И тази година отминава и оставя белези на скандали в арт средите на Пловдив. През цялата 2018-а по различни причини културните гилдии бяха разтърсвани от напрежение. Ето ретроспекция на събитията през погледа на PlovdivTime.bg:

Веска Сариева да пали свещи, да прави кекс и да пием кафе!

Това обикновено на пръв поглед изречение разпали огромен скандал в културните среди в началото на годината. Организаторът на НОЩ/Пловдив Веселина Сариева изненадващо бе атакувана от кмета Иван Тотев с призив да пали свещи, за да не спре общината финансирането. Поводът бе коментар на Сариева за ремонта на ул. „Отец Паисий“ и притесненията й, че емблематичните павета от красивата пловдивска улица ще изчезнат.

Конфликтът се задълбочи и се стигна до там кметът да проявява странно и неуместно чувство за хумор и да предложи собственичката на галерия Сариев да му върти кексове и да пият кафе. Вероятно на помирението! Такова обаче не последва и резултатът се видя – НОЩ/Пловдив 2018 не се състоя.

Реакцията на Веселина Сариева бе да обяви нулева година и да се откаже от финансирането, което бе защитила, кандидатствайки в общината. После двамата заровиха томахавките - поне на пръв поглед.

Изданието на фестивала през 2019-а е гарантирано, защото организаторите се насочиха към фондация „Пловдив 2019“ за партньори. Какво ще се случва с НОЩ/Пловдив след края на Европейска столица на културата, предстои да видим.

За мен Асен Асенов не заслужава и 1 лев!

В деня на помирението с Веси Сариева Иван Тотев отвори друг фронт срещу представител на артистичната гилдия, с когото доскоро имаше добри партньорски отношения.

„В личен план според мен Асен Асенов един лев не заслужава. На неговите събития отиват той и двамата му приятели. Той е много интересен човек, коментира всичко. Но точно Асен Асенов е първото доказателство как в Община Пловдив се работи в сферата на културата. Кметът може да си говори каквото иска, но решенията – когато се говори за култура, за финансиране на проекти, не се взимат от кмета. Той е взел над 1 милион от община Пловдив през годините, когато аз управлявам. Което означава, че кметът не определя кой взема пари за културни проекти.  Факт е, че той е с един от най-високобюджетните проекти и в „Пловдив 2019”, каза градоначалникът.

Той скочи на директора на фондация ЕДНО, който си позволи Фейсбук коментар по повод конфликтите около НОЩ/Пловдив.  Асенов написа, че след One Architecture Week и One Design Week от града се оттегля поредният голям фестивал. А двата фестивала спряха заради намалено финансиране, след като Асенов застана до протестиращите срещу бутането на склада на Ориент Табако. Тогава Тотев изрече знаковата реплика: "и ти ли, Бруте", и показа, че няма да забрави.

Така под тепетата остана само фестивалът One Dance Week на платформата ЕДНО. Бяха отхвърлени и други проекти на Асен Асенов като гостуването на трупата на Пина Бауш. Аргументите бяха странни. Дали обаче не е санкция? И това ще се разбере след 2019 г.

Концертна зала – обществена поръчка с дълголетие на слонска костенурка!

Една от най-добрите като акустика пространства в Пловдив  - Концертна зала, продължава да тъне в разруха. Дълго време стопаните й от Държавна опера-Пловдив чакаха да бъде обявена обществена поръчка за ремонт от принципала Министерството на културата. Заплашваха с нулев сезон за симфоничния оркестър, натискаха държавната власт да предприеме мерки и така в края на март бе обявена обществена поръчка за изготвяне на проект. Последва дълго мълчание, а после поръчката бе анулирана, документацията пренаписана и обявена отново. Причината бе в грешките в заданието. 

Ние не сме искали Гарнизонна фурна, за да я даваме на Емо Миразчиев да прави култура!

Кметът Иван Тотев си поигра на пинг-понг и с Емил Миразчиев и групата артисти и общественици, обединени около идеята Гарнизонна фурна да се превърне в Център за модерно изкуство. След като през 2017-а лично градоначалникът заговори за отдаване на концесия на сградите на бул. „Пещерско шосе“, през 2018-а стана ясно, че няма шанс подобен проект да се случи, а съдбата на фурната ще бъде решена от Общинския съвет.

Исканията на гражданската инициатива бяха приети с недоверие и отхвърлени, а към тази дата Гарнизонна фурна е дупка в сърцето на града, където живеят и умират бездомници. Ясно е, че общественото мнение е разделено – едни подкрепят идеята за зона за изкуство, а други – за изграждането на градски парк. Проблемът е, че има огромна опасност там да няма център за модерно изкуство, да няма и парк.

Детмаг – теория на обжалването!

Готов проект на арх. Петко Костадинов, избрана с обществена поръчка фирма изпълнител – „Ай Ди Ел“, и нищо. Превръщането на бившия магазин Детмаг в представителна галерия зацикли в спиралата на обжалванията.  Първо се очакваше решението на Комисията за защита на конкуренцията, а сега – на Върховния административен съд. Огромното забавяне създаде напрежение. Кога ще се случи този ремонт? Загадка!

Градската художествена галерия на ул. „Съборна“ – помощ, търси се лекар!

Обявена обществена поръчка, отделени средства и нито един кандидат – такава в общи линии се оказа ситуацията около втория етап на ремонта на знаковата сграда на арх. Йосиф Шнитер в началото на Стария град.  Средствата по поръчката бяха завишени с близо половин милион лева. Поръчката бе обявена отново и спечели „Обединение Реставрация на Галерия Пловдив“ ДЗЗД. И там обаче ремонтът ще се случва тогава, когато галерията трябва да посреща туристи.

