Замисляли ли сте се с какви темпове се развиват технологиите през последните… да речем 80 години? Помислете за това как са живели бабите и дядовците ни и как живеем ние сега. Разликата е огромна – човечеството не се влачи в технологичното си развитие, то прави скок след скок. Някои хора твърдят, че технологичният бум е започнал да утихва, но ежедневието ни показва друго. Все пак голяма част от вас вероятно четат това на телефоните си.

Дали обаче всички ние сме наясно с реалното равнище на технологично развитие на човечеството? Даниел Суарес се заиграва с тази интересна идея в романа си „Прилив”. Отговорът, който той предлага, е „не” – не сме наясно, защото тайна федерална организация, наречена БКТ, пази огромен брой технологични открития скрити от публиката. Ръководителите на организацията се оправдават с това, че твърде бързите темпове на развитие на науката могат да доведат до срив на обществения ред, но все пак те си остават хора, а в човешката природа е да се лъже…

Самото начало на книгата ни запознава с група млади учени, които в мрачната си и мизерна лаборатория са на прага не революционно откритие – гравитационно огледало, което е способно да отрази гравитационното привличане на планетата и да позволи на обект да левитира свободно в дадена точка във въздуха. Откритие, което няма как да не привлече интереса на БКТ и да не доведе до поредица от събития, които ще имат отражение върху целия свят.

„Прилив” е едно наистина грабващо приключение, въпреки доста мудното си начало, което някак натоварва читателя с термини и обяснения на физични феномени. Книгата обаче постоянно набира инерция - първите глави полагат основата на една динамична втора част, в която налице е и доста качествен и добре описан екшън.

Сред силните страни на „Прилив” е именно фантазията, вложена от Суарес в насока какви технологични чудеса може би вече са открити. От термоядрен синтез до клониране – той си е позволил да се развихри в предположенията, като същевременно си е поставил някакви граници и описва неща, по които по един или друг начин наистина е работено или наистина се работи. Комбинира ги с разнообразни персонажи, които са привлекателни точно с това, че отговарят на някои клиширани типажи – праведното ченге, непримиримият учен, големият лош шеф, злия военен и т.н. Съдбата на всеки един от тях е под въпрос и Суарес не се притеснява изненадващо да ликвидира някой, който ти се е струвал важен, и да даде по-водеща роля на друг, почти незабележим в началото персонаж. Това е свежо.

В произведението на Суарес се откриват и препратки към други произведения - като се почне от „1984” на Оруел, мине се през „Матрицата” и се стигне дори до "Беглецът”. И тук не става дума за копиране, а просто за едни добри сходства в атмосферата. Единственият минус, който някои читатели могат да срещнат, е понякога твърде подробното обяснение на някоя технология. Тези момент могат да са малко натоварващи и изискващи твърде много концентрация от читателите, предпочитащи повече действието.

„Прилив” е подходяща книга за всички, които не се страхуват от по-разчупени жанрове (определяна е като техно-трилър). В крайна сметка това е просто една добре разказана история, изградена върху няколко много любопитни идеи.

TrafficNews.bg