Пловдив постоянно променя своя облик. Сградите, улиците и мостовете, Старият град и кварталите не са същите, каквито ги помнят нашите предци. Какви са били те в миналото и как изглеждат сега ще ви покажем в новата поредица „Преди и сега”. Тя ще е повод на научим заедно още любопитни детайли от историята на Пловдив, но и да направим равносметка как се развива градът ни.

Този месец градът на тепетата чества 50-годишнината на института, изиграл роля в опазването и преобразяването на архитектурното му бижу - Стария град. В наши дни граждани и институции са ангажирани с опазването на историческото наследство на града. Само преди век и няколко години след Освобождението обаче, приоритетите били други, а съкровищницата на Пловдив е тънела в забвение. Както вече ви разказахме, редица прекрасни постройки като Безистена, Куршум хан и Тахтакале рухнали в началото на 20. век. Погромите обаче тепърва започвали. На Стария град се гледало като на едни съборетини, които трябвало да бъдат разчистени, за да зарадваме окото на хората с нови бетонни сгради, разказва историкът Владимир Балчев. 

Постепенно обаче елитът на Пловдив започва да надава вой срещу разрухата на емблематични сгради. Важна роля изиграват Пловдивското археологическо дружество, арх. Христо Пеев, редица културни дейци и творци. Въвеждат се закони и наредби за реставрацията и консервацията на къщите в Стария град.  Кметът Божидар Здравков е първият градски управник, който се вслушва в съветите и осъзнава стойността на къщите по Трихълмието. Той води гостите си в дома на Елена Недкович, която ги черпи със сладко и сиропи и с други традиционни за Пловдив неща. През 1969 година реставрацията на къщата е завършена, а в пристройката се настанява Управление „Старинен Пловдив”.

Преди и сега: Старият град - от разруха до архитектурното съкровище на Пловдив"Старинен Пловдив" ще отбележи 50-годишнината на управлението

Огромна роля за реставрацията и консервацията на днешните перли в короната на града изиграва първият директор на института, останал в историята като Кмета на Стария град - Атанас Кръстев. 

До този момент предприятие,  наречено "Старинен Пловдив" към Градския съвет на културата, разказва Балчев. След обособяването му в отделна структура обаче, нещата се канализират, а към него се присъединяват специалисти и реставратори. 

Въпреки че Старият град започва да има преимуществена стойност, в един момент продължава старата практика - да се дават повече пари за реставрация на сградите в София, отколкото в Пловдив. Реновацията на една емблематична сграда обаче е скъпа и пипкава работа - изисква работа на специалисти и строители, които работят по старите технологии, а не просто на дърводелци. 

Тогава Кръстев прибягва до друга тактика - започва да търси финансиране на реставрациите от различни министерства и институции. Така се преобразява къщата на Ритора, а средствата са осигурени от "Балкантурист". Министерството на търговията плаща реставрацията на дома на Черноземски на улица „Цанко Лавренов”, а Министерството на външните работи - тази на Антовата къща. Реставрациите на други обекти са платени от Министерството на младежта и спорта. 

"Той притежаваше ценния талант да създава приятелства в сферата на властта, които използваше не за лична облага, а за благото на Старинен Пловдив", спомня си уредникът на къща "Недкович" Антоанета Пердикацева. На 1 април Пердикацева отбеляза двоен юбилей - 50 години от създаването на института и 40-годишнината от постъпването си на работа. Първият й контакт с колектива на управлението е именно начело с Начо Културата. В спомените й Начо е колоритна и креативна личност, почитател на изкуството, с изобилно чувство за хумор. Около личността му гравитирали творци, автори и журналисти не само от Пловдив, но и от цяла България, които постепенно се превръщали и в приятели на института.

"Сред тях бяха Златю Бояджиев, Димитър Киров и Георги Божилов, които той считаше за свои деца. Шефът на БНТ Иван Славков също лобираше за Стария град", спомня си Антоанета.

Интересни били отношенията между Кръстев и тогавашния кмет на Пловдив Диран Парикян. Общественикът от арменски произход също изиграл важна роля в създаването на института, а към Начо Културата се обръщал с любов и чувство за хумор, наричайки го "кметуркото". 

"Знам, че Атанас се отнасяше към него с много обич и уважение към Парикян, защото именно по негово време много от големите проекти видяха зелена светлина. 

Започвайки работа в студентските си години, Пердикацева заварва само няколко реставрирани къщи, функциониращи като музеи. Сред възстановените обекти е Етнографският музей, открита е и къщата на Хиндилиян, която обаче  имала по-затворен режим на работа. Служителите развеждали гостите си и в къщата Иван Фурнаджиев, която днес е превърната в хотел. 

