Може ли Пловдив да има открити експозиции с археологически ценности, каквито има в Париж и Атина, например? Това е въпрос, който стои на дневен ред пред екипа на Археологическия музей, защото от години и при постоянните интензивни разкопки в града проблемът със съхраняването на движимите културни ценности е наболял. Къде се съхраняват и защо част от тях са в градска среда потърсихме отговор от директора на РАМ-Пловдив Костадин Кисьов.

„Преди повече от 15 години установихме, че бивши директори на музея са стоварили второстепенни артефакти, без да са описани, в различни части на Пловдив, а и извън града. Имаше голямо количество в двора на „Метални конструкции”, в подлез „Археологически”, в подлеза до Духовната семинария, пред „Аптечно управление” и ВУСИ”, разказа Костадин Кисьов.

Така се стига до решението част от тях да останат експонирани в публични пространства, след като са заведени и описани. Ръководството на Археологическия музей подписва договори за безвъзмездно предоставяне с цел експониране и съхраняване. Законът го позволява, а и  музеят е изключително затруднен по отношение на големи фондохранилища, подходящи за съхраняването на тежки каменни артефакти.

„Преди много години го инициирахме това. Предлагахме на различни институции, които имат възможност в пространствата пред сградите им да бъдат експонирани артефактите, но не всички приеха. Преди две години ни предоставиха една къща общинска собственост, където прибираме постепенно някои от артефактите”, допълва директорът на музея.

Голяма част от недвижимите културни ценности са от форумния комплекс, има и такива от околностите на Куклен и Белащица. Според Кисьов най-добрият вариант е те да бъдат събрани и експонирани, за да бъдат достъпни до посетели.

„Многократно във времето съм търсил начини и съм предлагал в някои от кварталите на Пловдив да бъдат направени изнесени експозиции с експонати от така наречения обменен фонд с артефакти, които нямат значителна научна стойност и не са част от основния ни фонд. Такъв е моделът в градове като Париж и Атина. Нужно е построяването на лека конструкция, да ги обозначим с табели откъде са и какво представляват. Не откриваме света. Начин е за децентрализация. Но за това са необходими и градоустройствени решения, не толкова средства”, разказва Кисьов. За съжаление идеята му не среща подкрепа от местната власт.

Каква обаче е съдбата на онези недвижими културни ценности, които имат висока историческа стойност?  Една много голяма част от тях  – надписи, капители, части от от колони, надгробни стели, се съхраняват в Щаба на армията вече 20 години.  Докога – никой не може да каже. Всичко е в ръцете и добрата воля на военните.

„Така е, във всеки един момент от Щаба на армията могат да ни кажат, че се нуждаят от заетите от нас пространства. Това е един много болезнен и ключов момент, който трябва да се решава. Много години ползваме площи там. Трябва да се реши предварително, а не когато ножът опре до кокала. Тази година до края на септември ще приключим с проучването на Голямата могила в квартал Южен и тя попада в един голям терен – държавна собственост, където може да има открито депо с находки. Но пак е далеч и не е в рамките на града и ще бъде далеч от потока на хора”, коментира Костадин Кисьов.

Той изрази надежда, че все пак сградата на БНБ ще бъде предоставена на Археологическия музей, тъй като той има огромен фонд. Няма да реши проблема с масивните археологически структури, но пък ще има пространство за множеството други ценности. А такива се появават всяка година покрай разкопките, които се извършват на много места в Пловдив.