В традиционния български календар съботата е отредена за Ден на мъртвите. Рано сутрин жените отивали на гробището, раздавали варено жито и хляб за „Бог да прости“ душите на починалите им близки. Този обичай, наследен от векове, е преплел стародавни практики и ритуали с православния канон.

Дните за особено подчертана почит към всички отишли си от нас се наричат Задушница, от „молитва за душата". Всички ритуални действия, извършвани на този ден, са свързани с душите на умрелите. Оттам и названието, Задушница.

В българския църковен календар има три големи Задушници. Тези съвместни помени се правят в събота – седмица преди започване на три от постните периоди през годината. Това са Голяма задушница (преди Месни Заговезни, 8 седмици преди Великден), Черешова задушница (преди Петдесетница) и Архангелова задушница (преди Арахангеловден).

Черешова задушница е втората Задушница в годината, наричат я още Спасовска задушница. Свързана е с поверието за прибирането на душите на всички покойници, които са били на свобода след Велики четвъртък. След Възнесението на Господ входът на царството небесно – Раят, е отворен.

Затова в този ден Църквата усърдно се моли през него да влязат починалите с вяра. На Петдесетница са дадени даровете на Светия Дух, които очистват от всяка сквернота. На задушница камбаната бие траурно – с отмерен удар, да напомни за грижата за мъртвите. Богослужебното правило е по-особено, с усърдни молитви за починалите.