„Тази книга се роди в Пловдив, а сега се връща тук. Как да не се вълнувам”, така започва разговорът с Христо Карастоянов, който е един от творците участници в програмата на „Пловдив чете”. Срещата му с публиката под тепетата е във връзка с новото издание на една книга, която има необикновена история. 

Трилогията „Кукувича прежда” излиза за пръв път в периода 1984-1990-а в следния ред- „Перпетум мобиле”, „Кукувича прежда”, „Сбъркана хроника”. По случай седемдесетгодишния юбилей на Карастоянов заедно с Божана Апостолова, собственик на ИК „Жанет 45”, решили да направят един нов прочит на трилогията, като нанесат корекции, които ще избистрят фактологията и ще направят четивото по-плътно. 

В деня на официалното представяне на новото издание имахме честта за малко да си поговорим лично с Христо Карастоянов. 

– Спомняте ли си чувството, когато чухте, че на книгата ви не й остава много живот,  и вместо към книжарниците е изпратена за претопяване? 

– Това беше една мистика. В Ямбол се пуснал слух,че първата от тези три книги, която излезе 1984 г., е забранена. Разбира се, нямаше нищо такова. Тогава работех в печатницата и когато отидох там, видях как печатарите изнасят пакети. Питам: „Какво правите?!”, а те ми отговориха, че книгата отива за претопяване, те обаче изнасят за приятели. Чувството беше по-скоро смешно, защото книгата си вървеше по график. 

За сметка на това си спомням щурите писма, които си пишехме с Добри Тонев, който беше ректор на книгата. И си го спомням с умиление. 

– Разкажете ми малко повече за тази редакция, която сте направили в книгата? 

– Беше голяма забава! Когато Божана Апостолова ми предложи да издаде „Кукувича прежда” за моята 70-годишнина, аз много се зарадвах. После я прочетох и се хванах за главата. Беше някакъв ад, онзи 30-годиният така се беше разхвърчал, така беше решил, че всичко, което хвърчи, се яде! Но започнахме съвместна работа с редактора Краси Лозанов и ми се струва, че се получи нещо по-добро. 

– Имаше ли нотка на носталгия при връщането назад към младостта? 

– Да, разбира се, и носталгия, но по-скоро умиление. 70-годишният Карастоянов редактираше 30-годишния Христо. И му давах акъли! 

– „Пловдив чете” е един своеобразен празник на четящия човек. Като човек, който е влюбен в словото, какво е отношението ви към идеята да има подобни форуми, които да изострят сетивата на пловдивчани към добрата стара приятелка - книгата? 

– И не само на пловдивчанина! Минаха години след началото на „Пловдив чете”,  когато и други градове започнаха да четат. В моя град също имаме „Ямбол чете”, даже другия месец ще бъде поредното издание. Аз за пръв път съм на „Пловдив чете”, което ме кара да съм и притеснен, и развълнуван едновременно. Това е така, защото знам какви усилия полагат организаторите на фестивала, за да съберат тези големи имена в рамките на една седмица.

– В едни странни времена живеем сега. Вижте, говорим си и дишаме през парчета плат, а народът негодува срещу това. Във Вашата трилогия обаче се случват далеч по-жестоки неща с човешките съдби. Имате ли послание, което искате да изпратите на българите по този повод? 

– Нашата българска история е много странно нещо. Тя не се повтаря, тя се върти в кръг! Още през 1984 г., когато излезе „Перпетуум мобиле”,  в рецензиите се подчертаваше, че нещата са същите. А говорим за 84-та година! За сега да не говорим… Постоянно някой иска да смачка българина. В момента тази обстановка не е само у нас, но този вирус успя да тества прага на търпимост на българина. Същото е било и през 20-те години на миналия век. 

– Как преминахте през изолацията? Пишехте ли или цялата тази необичайна ситуация ви постави в творчески ступор? 

– Как да няма ступор, какво говорите? На третата седмица обаче Красимир Лозанов ми прати един ръкопис  за редактиране и всичко си дойде на мястото. Животът ми не се промени много, защото моята работа винаги е била от вкъщи. Дали нещо съм успял да направя през това време - не знам, но важното е, че поработих. 

В  края на своите думи с широка усмивка авторът апелира литературни фестивали като „Пловдив чете” да продължават своята просветителна дейност. Благодарение на това те ангажират хората с нещо продуктивно, подтикват към развитие и  културен подем!