Горещата съботна вечер на Гребната база събра хиляди меломани за втория ден от музикалния фестивал PHILLGOOD. Появата на Gorillaz в България превърна Пловдив в спирка от едно от най-амбициозните световни турнета тази година.

След силния старт с The Cure в петък, интересът към фестивала не стихна и ден по-късно алеите около трите сцени отново се изпълниха с хора още от ранния следобед. Едни се движеха между сцените в търсене на нови открития, докато други отрано заеха местата си пред главната сцена, където се очакваше да излезе най-чаканото име в програмата – хедлайнерът на вечерта Gorillaz.

Friday i'm in love! Британските легенди The Cure оставиха следа в сърцето на ПловдивPHILL GOOD започна с размах, увереност и музикална енергия, които ще бъдат запомнени дълго от хилядите меломани

Още с отварянето на фестивалното градче PHILLGOOD заживя със собствен ритъм. Музика звучеше от всички посоки, пред щандовете за храна и напитки се извиха опашки, а тревните площи около Гребната база постепенно се превърнаха в място за срещи между хора, пристигнали от различни краища на България и съседните държави. Чуваха се разговори на български, английски, гръцки, сръбски и румънски, което подсказа, че Пловдив се е превърнал в същинска музикална столица на Балканите.

Главната сцена даде начало на програмата с цветното инструментално звучене на Los Bitchos. Лондончанките, които не разчитаха на вокали, а на китари, клавири и латино ритми, които бързо привлякоха първите хора пред сцената. След тях Sleaford Mods смениха посоката с характерния си минималистичен постпънк, остри текстове и типично британско чувство за хумор.

Ирландското трио Kneecap обаче буквално вдигна градуса на фестивала. Провокативните им текстове и тежките бийтове не оставиха никого безразличен, а пред сцената се завъртяха първите мошпитове за вечерта. Те не изневериха на стила си да общуват с публиката и да отправят различни послания, дори на политическа основа, като ги провокираха да викат "Свобода за Палестина". Разговорът бързо отстъпи място на музиката на ирландците, а когато в края на сета попитаха дали могат да изсвирят още две парчета, отговорът на публиката бе продължителни аплодисменти и викове. „Май скоро ще дойдем пак в България“, шегуваха се изпълнителите.

Докато техниката подготвяше сцената за големия финал на вечерта, пространството пред мейнстейджа постепенно се изпълни до краен предел. Свободно място трудно можеше да се намери, а сред множеството се виждаха хора с тениски от турнета отпреди повече от десетилетие, семейства с деца, както и млади фенове, които за първи път щяха да видят Gorillaz на живо.

След повече от две десетилетия чакане проектът на Деймън Олбърн най-сетне стъпи на българска сцена. Още преди музикантите да заемат местата си, огромните LED екрани оживяха с познатите образи на виртуалната група.

Върху екраните заживяха познатите лица на познатите 2-D, Murdoc, Noodle и Russel – неподправените анимации на Джейми Хюлет, които разказваха собствената си история, превръщайки концерта в истински аудио-визуален спектакъл. Всъщност още преди Деймън Олбърн да изпее и една дума, Gorillaz вече бяха завладели публиката с рядкото усещане, че предстои да се случи нещо, което трудно ще се побере в определението „концерт“.

Още с появата си на сцената Деймън Олбърн отправи намигване към българската публика, като се появи с българско войнишко кепе. Подвижността му през цялото време държеше публиката концентрирана, докато той ту беше зад микрофона, ту слизаше при първите редове, здрависваше се с феновете и пееше заедно с тях, а малко по-късно вече беше седнал на пианото, акомпанирайки на гостуващите изпълнители. Присъствието му държеше цялото 90-минутно шоу в непрекъснато движение, което се оцени от публиката.

Концертът проследи почти цялата история на Gorillaz, а за начало бяха представени новите песни от албума The Mountain. Те естествено се вплетоха сред композиции, които от години са част от музикалната памет на няколко поколения. Tranz, Saturnz Barz, Désolé, Dirty Harry, Feel Good Inc. и DARE бяха посрещнати с хиляди гласове, които пееха редом с Деймън Олбърн. При някои песни сцената непрекъснато сменяше облика си с нови гостуващи вокалисти и музиканти – една от отличителните черти на проекта още от неговото създаване.

Един от най-силните моменти настъпи в средата на концерта, когато Олбърн разтвори ризата си и показа тениска с надпис „Studenti pobeduju“. След това се обърна към публиката с думите: „This shirt is for resistance“, изразявайки подкрепата си към студентските протести в Сърбия. Посланието беше посрещнато с бурни аплодисменти, след което той добави „You are the one who got the power“!

Именно с емблематичното „Feel Good Inc.“ – песента с незабравимия припев "I ain't happy, I'm feeling glad, I got sunshine in a bag..." – Gorillaz поставиха кулминацията на вечерта. Изборът ѝ прозвуча и като символична препратка към името на самия фестивал PHILLGOOD, а а хилядите фенове, струпани пред сцената, буквално пееха в един глас с Олбърн.

Финалът беше белязан от впечатляващо пиротехническо шоу, което освети небето над Гребната база и изпрати публиката след повече от час и половина музика, брилянтни анимации, светлини и силни емоции.

Макар вниманието да беше приковано към главната сцена, животът на PHILLGOOD не спираше и на останалите две. PhillCool Stage предложи по-интимна атмосфера с Jin Monic, Жлъч/Гена, Hayes & Y и впечатляващото шоу на Apashe & Brass Orchestra, а PhillRave Stage събра любителите на електронната музика с KiNK, HAAi, Sofia Kourtesis и Raredub. Именно това разнообразие превърна фестивала в място, където различни музикални светове съществуваха едновременно и всеки можеше да открие своята сцена.

Тази вечер PHILLGOOD ще затвори първото си издание с още една силна програма. На главната сцена ще излязат Son Lux, Einstürzende Neubauten, Suede и Moby – финал, който обещава да остави Пловдив с още един спомен от фестивал, събрал на едно място различни поколения, стилове и публика от целия регион.

ГАЛЕРИЯ: