Магичен празник на джаза и 75-годишнината на Пъшо Конов и Петър Джурков вдъхнови публиката в Bee Bop Cafе. Емблемите на  формацията „Бели, Зелени и Червени” бяха гости на Plovdiv Jazz Fest, където разказаха вълнуващи истории за дългия си път на сцена.

„През 80-те години на 20 в. те бяха единствената спасителна възможност да се насладим на импровизационната музика”, отбеляза в началото организаторът на фестивала Мирослава Кацарова и призна, че за да ги слуша, е бягала и от училище.

Зам.-кметът по култура Пламен Панов разкри, че има лична и много емоционална връзка с артистите, защото баща му Дочо Панов е свирил с тях. Той им връчи цветя и поздравителни адреси.

„Имахме идея да направим концерт за годишнината на Пъшо и Джурката с участието на български музиканти, които са работили с тях и с „Бели, Зелени и Червени”. Те обаче не искаха да влязат в светлината на прожекторите сега, а публиката да ги помни от най-силните им години. Мира обаче ни убеди, че трябва да бъдат почетени”, разказа Веселин Койчев, който също е част от групата.

Той допълни, че формацията има два основни периода. Първият е от основаването ѝ през 1971 г. от Веселин Николов, в който активно концертират  и записват две дългосвирещи плочи.  Отбелязват огромен успех, свирят и на фестивала в Нюпорт, което си нечуван пробив. 

Във втория период след напускането на Веселин Николов в началото са като сирачета и търсят нов път. След това с новата формация издават албума „Нови лица” и се отдават на просветителска и педагогическа дейност с отварянето на Нов музкален център и джаз ателие, където обучават млади музиканти.

„Трябва да подчертаем, че „Бели, Зелени и Червени” е най-дълго просъществувалата формация в България, а Петър Джурков и Пъшо Конов са в нея от самото ѝ създаване до края ”, каза още Койчев.

 „Началото беше трудно. Нямаше ноти, всичко изпълнявахме на слух. Спомням си, че като отидохме за участие на фестивала в Нюпорт видях образованите музиканти как свирят, хора, които са учили да свирят точно това. Бяха хубави времена, освен че правехме музика, ние и споделяхме, бяхме едно семейство. За да свириш джаз, трябва да си искрен”, разказа Петър Джурков.

На срещата присъства и режисьорът Николай Поляков, който режисира първия концерт на групата в Пазарджик.

„Много ми е вълнуващо да ви срещна отново. Онзи период остави знак, които има особена стойност в живота ми. Много от моите представления са с ваша музика. Спомням си спектакъла „Хоро”. Веселин Николов написа една много сложна композиция за цигулка и три тъпана. Наложи се да извикаме музиканти от оркестъра на Иван Спасов, за да я изпълнят. Спомням си и момента, когато разбрах, че ще заминават за участие в Нюпорт и си дадох ясна сметка колко високо са се качили в изкуството си”, разказа Поляков и пожела здраве и много музика на двамата юбиляри.

За преживяното в Нюпорт разказа Пъшо Конов: „Фестивалът се провеждаше на 52-а улица в Ню Йорк, на три сцени. Мястото не е случайно – там са се намирали най-много джаз барове. Свирехме на сцена Б. Нашият успех се дължеше на факта, че не вървяхме в традицията да свирим американски джаз,  а правехме авторска музика с елементи от фолклора. Отличавахме се. ”

Той си сподели как при предходно тяхно участие на форум в Рино през 1976 г. си купил албум на Джако Пасториъс, а три години по-късно  свирили на една и съща сцена.

Музикантът разказа как Веселин Николов е успял да им извоюва официален статут .

„Взимахме по 120 лв. заплата, а когато ни съкратиха през 2000 г., тя бе набъбнала до 140 лв.”, разсмя публиката Конов.

Гостите на срещата научиха и една изключително важна роля на „Бели, Зелени и Червени” – те стават катализатор за появата и на други трупи.

„В Бяла Петьо Парчето направи група „Русе”. В Сопот организираха джаз фестивал, а Симеон Щерев възстанови групата „Джаз фокус”, която се беше разпаднала след напускането на Милчо Левиев.  През 2006 г. чествахме 35-годишнината си  с концерт с всички музиканти, свирили с „Бели, Зелени и Червени”, разказаха двамата артисти.

Веселин Койчев пък припомни, че след 80-те години музикантите от легендарната формация активно преподават в Нов музикален център. Именно от тези занимания таланта си развиват съвременни утвърдени музиканти като Мирослав Турийски, Борислав Леков, Асен Дойкин, Петър Салчев, Милен Кокушаров, Мартин Ташев, Пламен Карадонев.

„Големите артисти Петър Конов и Петър Джурков пазеха ревниво джаз музиката и предаваха любовта към нея на всички свои последователи”, каза още Койчев.

На въпрос как са избрали музиката за свое поприще Джурков каза, че е имало възможност да бъде спортист или електроинженер, но Веселин Николов и Васил Чардаклиев станали причина да свири.

Пъшо Конов пък отбеляза, че джазът го е завладял заради чувството за свобода, чувство с каквото е свирил до последната си изява, а тя е с композиция, написана за него и Джурков.

„Изсвирихме я през 2006 г. и композицията се казва „Играта свърши” – доста пророческо заглавие”, каза той.

На финала на срещата двамата юбиляри получиха от Веселин Койчев награда за цялостен принос.