Сирни Заговезни е днес, денят е отреден за прошка, от утре започва строгият Великденски пост.

Празникът се чества винаги 7 седмици преди Великден. Денят започва с гостуване на по-възрастните близки и роднини, от които младите искат и получават прошка. Сирница се свързва най-вече с обичая хамкане на халва, на места заменена с варено яйце, в народните обичаи се приема и като преход от зимата към пролетта.

На масата ритуално се слагат риба, варени яйца, сирене, баница и бяла халва.

Характерни за деня и седмицата след този празник са кукерските игри, които гонят злите сили и извършват обреди за плодородие. На много места се палят огньове, които младите прескачат за здраве.

Вярва се, че докъдето стига светлината на огъня, дотам ще има плодородие. 

Православната църква почита днес паметта на Света преподобна мъченица Евдокия. За имен ден на 1 март черпят съименичките й, както и Марта и Мартин. 

Света мъченица Евдокия живяла в сирийския град Илиопол. Тя била богата и изключително красива жена, но водела разгулен начин на живот, докато срещнала монаха Герман.

Двамата били отседнали в една и съща странноприемница и ги деляла само една стена. Докато красивата Евдокия се опитвала да заспи след поредния гуляй, чула как монахът четял откъси от Светото писание, молел се за душата си, а думите му я трогнали. На следващата сутрин Света Евдокия отишла при монаха Герман и го помолила да й обясни повече за душата, за Царството небесно и за Господ. Той я посъветвал да раздаде богатството си на бедните, да се покае за греховете си и до получи Свето Кръщение.

Евдокия се усамотила за седмица на пост и молитва. Тя имала видение как Ангел от Небесата я взима. Завел я на едно място, където имало много светли души, които се обръщали със „сестро“ към нея. Но са появил и дяволът. Започнал да я дърпа и искал да я свали долу в света на порока. Ангелът дърпал душата на Света Евдокия нагоре, дяволът надолу. После се чул глас, който казал, че Господ обича каещите се. При тези слова дяволът изчезнал на момента, а Ангелът я върнал обратно.

След това Света Евдокия помолила монаха Герман да я отведе в някой манастир, в който да живее благочестиво. Минали години. Заради смирението и вярната служба, Света Евдокия получила чудотворна дарба.Тя се прочула, но тази слава и донесла мъченическа кончина. По времето на император Адриан било предприето поредното гонение над християните. Света Евдокия била изправена пред съда. Тя признала, че е християнка и че никога няма да се отрече от своята вяра. Била осъдена на смърт – разсечена с меч, защото разпространявала християнството. Това се случило на 1 март 126 г.