Новооткрити стихове и документи на родния поет Пейо Яворов са публикувани в новата книга, посветена на твореца. Автентичността на литературните съкровища бе потвърдена след експертна оценка. Неизвестните писма, стихотворения и документи се появяват след повече от 100 години от смъртта на поета, което е забележително събитие за българската култура.

Откритията са поместени в книгата "Непознатият Яворов". Изданието е на „Персей“ и фондация „Пейо Яворов“, със съдействието на Георги Зъбчев. Интересът към книгата е изключителен.

"Непознатият Яворов" разказва за този момент от живота на Яворов, когато той втори път отива да се бори за освобождението на Македония. Тогава той е войвода на чета от Македоно-одринското опълчение, избран е за първи кмет на гр. Неврокоп (днес гр. Гоце Делчев) и заедно с още трима войводи сами превземат гр. Кавала, като се представят за парламентьори на българската войска.

Всички документи са ясно датирани – октомври 1912 г. Автентичността им е категорично потвърдена от доц. Милкана Бошнакова, историк и архивист, специалист по история на освободителното движение на българите в Македония и Одринска Тракия от Освобождението (1878) до периода между двете световни войни.

Книгата включва историческа студия на Милкана Бошнакова за връзката на Яворов с освобождението на Македония, за случилото се с него там по онова време, за лидерите на организацията, с които общува Яворов, за събитията около превземането на Неврокоп и Кавала. Илюстрирано е с много снимки.

Най-ценното в сбирката са три стихотворения, две от които, без да се подценява и третото, са с изключителна литературна стойност и въздействат и днес. Те са разчетени от Милкана Бошнакова и подредени графично в стихотворна форма от литературния критик и изследовател Пламен Тотев.

Това по всяка вероятност са последните стихотворения, написани от Яворов. В тях има изключително силни строфи:

И паднах сякаш поразен от гръм –

зарових плачещо лице в земята

и чух със сетни сили чуден звън –

звънът на бойната тръба и на войната...

И тук ще стана бучка пръст,

но пак ще съм в теб, Родино!

Дори и да не турят кръст,

ти, майко, пак ще помниш мойто име!