„И станах река” на Недялко Славов е за светлото начало в човека и за неговите тъмни сенки, а авторът е филтър на мрака и дава надежда на хората”, така редакторът и издател на романа Стойо Вартоломеев определи новата творба на знаковия пловдивски писател. 

Собственикът на Издателска къща „Хермес” допълни, че вече от много години работи със Славов и смята, че е един от най-успешните български писатели, акумулирал толкова силна творческа енергия, с която успява да възвърне актуалността на краткия роман. 

„Казват, че талантливите писатели имат своите 10 години разцвет. Не знам дали това са десетте силни години на Недялко, но е  подвиг да генерираш такава творческа инерция”, каза Вартоломеев и допълни:  „Най-новият роман обхваща предишните шест, явява се като техен контрапункт, но в един съвсем различен ракурс. „И станах река”  бяга от линейността, неговата река върви по течението си, а след това обръща посоката”. 

Книгата отправя силно послание  с една житейска истина,  че откъсвайки се от природата, човешкото същество губи опорите си, губи връзка със своето настояще и бъдеще и единственият  начин да се спаси от тази пагубна ситуация, в която сам се е поставил, е да се завърне обратно при нея и да спазва правилата ѝ. 

„Писах трудно, защото обикновено изпитвам угризения, затрупвайки моя издател с толкова романи. Работих върху всяка дума в текста, но първата ми голяма задача бе да съчетая убедително фантазното с реалното. Трябваше да убедя първо себе си, че историята е възможна и случваща се, за да съм убедителен и пред читателите”, сподели Недялко Славов.

Вдъхновението му дошло от история, разказана му от негов приятел, за длъжник на банка, който  прекарал години от живота си, укривайки се в поречието на уютната Марица.

„Не знам дали сте забелязали, но там - край реката, периодично се появяват групи мъже – някои бягат от „домашното щастие”, други просто убиват времето си. Ловят риба, сложили са си маси със столове.  Истината е, че всички бягаме от цивилизацията и заживяваме край реката в търсене на смисъл. Живеем в свят, който от ден на ден опциите ни за спасение стават все по-малко”, разказа Славов. 

Според него потапянето на божието творение- човека, в непрекъснатия  идеален кръговрат на природата го кара да загуби своето Аз и своето време, така става човек без смисъл, ала остава част от вечното течение. Нямаме опция за спасение от коварната действителност на материалния свят, в който живеем, освен ако не осъзнаем сложната структура на създанието ни:  частица плътност - частица енергия, която ни прави изначално свободни.  

 „Заживяваме край реката, тръгваме срещу нейното устие в търсене на нашия извор”, каза още Недялко Славов и призова  хората да бъдат критични, защото нов свят няма, а правила, срещу които трябва да се съпротивляваме. 

А за очакванията на читателите редакторът Стойо Вартоломеев сподели: „Романът „И станах река” е със странно заглавие, странна книга е. Недялко Славов я пише като поет, с много метафори. Изисква културен и подготвен читател. Премиерата трябваше да е в средата на месец май, но знаете какво се случи – държавата бе затворена. Това му позволи да работи още върху текста. Тази книга носи дъха, топонимията на Пловдив и не са само железният мост, реката и върбите”. 

Премиерата на „И станах река” в двора на постоянна експозиция „Енчо Пиронков” събра множество почитатели на писателя Недялко Славов. Уважиха го негови братя по перо, художници, театрали, галеристи. Сред гостите бе и заместник-кметът по култура и археология Пламен Панов. Събитието е част от програмата на литературния фестивал "Пловдив чете".