързан с червено въже с дължина 7000 м (от 19 септември до 4 октомври). 

Но преди това в продължение на три месеца Центърът Помпиду ще бъде домакин на първата във Франция програмна изложба на двойката. В нея ще бъдат включени досега неекспонирани произведения като серията „Кратери“ (1959–1961 г.), създадена под влиянието на Жан Дюбофе, както и проекта с парижкия Пон Ньоф - една от най-известните забележителности, опаковани от художниците. 

Първоначалните планове на Кристо, който след смъртта на Жан-Клод през 2009 г. продължава да работи сам,  бяха да покаже Опакованата Триумфална арка между 6 и 19 април 2020-а. Но след консултации с природозащитни организации, Центъра за националните паметници (CMN) и Центъра „Помпиду“, Кристо взе решение да отложи с няколко месеца проекта, за да се гарантира безопасността на керкенезите, които през пролетта гнездят на Арката. 

Артемизия Джентилески - Национална галерия в  Лондон - 4 април — 26 юли

 

Фотография: Corisca and the Satyr 

„Всестранен поглед” към Артемизия Джентилески като талантлива художничка, разказвачка и „предприемчива, решителна, умело и дълбоко увлечена от работата си жена” - това обещава кураторката на изложбата „Артемизия” Летиция Тревес. Експозицията, в която ще влязат повече от 30 произведения, обхваща цялата  40-годишна кариера на италианската художничка и по думите на Тревес „демонстрира нейното умение да се приспособява към различните пазари и вкусове в градовете, в които е работила”. Получила образование в римското ателие на баща си Орацио Джентилески, Артемизия започва да работи като художничка във Флоренция, през 20-те години на XVII век се завръща в Рим, а последние 25 години от живота си прекарва в Неапол. Наскоро придобитият от Националната галерия неизвестен по-рано „Автопортрет в образа на Св. Екатерина” (1615– 1617) ще бъде изложен за първи път редом с шедьоври от колекциите на други музеи, като първата подписана работа на Артемизия "Сузана и старците" (1610) и омагьосващата кървава „Юдит и Олоферн” (1611-1616).  Една от залите ще бъде изцяло посветена на образите на тази героиня и според куратора ще демонстрира как Артемизия „за пръв път показа традиционния сюжет (по който са работили десетки художници) от женска гледна точка“. 

Анри Матис – 150-годишнина на големия модернист, Национален център за култура и изкуства „Жорж Помпиду”, Париж – 13 май – 31 август

 

Фотография: „Танцът”, Ермитаж, Санкт Петербург 

Най-голямата изложба, посветена на Анри Матис след епохалното изложение през 1970 г. ще се открие в Центъра Помпиду тази пролет. Музеят описва мащабната изложба като отбелязване 150-годишнината от рождението на модернистичния майстор (Матис е роден обаче на 31 декември 1869 г.) 

Изложбата ще изследва „тясната връзка между текст и образ в основата на изкуството на Матис, предлагайки уникален прочит на неговите произведения“, се казва в галерията. Освен творби от музея в Центъра „Помпиду”, ще бъдат представени и работи от музеите на Матис във Франция в Cateau-Cambrésis и Nice. Други творби ще дойдат от Musée de Grenoble. 

„Щедростта на семейството и частните колекционери на художника дава възможност да се покажат големи творби, някои от които не са виждани във Франция след голямата ретроспектива, посветена на Матис през 1970 г. в Гранд Пале“, пише в изявлението на музея. Текстовият елемент в изложбата стъпва върху философските размисли и калиграфски бележки на художника, както и върху книгата със стихове на Маларме, която илюстрира. 

Ще бъде представено и изследване върху периода на пътешествията на твореца до Корсика, Алжир, Мароко и Полинезия, както и Таити. 

Герхард Рихтер – „И все така живопис” , Музей на съвременното изкуство в Лос Анджелис, 14 август 2020 — 19 януари 2021 г. 

 

Фотография: DW 

 През 2020 г. Герхард Рихтер ще се завърне в американските музеи с първата голяма ретроспектива за този век. През август в Музея за модерно изкуство в Лос Анджелис германският художник ще представи обзор на повече от 6 десетилетия творчески път. Тя ще бъде предшествана от нюйоркска версия на изложението, която ще се проведе през пролетта и ще бъде едно от последните събития в Met-Breuer (4 март - 5 юли).  „Това е един от най-великите художници на нашето време“, каза Шийна Уагстаф, съкуратор на изложението във филиала на Метрополитън. „Разработеният от него начин на работа с абстракцията и фигуративността сега се използва широко от по-младите поколения художници.“  Освен ключовите серии на Рихтер, като The Cell (2006) и Birkenau (2014), изложбата ще включва ранни литографии и други произведения, които не са били излагани по-рано в музеите. Сред тях е „Група хора“ - черно-бяла картина от 1965 г. от ранния период на Рихтер, когато той работи по снимки.  Тя представя мъж, четящ  вестник сред тълпа демонстранти.  Според куратора подобни творби говорят не само за изучаването на историята на изкуството, но и за участието на художника в сложен политически контекст. 