Фасадата на къща "Хиндилиян" преди реставрацията и в наши дни

Реконстукцията на Балабановата къща пък още не била факт. Именно изграждането на този дом бил един от значимите проекти, реализиран през 79-а година. Обзавеждането й било дело на тогавашната уредничка на къща "Недкович" Елена Узунска. За предшественичката си Пердикацева разказва, че е успявала да съчетае аристократичен вкус с автентични мебели, претворявайки истинска приказка във възрожденските домове. 

"Целият екип успяваше с много знания да пресъздаде този автентичен интериор", споделя възхищението си тя. Изключителни усилия вложил Атанас Кръстев и в реставрацията и обзавеждането на дома на Стоян Чомаков. През 80-те години тя била преустроена в къща музей, а днес в нея се помещава експозиция на именития художник Златю Бояджиев. 

"Той вложи много труд и талант, за да почете приятелството си с Бояджиев. Със същите усилия след смъртта на Георги Божилов бе устроена и неговата галерия", спомня си Пердикацева. 

Чомаковата къща от Градска библиотека "Максим Горки" до музейна експозиция на Златю Бояджиев

Именно превръщането на къщите в автентични образци на градския живот било новото предизвикателство пред екипа на Начо. И до ден-днешен се носят легенди как кметът на Стария град обикалял цялата страна в търсене на мебели за възрожденските домове. Най-много били докарани от Северна България.

"Ако разгърнете инвентарната книга на Старинен Пловдив, в нея винаги пише откъде идват мебелите. Много от тях са от Видин, Свищов, Никопол и най-вече от Русе", разказва Балчев. Според него в това има и известна закономерност, защото именно русенци са изписвали най-красивите предмети от Виена. Въпросната мебел е аристократична и може да изгради пълна представа за облика на тези къщи по времето на Възраждането, изтъква още историкът.

От сутрешното кафе до бохемските вечери

Всяка сутрин екипът на управлението се събираше на чаша кафе, за да се разпределят текущите задачи, спомня си Пердикацева. Кръстев използвал именно този момент, за да информира служителите си за културния живот, не само под тепетата, но и в столицата.

"Знаехме какво представят не само пловдивските, но и софийските театри", разказва Антоанета. Това била и една от малките стъпки в процеса на вдъхване на нов живот в старите сгради. Зародили се проекти, като малките театрални платформи в Балабановата къща, Националните есенни изложби, както и театър "Понеделник". Актьорският екип, начело с Красимир Воскресенски, покойната Златина Тодева и Цветана Денкова, пресъздавали моноспектаклите си не къде да е, а в киносалона на къща Недкович. Атракцията, която някога е привличала пловдивчани с безплатни прожекции, до днес остава скрита в подземното ниво на възрожденския дом, а малцина са тези, които са запознати с историята й. 

Съвременниците на Кръстев пазят и друг ценен спомен за него, а именно бохемските вечери, организирани от него. Кметът на Стария град е отварял широко не само сърцето, но и дома си, за елита на града. 

"Сред всичките си качества Кръстев имаше невероятни кулинарни умения, но тези събирания в неговия дом се превръщаха в невероятно преживяване. Не бива да забравяме местоположението на този дом – непосредствено до Северния хълм. Удоволствието за него да посреща и изпраща слънцето в този великолепен дом и пейзаж е неповторимо", спомня си Пердикацева. Тя самата е успявала да се докосне до хора на изкуството от цяла България, а фактът, че те са присъствали на сбирките според нея е своеобразно доказателство за яркото присъствие на Начо Културата. 

"Фактът, че тези хора идваха и го почитаха, бе знак за интереса им не само към Стария град, но и към личността му", категорична е тя. По време на тези вечери Антоанета успяла да се докосне до историите на артисти като Катя Паскалева и Стефан Мавродиев. 

"Сбирките на пловдивската бохема бяха не само вечер. Елитът се събираше и в къщата на Николаиди, която за определен период от време се използваше за представителна приемна на Съюза на архитектите. Обедно време всички служители на "Старинен Пловдив" ставахме свидетели на разговорите между Георги и Янко Божилови, Коста Форев, Енчо Пиронков. А измежду темите им често изкачаха и сюжети за нови картини", допълва Пердикацева. 

Вижте разказите на Антоанета Пердикацева и Владимир Балчев във ВИДЕОТО:

Снимки: Държавен архив - Пловдив