Инженеринг – ах, тази мръсна дума!

И тази година премина под знака на нереализираните инфраструктурни проекти в Пловдив. За Зоологическата градина е банално да се пише – от доста време тя е в процес на отваряне, а в същото време – поне в очите на гражданите, нищо не се случва.

Други невралгични точки, свързани и с домакинството на Европейска столица на културата, фокусираха общественото внимание и предизвикаха огромно напрежение.  И то основателно, защото по-малко от месец преди официалното откриване абсолютно нищо не е завършено – Детмаг, Галерията на художниците, площад „Централен“, кино „Космос“, Градската художествена галерия в Стария град. За Тютюневия град е безсмислено да се отваря и дума. Там положението е неспасяемо.

Площад „Централен“

След фаталното забавяне на старта на този ремонт, общината предприе добре познат ход – инженеринг. Фирмата, спечелила обществената поръчка – Драгиев и КО, се нагърби с цялостното изпълнение на ремонта. В резултат се наложи Общинският съвет да гласува допълнителни средства, за да се случи той. Вместо заложените 12 млн. лв. цената скочи на 18 милиона с аргумента, че естествената настилка е много скъпа и е невъзможно да бъде закупена със заложените пари.

Общинският съвет увеличи парите с хода ала „и вълкът сит, и агнето – цяло“. Настилката пак няма да е изцяло естествена, но пък ще я има тук-там. Другото ще бъде вибропресовани плочи „Земелрок”.

Някак встрани остана темата за архитектурното решение на зоната и как тя да се превърне в истинско площадно пространство. Затова когато и както и да бъде изпълнен ремонтът, темата за най-представителната част на града остава отворена.  Нищо чудно след няколко години отново да се заговори за ремонти, реконструкции...

Иначе ще бъде изключително любопитна гледката как официалните гости на церемонията по откриването на Европейска столица на културата прескачат препятствията на изкъртения площад в зоната от хотел Тримонциум до сцената на бул. „Цар Борис III Освободител“.

Кино „Космос“

Знаковата сграда на ул. „Гладстон“ също предизвика множество коментари и напрежение. Без обявяване на обществена поръчка бе изготвен нов проект за Кино „Космос" от арх.Тихомир Казаков и арх. Мария Мишинева, който авторите решиха да дарят на общината.На представянето стана горещо, а малкото присъстващи архитекти зададоха остри въпроси и попитаха риторично – не е ли добре първо да решим от какво публично пространство се нуждае градът, а после да се предлагат проектантски решения.

Изключително остра бе реакцията на цялата архитектурна гилдия срещу позицията на общинските власти по отношение на авторските права на сградата, проектирана от арх. Шинков и арх. Бонев. Правата върху проекта им държи арх. Тодор Абаджиев.

Вие сигурни ли сте, че имате право да правите промени по сградата, без да сте си говорили с държателя на правата, попита колегите си арх. Робърт Чакъров по време на представянето. Остро влезе и колегата му арх. Константин Палазов, който вметна риторично налагало ли му се е на Кольо Фичето да доказва авторството си.

Аз от общината съм се отказал, но се обръщам към младите колеги: участвате в една комбинация, която – като пораснете, ще ви се върне, каза арх. Палазов.

Междувременно от първоначално обявените 2 млн. лв. за реконструкция, сумата набъбна на 5 млн. Кога и как ще се случва възстановяването на знаковата сграда, също не е ясно.

Сградата на Дружеството на пловдивските художници

Пак инженеринг и пак скандали – при това от първия миг, в който се появиха визуализации на бъдещата галерия. Изпълнителят ГБС-Пловдив си нае проектант в лицето на арх. Тодор Узунов. Неговото решение за сградата бе отхвърлено и от обществеността, и от експертите. После настъпи мълчание от страна на ГБС-Пловдив. Строежът върви с пълна пара, но как ще изглежда отпред новата галерия, е абсолютна тайна.

На обсъждането в Дома на културата, когато председателят на Дружеството на пловдивските художници Снежана Фурнаджиева изкара снимки на предлаганите варианти,  нямаше представител на фирмата изпълнител. Нямаше и разрешение от страна на възложителя община Пловдив един от проектантите – арх. Петкана Бакалова, да ги покаже и обясни с цялата налична документация.

Присъединих се към проектантския екип след настояването на Снежана Фурнаджиева. Смятам, че с дългогодишния си опит можех да гарантирам, че художниците ще имат красива и качествено построена галерия. Това ми е първото участие в проектиране на сграда на инженеринг. Беше ми ясно, че залагам авторитета си и ще предизвикам реакции сред колегите. Реших да рискувам заради усилията на Снежана Фурнаджиева и нейната четиригодишна битка. Аз знам какво е да водиш такива битки. Проблемът е, че не предвидих, че изпълнителят ГБС Пловдив ще се изживее като възложител. Ощетен е общественият интерес, каза арх. Петкана Бакалова. Тя се превърна в жертвено агне на недоразумението "инженеринг" и получи тежки удари от приятели и врагове, които забравиха безспорния й принос в много други битки за спасяването на автентичния Пловдив.

Тя завърши с думите, че се оттегля от проектирането на сградата на ул. „Гладстон“ и веднага след като изтече предизвестието, което ще пусне към фирмата изпълнител, ще направи публични визиите си за сградата във Фейсбук.