Марина Абрамович  „След живота”, Кралска художествена академия, Лондон – 26 септември-8 декември

 

Фотография: БНР 

Никога не се знае какво може да случи на изложба на Марина Абрамович.  През 1974 г., по време на пърформанса „Ритъм о“, един от зрителите опря пистолет в главата ѝ.  През 2010 г. на изложба в Нюйоркския музей за модерно изкуство тя с часове се взираше в очите на посетителите.  Какво ни очаква в ретроспекция в Кралската академия на изкуствата?  Представител на музея заяви, че художничката ще бъде в Лондон през целия период на изложбата и че „точният характер на нейното участие все още не е определен”. Сред произведенията, които несъмнено ще бъдат показани, ще бъде Imponderabilia, за първи път изпълнено в Болоня през 1977 г.  

Абрамович и тогавашният й партньор Улай стояха голи от двете страни на тесния вход на галерията, така че посетителите трябваше да се промъкват между тях. Имаше хора, които  така и не се решиха да влязат, други минаха по няколко пъти, а някой извика полиция. Това  едва ли ще се случи в Кралската академия в Лондон, където Абрамович няма да се съблича: специално наети изпълнители ще застанат на вратата на една от залите. Изложбата ще включва и нови творби - в тях художничката разсъждава върху промените, които се случват в нейното тяло, и върху прехода от живота към смъртта. 

Рафаело  - Национална галерия, Лондон – 3 октомври 2020 г. – 24 януари 2021 г.

Фотография: https://magnifisonz.com/ 

Изложбата на Рафаело в Лондон обещава да бъде една от най-големите в историята. За нея ще пристигнат ключови творби от Лувъра, Ватиканските музеи и Галерията Уфици.  Сред обещаните са „Мадона с Младенеца  и Йоан Кръстител“ (1508 г.) от Музея на изящните изкуства в Будапеща, известна още като „Мадона Естерхази“, и „Мадона Терануова“ (1504–1505 г.) от колекцията на държавните музеи в Берлин. Двете ще бъдат изложени заедно с такива шедьоври от собствената колекция на Националната галерия като „Мадона с карамфили“ (1506–1507). Музеят се надява да събере общо около 30 картини на Рафаело, приблизително 20 от които ще бъдат предоставени от други институции. 

Ще бъдат експонирани и важни рисунки на художника, включително скицата „Глава на апостол“ за „Преображение Господне“ (последната картина, която Рафаело рисува до смъртта си през 1520). Тази скица е пристигнала в Англия през XVI век и е била част от колекцията на замъка Чатсуърт. През 2012 г. е продадена на търг на „Сотбис” за рекордните (за графика) 29,7 млн. паунда. 

Експозицията ще обхване творчеството на художника в цялото му многообразие: освен живопис и рисунки, ще представи неговите опити в областта на археологията, архитектурата и поезията, както и печатни графики, скулптура и декоративни изкуства.  През 2020 г.   ще се проведат още няколко изложби, посветени на 500-годишнината от смъртта на Рафаело, включително и една в Папските конюшни в Рим (3 март - 2 юни)

Франк Уве Лайзипен-Улай - Музей „Стеделийк“, Амстердам – ноември 2020 – април 2021 г.

 

 Фотография: Wolfgang Wesener 

Изложба, посветена на Франк Уве Лайзипен - художникът, известен като Улай и бивш съмишленик на Марина Абрамович, ще бъде едно от първите събития, организирани в музея на Стеделийк в Амстердам от новия директор Рейн Волфс. Музеят притежава най-малко 20 творби на Улай, пионер в боди арта, включително двете фотографски серии, известни като „Бездомни“ (1992) и „Почивка на енергия“ (1980), направени в сътрудничество с Абрамович.

Изложбата ще изследва четири теми: фокуса на немско-холандския художник върху изпълнението и пърформативните аспекти на фотографията; изследванията му за половата идентичност и тялото като медиум; ангажираността му със социални и политически въпроси и връзката му с Амстердам (Улай е базиран в града от края на 60-те години). 

Улай беше любовник и партньор на  Марина Абрамович повече от десетилетие преди раздялата им през 1988 г. През 2010 г. той изненада Абрамович, като участва в работата й за публично представяне в Музея на модерното изкуство в Ню Йорк. Тя покани непознати да седнат срещу нея и да се гледат. Когато Улай неочаквано зае място срещу нея,  Абрамович започна да плаче. През 2016 г. Улай спечели съдебно дело срещу Абрамович, когато холандски съд постанови, че той има право на авторски възнаграждения в размер на 20% нето при продажбата на съвместните им произведения. 

„Макар да е известен с дългосрочното си сътрудничество с бившия си партньор Марина Абрамович (1976-88 г.), в годините преди и след това той създава дълбока и радикална солова кариера“, се казва в изявление на музея.

По материали от български и чужди медии