Росица Обрешкова се завръща на театрална сцена със „Страшносмешно необщуване” тази вечер – 13 септември, от 19 часа в двора на Драматичния театър. Премиерата на моноспектакъла й е част от програмата на фестивала „Сцена на кръстопът” и въпреки че първоначално идеята бе пиесата просто да бъде прочетена, в знак на уважение и обич към пловдивската публика от дълго време Обрешкова репетира, за да се върне към амплоато си на актриса.

„Заглавието е малко или много оксиморон, но оксиморон съм и аз самата – хем режисьор, хем актриса, хем пишещ човек. Трудно ми е да го обясня, защото то е плод на спонтанност. Този текст се появяваше в едно драматично, травматично за мен време, дописваше се в главата ми. Става дума за последните три години от живота ми, когато изпратих майка си – актрисата Росица Данаилова, и вуйчо си Стефан Данаилов. Когато се поотдалечих от преживяното, успях да разкажа историите си малко по-комично, с отстранена самоирония. В началото бяха едни спорадични мигове, в които изливах душата си в текстове. Те се появяваха в много тъмни нощи, в болезнени утрини. После полека-лека започнах да чувам актьора в себе си, да ги разигравам в главата си, да ги изговарям. После се родиха и светлите текстове, за да се роди и моноспектакълът”, разказва Росица Обрешкова.

„Страшносмешно необщуване” е пачуърк от малки истории, които имат връзка помежду си. Актрисата и режисьор не ги определя като изповеди, а по-скоро като омнибус от споделени неща, които ще изиграе пред публиката в Пловдив. „В крайна сметка какво е театърът? Думата идва от „театрон” – място за гледане. Когато има кой да те види, когато има какво да оголиш, да отвориш някакви вратички към душата си, може да се случи театър. Днес това е премиера на един текст на една актриса, която от много отдавна не се е връщала на сцена. Но сцената я привлече отново”, споделя Обрешкова.

Не крие, че завръщането на сцена е резултат и от подкрепата, която е получила от първите читатели на пиесата – сценографа Елена Иванова и драматурга Елин Рахнев. „ Чувствам се хем уплашена, хем щастлива. Емоциите са смесени. Не мога да спя нощем, мисля си, че гласът ми ще падне, че ще получа пристъп на уплаха. Какво ли не не ми минава през главата. Забавно е, защото бях забравила тези актьорски емоции. Изключително много се радвам, че това мое завръщане ще се случи на „Сцена на кръстопът”. От 23 години съм на този фестивал, само на първото издание не бях, защото бях беглец в Америка. В живота ми някои от най-хубавите моменти са свързани точно с фестивала. За мен Пловдив е „Сцена на кръстопът”, казва още актрисата. А онези, които искат да видят нейния моноспектакъл „Страшносмешно необщуване”, могат да го направят тази вечер при вход свободен.