Православната църква отбелвзва Богородични заговезни. Това е денят преди началото на Богородичните пости, които свършват с големия християнски празник Успение на Пресвета Богородица.

Богородичният пост е по-благосклонен в сравнение с останалите строги пости преди големите празници, но все пак и той налага определен режим. Понеделник, сряда и петък са наречени "сухи" дни, защото тогава не трябва да се консумира готвена храна. Позволени са сурови или сушени плодове, сурови зеленчуци, ядки, черен хляб. На Преображение Господне (6 август) може да се яде риба.

На Богородични Заговезни се прави трапеза с обредна "заговезнишка пита", която се чупи, а не се реже. Питката се разчупва от най-възрастния член на рода. Ястията са блажни. В някои селища следващите три дни гладуват, за да се пречистят тялом и духом.

На Богородични заговезни се чества и паметта на Св. Евдоким. Историята разказва, че той бил млад войник, уважаван от всички заради добродетелите, с които се отличавал. Говори се, че мощите му имат целебна сила, затова когато преместили гроба му в Константинопол, хората отишли да се поклонят пред паметта му и да си вземат от пръстта около гроба. Легендите разказват, че се случвали чудеса - слепите проглеждали, а сакатите прохождали.

На 1 август започват Богородичните пости, които продължават две седмици и свършват с големия християнски празник Успение на Пресвета Богородица на 15 август.